Не е ли несправедливост?

test
Намиращ
Мнения: 106
Регистриран: ср ное 02, 2005 16:49
Контакти:

Не е ли несправедливост?

Мнение от test » чет дек 01, 2005 2:32

Любовта към един, не е ли несправедливост към всички останали?

Vassil
Администратор
Мнения: 1570
Регистриран: съб фев 14, 2004 0:54

Мнение от Vassil » чет дек 01, 2005 4:35

Много философски въпрос. Контра въпрос: А, любовта към никой не е ли несправедливост към теб и всички останали?

test
Намиращ
Мнения: 106
Регистриран: ср ное 02, 2005 16:49
Контакти:

Мнение от test » чет дек 01, 2005 5:01

любовта към всички е отговорът на твоя въпрос. но не може да става дума за сравнение. въпросът, който поставям, стои като един от големите парадокси за мен. е, сега имам възможност да попитам и други за него. забележете, че няма никакъв трик, игра на думи или игра на смисли. логиката е ясна и неумолима. но не е само логиката, това е и усещането за нещата.

Потребителски аватар
Gab4o
Разбиращ
Мнения: 1810
Регистриран: пет юни 10, 2005 18:46
Местоположение: Around the World, Where the Heart Belongs, Venezia
Контакти:

Re: Не е ли несправедливост?

Мнение от Gab4o » чет дек 01, 2005 16:17

test написа:Любовта към един, не е ли несправедливост към всички останали?
Но въпроса ти, зададен така е все едно обичаш само един човек на света...аами не го разбирам. Какво искаш да кажеш? Например аз като съм влюбена, това не означава, че съм спряла да обичам семейството си..не мисля, че това ги ощетява по някакъв начин..или това не значи, че съм спряла да ценя приятелите си (които съвсем не са много, но все пак ги има) ..кажи ми test правилно ли съм разбрала въпроса ти или той има друго значение?
Един проект от създателите на Your Crossroad of Hopes - http://Book.CrossroadBg.com/" rel="nofollow
Изображение
Изображение

test
Намиращ
Мнения: 106
Регистриран: ср ное 02, 2005 16:49
Контакти:

Мнение от test » чет дек 01, 2005 17:30

ами, става въпрос за разлика в степента. за непремереност или за крайност, която достига до лудост. разбира се, има един ореол, който е създаден на лудостта, като на нещо заблежително (когато става въпрос за сила на чувствата и т.н), но аз не смятам така. често не само не забелязваме другите, но успяваме да причиним множество беди и страдания. съществуват много пример от живота за това до какво може да доведе любовта. съвсем нормално е да се вършат всякакви подлости и какви ли не други гадости, "в името на любовта".

Потребителски аватар
Gab4o
Разбиращ
Мнения: 1810
Регистриран: пет юни 10, 2005 18:46
Местоположение: Around the World, Where the Heart Belongs, Venezia
Контакти:

Мнение от Gab4o » чет дек 01, 2005 18:54

test написа:ами, става въпрос за разлика в степента. за непремереност или за крайност, която достига до лудост. разбира се, има един ореол, който е създаден на лудостта, като на нещо заблежително (когато става въпрос за сила на чувствата и т.н), но аз не смятам така. често не само не забелязваме другите, но успяваме да причиним множество беди и страдания. съществуват много пример от живота за това до какво може да доведе любовта. съвсем нормално е да се вършат всякакви подлости и какви ли не други гадости, "в името на любовта".

Относно последното ти изречение..не съм човек, който върши гадости и подлости. А ти някак така се изразяваш сякаш умаловажаваш любовта или по-скоро изпитваш някакво презрение към това, че за всичко хората могат да се оправдаят с любовта..прав си за едно - че някои могат да злоупотребят и да си изкарват всичко в тяхна полза, като казват, че е в името на любовта. (аз пак не приспадам към тях) Но ако любовта е наистина много силна и двамата влюбени са обсебени едва ли не един от друг (в добрия смисъл) мисля, че до лудост може да се стигне. Може и до пренебрежение към околните..говоря на теория. а вече личното ми мнение доколкото се познавам и се обръщам назад ..не, не пренебрегвам никого.
А и какво е пренебрежението..измислям си пример ..ако аз съм прекарала няколко дни с любимия човек и не съм помагала вкъщи това пренебрежение ли е към семейството? на пръв поглед да. Но ако се прибави фактът, че когато не съм с любимия човек се скъсвам да върша какво ли не, за да облекча семейството, тогава пренебрегвам ли ги?
Самото `пренебрежение` трябва да се премисли..
Един проект от създателите на Your Crossroad of Hopes - http://Book.CrossroadBg.com/" rel="nofollow
Изображение
Изображение

