Чуството което те кара да полудяваш

Отговори
offf ...
Мярвал се
Мнения: 9
Регистриран: чет дек 09, 2010 12:21

Чуството което те кара да полудяваш

Мнение от offf ... » пон дек 20, 2010 10:48

Две седмици минаха откакто приключих 4 годишна връзка с човек който много силно обичах . Видя се последните 6 7 месеца, че нещата невървят по различни причини и в даден момент чашата преля и се разделихме кой прав кой крив няма значение за темата . Аз вътрещно дотигнах до момента в който установих, че не сме един за друг въпреки че Тя взе решение да се разделим , може би тогава мислеше по разумно защото само се измъчвахме един друг . С тази пред изтория искам да задам следния въпрос който ме мъчи през тези две седмици „Как може човек да достигне до мисълта че половинката не е за него че не е писано да са заедно и в същото време постоянно да мисли за нея ?”
Това чуство любовта е велико лудо заслепяващо уникално … разума и будното ни съзнание да казват не е за теб не ти трябва таков човек и в същото време да те изгаря от вътре някакво чувство ... всяка раздяла е отвратителна има 100 теми за това ...
Какво мислите за това чуство което те кара да ослепееш да не мислиш трезвено да си на моменти глупав дори да се унижаваш и по какъв начин може да се „заобиколи” да се пренебрегне или притъпи в случаи които дадох по горе . Инересно ми е ващто мнение и вашите коментари .
А може и да не е това чуство .....

vikoga
Мярвал се
Мнения: 8
Регистриран: съб дек 18, 2010 20:51
Местоположение: Варна

Мнение от vikoga » пон дек 20, 2010 20:31

......ще минат още много седмици но това чувство, че ти липсва и болката от тази липса, ще е още дълго в теб. И с мен е така, само дето моята връзка беше година и половина, но тя беше истинска и от двете страни.преди 4 месеца го помолих да се оттегли за малко и да ме остави да си оправя проблемите.През това време направих глупостта да споделя с приятелката си интимни неща от връзката си, без да знам, че той е чел скайпа ми, след като съм го оставила включен на неговия компютър. Дълго време е следил чатовете.......след което чашата преля...и той сложи край. това което е прочел бяха факти които не харесвах в него, но това едва ли ще му помогне да се промени, вместо това той изля унижението и ядът си в/у мен, тихо и подмолно. Разделихме се мирно и тихо, но болката си остана. Трудно ми е да продължа сама, живеех с мисълта, че животът ми в бъдеще е свързан с този човек. И аз като теб си задавам твойте въпроси вече месец и нещо.....много теми изчетох, много съвети получих, но нищо не помогна. За себе си стигнах до изводът, че любовта никога не е вечна и нея просто я няма. Оставям се на времето да излекува нараненото ми сърце и дано това стане по-скоро, защото както ти каза това чувство те изгаря отвътре. За съжаление не мога да ти предложа лек нито съвет. Май никой не може :(
п.с. Ще следя темата с интерес, може и аз да извлека нещо полезно от мненията и предложенията на другите потребители.

Потребителски аватар
Gab4o
Разбиращ
Мнения: 1810
Регистриран: пет юни 10, 2005 18:46
Местоположение: Around the World, Where the Heart Belongs, Venezia
Контакти:

Re: Чуството което те кара да полудяваш

Мнение от Gab4o » вт дек 21, 2010 2:38

offf ... написа: Аз вътрещно дотигнах до момента в който установих, че не сме един за друг въпреки че Тя взе решение да се разделим
Ами значи е било по взаимно съгласие. Трябва ли тогава това чувство да те изгаря? Щом доброволно сте решили, че не сте един за друг? Или просто сте имали нужда от някакво разнообразие или засилване на емоционалната ви връзка, а любовта не се е променила? или нещо такова изобщо? Помисли и ни сподели
Един проект от създателите на Your Crossroad of Hopes - http://Book.CrossroadBg.com/
Изображение
Изображение

offf ...
Мярвал се
Мнения: 9
Регистриран: чет дек 09, 2010 12:21

Re: Чуството което те кара да полудяваш

Мнение от offf ... » вт дек 21, 2010 12:09

"Gab4o" Трябва ли тогава това чувство да те изгаря?

Да това е въпроса !

