къде е изхода?

Отговори
the saint
Тишина
Мнения: 1
Регистриран: пет яну 01, 2010 15:47

къде е изхода?

Мнение от the saint » пет яну 01, 2010 19:40

Преди време се запознах с едно момиче. Излизахме в обща компания доста време. Станахме повече от приятели. В един момент се оказа, че тя е влюбена в мен. Около три години бягаше постоянно след мен. Всяка вечер бяхме заедно, но на нея и се искаше да имаме нещо повече. Аз опитвах да се държа на положение, не защото не я харесвах, а просто...да го наречем "спомен по друга", която дори беше несподелена любов. Не очаквах с другата да стане чудо, просто бях...депресиран и това ми направи меча услуга. Бях сляп, как това момиче умираше за мен, а аз не се държах адекватно. Проблема е, че някой неща и се случваха доста по късно от колкото на другите момичета. Имаше няколко връзки с мъже, но не до толкова сериозни. Тя....тя дори не беше спала с мъж. За това можеби и аз предполагах, че чувствата и към мен бяха някаква..как да го нарека..можеби младежка, наивна забежка и не го смятах за достатъчно сериозно. Опитвах се да бъда деликатен, да и обесня, че аз също я харесвам и ми е приятно да бъда с нея, но просто в момента не се чувствам много готов за такива неща. Тя разбра и това не я спираше пак да излизаме зедно, да говорим за много неща, да ни бъде приятно един с друг. Беше като филм - инкогнито се натискахме по парковете когато я изпращах...но се страхувах. Поканих я у дома на гости. Тя идваше, вземахме си бира, кола и пуканки, гледахме романтични филми..Беше много хубаво. В един момент тя поиска да го направим..Няколко пъти почти стигахме до най-същественото и...аз спирах..Не, не съм гей, но се страхувах от нещо..Знаех колко голямо значение има това за нея, разбирах я, бях съпричастен, но..Не исках да я лъжа, не исках тя да си помисли, че я използвам, след като аз не съм влюбен в нея, въпреки, че не ми е била безразлична. Никога не съм бил с нея само заради секса. Допусках, че след като го направим, ще се случи така, че един ден можеби няма да сме заедно, и тогава аз ще се влюбя в нея. Лошото е, че го предвидих, а допуснах да се случи. Живея в собствено жилище. Сам, без родителите си. Няколко вечери тя настояваше да го направим. И..то се случи. Бях много деликатен и внимателен. Бях малко притеснен - не го бях правил с момиче, на което му е за пръв път. Всичко мина благополучно. И на двамата ни беше приятно. Тя? Тя беше на седмото небе..Изпратих я до тях и на връщане се разплаках..Страхувах се да не би да и причиня страдание..След това, мина време. Периодично тя пак ми идваше на гости, правехме секс, беше хубаво и на двама ни, но аз все още...не гледах на нея така, както тя на мен. Няколко пъти след като сме били в заведения, спирахме по улицата и тя през сълзи ми казваше, че и е много хубаво с мен, искаше да има нещо повече. Аз трудно издържах.Тя знаеше за предишното ми увлечение към другото момиче и отлично разбираше нещата, но...си искаше своето. За капак на всичко при мен се появиха сериозни семейни неприятности, които ми повлияха още повече. Казах и, че имам неприятности, не мога да си позволя да мисля за друго, не мога да имам лукса да бъда с момиче точно сега.
Изпратиха я служебно командировка в друг град за доста време. Идваше си всеки петък и след като се видеше родителите си, бягаше при мен. Нещата се повтаряха - ходихме по баровете, говорихме си за нещата, които са ни се случили през седмицата, ходихме у дома, правихме секс и т.н. В понеделник тя тръгваше. През седмицата до късно през нощта си пишехме в ISQ. Радвхме се един друг. Тя ми казваше, че някои от колегите и са и намеквали за някаква връзка. Към един от тях тя каза, че и бил много близък, но...само приятел. Главата ми по това време беше станала вече като балон - толкова много неща ми се случваха, че просто...не знаех какво да правя. Тъй като аз не я спрях, тя започна да излиза с това момче. Командировката и свърши. Пак се виждахме постоянно, тя още ме обичаше, но тъй като започна да излиза с него - отношенията ни относно леглото се промениха. Това разбира се не ме притесняваше, но....тук се сетих за оная приказка, където се казваше, че човек оценява стойността на нещата едва когато ги загуби. А тя беше прекрасен човек. Дадох си сметка, че тя е била моят човек. С нея наистина се разбирахме прекрасно. Тя беше искрен човек, беше готова да помогне на всеки със всичко, стига да може. Винаги беше усмихната, бъбрива и никога не може да се скучае с нея. А аз имах нужда точно от това...