Vassil
Администратор
Мнения: 1570
Регистриран: съб фев 14, 2004 0:54

Мнение от Vassil » чет дек 01, 2005 22:39

Vassil
А, любовта към никой не е ли несправедливост към теб и всички останали?
test
...любовта към всички е отговорът на твоя въпрос.
Тц не е отговор

Ако погледнем от гледна точка на някои теории, да несправедливост защото не можеш да си разпръснеш добрите гени на повече места (погледнато от мъжка гледна точка).
Ако под този един визираш сам себе си да обичаш отиваме към темата за егоизма.
Все пак трябва да разграничим какъв вид любов се има впредвид. Защото може да обичаш някой по един, а друг по друг начин и пак нещата да са наред. Темата е обширна определено...

test
Намиращ
Мнения: 106
Регистриран: ср ное 02, 2005 16:49
Контакти:

Мнение от test » чет дек 01, 2005 23:37

не става въпрос за хората, които се оправдават с любовта. как пък успя да измислиш този хитроумен аргумент, за да отклониш темата.

не става въпрос и за помагане вкъщи. ти като дете ли мислиш, или нарочно даваш тези обяснения, с цел да покажеш колко 'очевидно' е всичко.

дори не е до проявата на някакво действие, и до вършене на нещо. всичко се случва на нивото на чувствата. това отношение към някой, който е 'специален', не зачерква ли усета за всичко останало. не преставаме ли да чуваме мелодията на света. защо изведнъж тази музика звучи прекалено централно, прекалено гръмко. обсебва цялото пространство, което имаме като хора. концентирайки се все повече в тази точка, ние забравяме толкова много. пропадаме като в черна дупка, под гравитацията на биологическите си инстинкти.

Vassil
Администратор
Мнения: 1570
Регистриран: съб фев 14, 2004 0:54

Мнение от Vassil » чет дек 01, 2005 23:49

Научните слова се опитват да докоснат действителността, нещата не са прости. Както се видя, че дадох няколко възможни обяснения и по-скоро " флагчета" в дадена посока.
Тук идва разликата между люботва и обсебването. Крайностите отвличат от връзката с останалите неща. Природата се е погрижила според някои учени яка доза наркотици (морфин) хормони на щастието и т.н. Но любовта не винаги е това не мислите ли? Не винаги любовта между хората било една или друга е просто химия.
Има си приказки че любовтта от мъдрецът прави глупак, че глупакът прави мъдрец сигурно не са случайни, но и мит понякога.

test
Намиращ
Мнения: 106
Регистриран: ср ное 02, 2005 16:49
Контакти:

Мнение от test » чет дек 01, 2005 23:49

Vassil;

аз разглеждам отношенията на взаимност в абстрактност. конкретните цели , като например, че трябва да се раждат деца, че трябва да се разпространяват гени, че сме биологически същества, поне за момента не ме интересуват. аз питам, ако бяхме единствено разумни същества, правомерно ли е, оправдано ли е, добре ли трябва да се чувстваме, че насочваме почти цялата си енергия към едно разумно същество, че по този начин ние се откъсваме от комуникацията с други разумни същества, отдалечаваме се в една частичност. тоест тази откъсваща се от света в собствена вселена близост между един човек и един човек, нещо биологически оправдано ли е (на дадения етап просто така се размножаваме), или е оправдано от същността на самия разум. тоест любовта в този смисъл, не е ли подобна на отказа от комуникация със света - да живеем сами за себе си. това правилно ли е и има ли по-дълбоко оправдание.