Vikoga споделяш „Трудно ми е да продължа сама, живеех с мисълта, че животът ми в бъдеще е свързан с този човек.” Да и аз бях така всичките ми планове за бъдещето бяха свързани с този човек ... трудно се превъзмогва това .
Gab4o не сме го решили и двамата смисъл тя стигна до това мнение тогава разбира се аз след това ... след доста размисли достигнах до мнението че просто връзката ни се е разпаднала по различни причини и в мен и в нея . Разнообразие да може би но от нейна страна – в даден момент реши че съм пречка за нейното прекарване и изживяване на живота и в момента . Любовта ни един между друг се промени последните няколко месеца охладня . Постоянно се карахме за глупости в повечето случаи ... когато тя излизаше аз проявявах на моменти малко ревност защото не сме заедно това е кофти чуство „ревноста” но това е чудесна нова тема за писане . Нито аз нито тя е виновна за раздялата ни гледам нещата обективно дори повечето неща които написах са моите грешки в ситуацията . Достигнах до това че не сме един за друг по тази причина че човека който беше до мен не е изживял онази част от живота си „лудата – студенската” , но поне да небеше ме залъгвала.
А по темата чуство че обичаш, че ти липсва (може би е останал само навика и привързаноста) а в другия момент че вече няма да имаш нищо с този човек ,че не сте един за друг че просто пътищата ви се разминават.Къде е как е добре ли е – а какво ли ме интересува щом вече съм сигурен че с този човек няма да имам никакви взаимоотношения... . Vikoga споменава че неможе да се дъде съвет може би е така.
Просто казано - вероятно времето ще замъгли тези чуства и образа ще остане спомен но времето минава много бавно в такива моменти . А в главата ми става пълна каша :)

Потребителски аватар
Gab4o
Разбиращ
Мнения: 1810
Регистриран: пет юни 10, 2005 18:46
Местоположение: Around the World, Where the Heart Belongs, Venezia
Контакти:

Мнение от Gab4o » ср дек 22, 2010 6:25

Ох, много се дразня, когато някой започне да ми говори как трябвало да си изживеем лудите години, да вземем макс от живота, дрън-дрън. Това са оправдания за съвсем други неща. Човек може да взима от живота и да се забавлява докато си е във връзка. Защо трябва да си сам, за да се забавляваш? Или може би тя разбира забавленията като да преспи с който й падне и тогава проблема си е само неин. Някои момиченца не знаят какво искат или пък знаят и лъжат момченцата и както ти каза - защо те е подвела да сте заедно, а след това - опа, пречиш ми да живуркам по дискотеките на студентски град. Познат тип мижитурка. Е, това е мнението ми ако вярвам изцяло на твоето, което надали е точно, защото и ти си участник и няма да си признаеш грешките чак толкова. Аз ако съм мъж - изобщо не ми трябват такива момиченца, които предпочитат оргиите и текилите, измисления принцип, че трябва да си изживяват нещо там...по-добре без нея. Нека си изживява моментите, а като се засечете на улицата - ти със семейство след време, а тя със сенки и състарено лице от изживяване на живот, ще се види кой какъв избор е направил.
Един проект от създателите на Your Crossroad of Hopes - http://Book.CrossroadBg.com/
Изображение
Изображение

offf ...
Мярвал се
Мнения: 9
Регистриран: чет дек 09, 2010 12:21

Мнение от offf ... » ср дек 22, 2010 9:22

Gab4o поста ти по темата е като копие на изказванията на 99% от приятелите ми . С ено изречение от малко объркания ми пост с които се опитах да обесня ситуацията си разбрала за какво става на въпрос . Затова и аз достигнах до извода че няма смисъл да имам такъв човек до себе си . Въпреки всичко чуството още стои в мен и ме изгаря от вътре , но всичко ще мине с времето : :)
Благодаря ти за поста !

Vassil
Администратор
Мнения: 1570
Регистриран: съб фев 14, 2004 0:54

Мнение от Vassil » ср дек 22, 2010 17:48

Учените казват, че в нашия организъм при влюбването се освобождават хормони които буквално ни надрусват. Ок това е началото. В края идват другите хормони които карат да се чувстваш мега скапан. Учените казват и че любовта трае средно 3 години.

Изрично не споменах хормоните и какво точно предизвикват защото това е само част от нещата които стават с нас. Научното обяснение (в случая химията) е само нищожна част от това което се случва с нас.

Според мен любовтта изисква взаимност няма ли я залинява. Да си с някой човек не е толкова проста работа. Погледнете колко са книгите в първата ви попаднала книжарница само за едва някои аспекти на нещата. Ако си останал човек с чувства няма как дори след много години да усетиш горчивата утайка на моменти. Дупките на сърцето не се пълнят с дунапрен и ще си боли винаги. Когато почне да не ти пука при такива неща когато са станали си загубил нещо човешко (малко или много да не коментирам)

И за край... Както казвам и в книгата си но далеч по-нашироко опитай да извлечеш максимума като урок от тоя момент в който си. И друго съм казал, но и така мнението ми стана голямо...

Отговори

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 1 гост