Освен това и изглеждаше добре - красиво миньонче с черна дълга коса. През лятото ме покани да ида с нея и наши общи приятели на планина. Отидох. Имах прекрасни моменти с нея. Когато другото момче и се обаждаше, вече почувствах ревността да ме завладява...След като се прибрахме, отново нещата тръгнаха по старо му - излизахме заедно, веселяхме се. Но вече трябваше да се съобразявам и с още нещо-другия. Той не знае за мен, има само бегла представа за нашите отношения в миналото. Нарочно не и звъня когато е с него, не искам да я притеснявам. Смятам себе си за достатъчно зрял човек, за да мисля, че това е начина да се съберем. Той не е от нашия град. Виждат се по два-три пъти в седмицата. Той идва и я взима с колата си. Когато не беше с него-бяхме заедно. Нещата станаха така, че и дадох да разбере, че аз вече не можех без нея.И наистина беше така. Тя беше невероятно впечатлена от това. "..нямаш представа колко дълго съм мечтала да чуя това..".И тя все още ме обичаше. Но тъй като излизаше с него, малко или много имаше някакви чувства и към него. Когат аз не и дадох знак, че нещо повече може да се случи между нас, тя просто реши, че времето минава и трябва да поеме някой друг път и точно в този момент се появява той – на точното място и в точното време. Боже, как му завиждам...Понякога говори за него, че се били скарали за нещо си, аз съм бил толкова добър и спокоен и за нищо с мен не се е карала. Аз и казах, че не искам да чувам такива неща, не искам да ме сравнява с него, не искам да бъда приятел. Цял живот в мен са виждали приятел, писна ми да бъда доброто момче. А както всички знаем – добрите момчета си лягат сами.С общи познати и приятели споделяла за нещата, че не и е никак леко. Трябва да направи много сериозен избор. Казва ми, че и трябва време. Аз реших, че достатъчно дълго съм я карал да страда и това е най-малкото, което мога да направя за нея. Досещате се какво ми е на мен от тук нататък...И по настоящем нещата са така - стоя на съединител и незнам на къде да тръгна. Попитах я, дали е сигурна, че се среща с мен, само защото не иска на мен да ми е неприятно и се страхува да ме отреже - каза, че не е така. Още ме обичала, и иска да се среща с мен. Всеки ден говорим по телефона. То не бяха приказки за любов, за минало, за настояще, но...не и за бъдеще. Бъдещето все още е много голям хикс.
Всичко толкова много ме изморява, че започнах и да върша глупости. Инженер съм в една фирма и когато експериментирам с нещо, правя грешки, без да искам или ще си порежа пръста, или ще си осветя очите със зав. техника, грешки в изчисления, чертежи. Опитвам се да бъда спокоен, да не допускам личните ми проблеми да се отразяват на околните, но понякога рефлектират..
Отслабнах и физически. Бях около 80 кг, вече съм 68. Нямам апетит, не ми се говори с никой за нищо. Само когато съм с нея съм друг човек, което ми доказва за пореден път, че въпреки проблемите, които съм имал, можеби правилният път е бил този - да се събера с нея още тогава. Тя просто ми влияе добре. С нея се чувствам прекрасно. Това не означава, че искам да съм с нея заради това - аз да съм по-добре. Дадох си сметка, че едно момиче ми показа, че аз мога да обичам...
Искам я, желая я, умирам за нея...Наистина имам много сериозни намерения спрямо нея, и тя ги знае.
И до кога така, и дали ще се случи нещо в "наша полза" или не?Какви ли ще ни бъдат отношенията, ако нещата не се получат? Как ще преживея това?
Бях в елитни специални части в казармата. Попадал съм не веднъж в ситуации, в които нещата са били наистина на живот и смърт. Свикнах да преценям нещата и да бъда реалист-налагаше се. И това винаги ми е помагало. После следвах, станах инженер - човек, който трябва да разсъждава логически и да се оповава на истинските и реални неща. Бил съм ръководител на доста хора през годините в различни фирми и предприятия. Нужно е да бъдеш уверен в себе си, да бъдеш резистентен на много неща. Но в тая ситуация ми се губят всички тези неща и не знам кой път да хвана.
Едва ли има точна рецепта за това, всичко e строго индивидуално. Но съм благодарен на всеки, който има някъкво мнение и го изкаже, колкото и досадно да му е. Човек в моето положение се хваща и за най-малкото...И дано това му помогне..:)
Благодаря за вниманието! Всичко добро!