Vassil
Администратор
Мнения: 1570
Регистриран: съб фев 14, 2004 0:54

Мнение от Vassil » пет дек 02, 2005 0:02

test разгледано природно това си е заложена програма. Разгледано социално това което се случва ... Пример
Двама човека се женят "иху-аху" единия губи връзка с останалия свят - имам предвид приятели с много бегли познанства. Съчетанието с непълноценност поражда понякога и психични неразбории.
Продължавам с гледните точки. Често като приказка чувам 2 половини част от едно цяло...тоест 1/2 + 1/2 = 1 . Е за мен лично не ми трябва половин човек по-голям привърженик на приказката 1+1=3 (извън аритметичните действия разглеждам) или 1+1>2
Следваща.... Матрицата Революции е пример за ...крайност крайно доверие и не може да се каже, че е лоша в този случай. Има приказка "Зад всеки велик мъж стои велика жена". Понякога е и така.
И има и още...

test
Намиращ
Мнения: 106
Регистриран: ср ное 02, 2005 16:49
Контакти:

Мнение от test » пет дек 02, 2005 0:39

първата гледна точка: съвсем нямам предвид иху-аху (такива хора не могат да разберат любовта, каквато е между двамa, камо ли да погледнат отвъд нея).

втората гледна точка: ако 1+1>2 , то моята позиция може да се изрази като n+n >> 2n

трета гледна точка: любовта в Матрицата. как точно откриваш оправданието на любовта във филма? според мен в Матрицата до голяма степен са отразени обществените схващания към момента, а не да е вършено някакво допълнително обмисляне.

последно: "Зад всеки велик мъж стои велика жена" е една практическа сентенция, а аз искам да погледна отвъд нея. Можем ли да кажем, че зад Леонардо Да Винчи е стояла жена? Или зад някой от древните философи?

Vassil
Администратор
Мнения: 1570
Регистриран: съб фев 14, 2004 0:54

Мнение от Vassil » пет дек 02, 2005 0:57

За матрицата Най-общо казано насочена енергия в една позиция, в една цел...
Имам предвид управляващи, имам предвид хора издигнали се в йерархията, че някой ги е карал да се чувстват по-уверени и прочие предизвикано от жените им.

test
Намиращ
Мнения: 106
Регистриран: ср ное 02, 2005 16:49
Контакти:

Мнение от test » пет дек 02, 2005 1:48

сега ми хрумна следното: ако смисълът на любовта е възникнването, то какъв е характерът на детето на разума. колко са неговите родители.

reslickade
Търсещ
Мнения: 58
Регистриран: ср ное 23, 2005 1:19
Контакти:

Мнение от reslickade » пет дек 02, 2005 4:58

test написа: правомерно ли е, оправдано ли е, добре ли трябва да се чувстваме, че насочваме почти цялата си енергия към едно разумно същество, че по този начин ние се откъсваме от комуникацията с други разумни същества, отдалечаваме се в една частичност.
Човек, погълнат и отдал се изцало на влечението към друг, очевидно е егоист. За него най важното е личното щастие. Когато го намери в лицето на човека в когото се е влюбил, той е постилнал целта си и е удовлетворен. Тогава отнощенията му с другите хора се умаловажанат, защото той е изпълнен с щастие, било то от химията на хормоните, в по-добрият случай не само от това. И докато е под това въздействие той няма нужда от никой друг.

Това е разбирането ми за споменатото от "test".

Един човек, който го е грижа за близките, който поне частично е стъпил на земята и не живее само заради личните си интереси никога няма да ги забрави. Съзнанието му няма да подтисне останалите му значими хора в мислите пу. Те няма да бъдат изместени от розовите облачета в главата му. Той няма да бъде погълнат от щастието до степен да отлети някъде и да забрави остамалата част от света, която не е любов, а е еженевие.

Сигурен съм че някой ще успори казаното. Не твърдя че съм прав, а казвам каквото мисля по въпроса. Говоря абстрактно, защото не може да се вземе под внимание всичко, в общия случай.

Отговори

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 0 госта