Потребителски аватар
Gab4o
Разбиращ
Мнения: 1810
Регистриран: пет юни 10, 2005 18:46
Местоположение: Around the World, Where the Heart Belongs, Venezia
Контакти:

Мнение от Gab4o » вт яну 05, 2010 3:43

Здравей,
обикновено се отзовавам с мнение почти веднага, но предвид факта, че си пуснал темата на 01.01 - отсъствието на отговор се оправдава.
Бях тръгнала да ти пиша дълго мнение, като дискутирам почти всяко твое изречение, но няма смисъл, защото е добре нещата да се сведат до краткото и ясното. До основното.
Какво е моето мнение? Най-напред не е било добре да спиш с момиче, което не обичаш, а то е лудо по теб. И нека споменем, че си му бил първия сексуален партньор, което прави нещата сложни, защото се подразбира, че ще е по-сложно за нея. Е, направил си го. После обаче тази история иди ми - дойди ми нещо не ми харесва. Много мразя този съвременен тип връзки ли са, какво са...където ще спим "приятелски" с някого, ще въртим връзка с друг, ама пък те обичам, ама сега не съм готов, ама нищо де - ела да спиме заедно...хората се изясняват и това е - не може така. Колкото до момичето - просто тази нерешителност и обърквация от твоя страна са й дали да се разбере, че няма бъдеще с теб и не я обичаш. А и има и нещо друго - много важно - наричам го "да изпуснеш момента". Ще поясня - понякога може да искаш нещо много силно, но ако момента си отиде, после и да се сбъдне желанието ти - няма и да се зарадваш. Така че си изпуснал влака. А и според мен ти не я обичаш и най-напред си ревнувал, защото ти е било кеф някой да си умира за теб, а видиш ли - вече не е така, хората искат да продължат, не да чакат някой да реши какво да прави сто години. Затова - забрави тази история, признай си пред себе си, че не я обичаш, а просто е както каза секси миньонче с дълга черна коса, която е била удобна секс-кукла под наем и не спи с момичета, към които нямаш чувства, защото може да има наранени! Не те нападам, хората правим грешки и смятам, че това е една от твоите. Дори да се чувстваш неоправдан сега, те съветвам - по-добре дори не ми отговаряй и не пиши повече тук, нито те знаем, нито те познаваме. Важното е да се замислиш и да признаеш егоизма си и това, че ако тя се върне пак ще сте иди ми - дойди ми, само дето пак ще си я прецакал, че е изоставила и онова момче.
Един проект от създателите на Your Crossroad of Hopes - http://Book.CrossroadBg.com/" rel="nofollow
Изображение
Изображение

Отговори

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 0 госта