Страх. Добро и зло.

Искате нещо да изкрещите пред света или просто да напишете...Може да го направите и тук
Потребителски аватар
lambri
Новак
Мнения: 20
Регистриран: пет авг 14, 2009 10:56
Местоположение: Димитровград

Страх. Добро и зло.

Мнение от lambri » ср авг 19, 2009 16:06

Здравейте. Това е първата ми тема във форума и аз усещам, че не правя нещата както трябва.
Зная, че темата за страха сама по себе си предизвиква страх, но също така зная и, че страха пречи на човека да бъде щастлив. Затова ще се опитам да бъда смел и преди да задам въпроса си бих искал да вметна нещо като увод, с цел да избегнем прибързаните отговори и да погледнем нещата от малко по-различен (за някой) ъгъл и да внесем малко смут в настроенията.

И така. Природата, както знаем, е естествена. Т.е. там нещата просто се случват. Както знаем и в животинския и в растителния свят съществува агресия, сексуалност, борба за надмощие, убийства и т.н. Но кой може да каже, че това е добро или зло. След като човек разполага със съзнателност, нещо отделно от природата ли е и може ли да я променя и да я разделя на добро и зло? Не е ли малко смешен човека в стремежа си да „оправи“ света. Защо човек си мисли, че може да промени Бог?
Мъдрите хора казват, че в света няма нищо за оправяне и че нищо не може да се промени. Единственото, което човек може да направи е да осъзнае себе си (като част от света). Това променя ли нещо?
Учените си мислят, че постоянно променят нещата. И защо!? Само защото правят някакви открития. Самата дума откритие означава – осъзнаване на нещо съществуващо. Всички закони отдавна съществуват. Човек може ли да ги променя или създава?

Открай време човек е установил, че разделянето на света на добро и зло е блестящ инструмент за манипулация. Може би това е инструментът на слабите, които естественият подбор би убил.
Какво прави човек? Разделя света на две части, като казва, че едната е неприемлива.

Тогава въпросът е: Има ли добро и зло? Зло ли е злото? Добро ли е доброто? Каква е мисията на човека? Може ли човек да изкорени злото? Наистина ли правим добро, когато си мислим, че правим добро? Лоши ли трябва да бъдем? Страхът не е ли резултат от неприемането на нещата? Агресията и сексуалността зло ли са? А добро ли са? Как да се справяме със страховете си? Кое е обратното на страха? Как мислите?

Потребителски аватар
Sirius
Разбиращ
Мнения: 648
Регистриран: нед дек 16, 2007 18:22
Местоположение: Sliven
Контакти:

Мнение от Sirius » съб авг 22, 2009 2:31

Страхът е инстинкт преди всичко. Той се проявява когато по някакъв начин усещаме, че сме застрашени, било от болка или нещо което предизвиква крайно негативни емоции у нас или от нещо непознато.
Обратното на страха би трябвало да е подтискането му или опит да бъде избегната ситуация, която ще ни накара да се страхуваме.
Докато доброто и злото (въпреки, че там нещата са понякога много размити) са по-скоро продукт на цивилизоването на хората. При тях си има категоризация - табличка с две колонки в едната добрите а в другата злите неща. :roll:

Потребителски аватар
anahata
Намиращ
Мнения: 171
Регистриран: пон май 14, 2007 15:29

Мнение от anahata » съб авг 22, 2009 11:28

Поздравления за темата и въпросите. Постът обаче съдържа и част от отговорите.

Това обръщане на човека към света е пътуване, което го натоварва с много впечатления, често водещи до объркване. Когато пътуването поеме обратна посока - към себе си - става и случването: откритията, че не можем да променим света и че не това е нашата задача; че има разлика между физика и метафизика и че науката не може да отговори на редица въпроси; че доброто и злото са част от човешката природа и че воювайки срещу злото, произвеждаме зло.

А смисълът на живота всеки открива сам за себе си. Това е задачата на човека да изпълни своята роля във Вселената. Прочетох го някъде наскоро и го възприех като своя мисия.

Страхът е слабост, но той е закодиран в природата ни. И не е лесно да се преодолее. А когато това се случи, човек се чувства като новороден, опиянен от свободата. Свобода от смъртта, от зависимостите и манипулациите. Агресията е реакция и оръжие на слабия духом човек. А суксуалността - наслаждение и репродукция.

Обратното на страха - смелостта. Да погледнеш в пропастта и неизвестността, да надмогнеш слабостите си или поне да се заредиш със сила, да приемеш дисциплината, постоянството, отговорнстта. Да спиш на гробищата например. И още, още.......
Последна промяна от anahata на съб авг 22, 2009 16:51, променено общо 2 пъти.

Потребителски аватар
anahata
Намиращ
Мнения: 171
Регистриран: пон май 14, 2007 15:29

Мнение от anahata » съб авг 22, 2009 11:39

Кой си мисли, че може да промени Бог?
Ако информацията стои в основата на мирозданието, тогава тя е Богът. Светът съществува благодарение на този център, благодарение на тази енергия. Наречете я Бог, наречете я както си искате. Тя не се нуждае от имена. Всичко във Вселената е закономерно според един известен руски физик. Няма случайности. Те са само в нашите глави.
Последна промяна от anahata на съб авг 22, 2009 16:54, променено общо 1 път.

Потребителски аватар
lambri
Новак
Мнения: 20
Регистриран: пет авг 14, 2009 10:56
Местоположение: Димитровград

Мнение от lambri » съб авг 22, 2009 12:36

Sirius написа:Обратното на страха би трябвало да е подтискането му или опит да бъде избегната ситуация, която ще ни накара да се страхуваме.
:roll:
Обратното в смисъл на това, което го неутрализира. Не мисля, че подтискането на страха води до някакви резултати.

Потребителски аватар
lambri
Новак
Мнения: 20
Регистриран: пет авг 14, 2009 10:56
Местоположение: Димитровград

Мнение от lambri » съб авг 22, 2009 12:45

Anahata, казваш, че агресията е реакция и оръжие на слабия духом човек. Това означава ли, че силните духом не изпитват агресия?

Потребителски аватар
lambri
Новак
Мнения: 20
Регистриран: пет авг 14, 2009 10:56
Местоположение: Димитровград

Мнение от lambri » съб авг 22, 2009 12:49

И този, който се опитва да промени света не се ли опитва да промени Бог?

Потребителски аватар
anahata
Намиращ
Мнения: 171
Регистриран: пон май 14, 2007 15:29

Мнение от anahata » съб авг 22, 2009 15:24

Не мога да си представя един духовно издигнат човек да прояви агресия. Една Майка Тереза например. Тя, която не очаква нищо от света, а се раздава докрай.

Агресивните черти говорят за неразбиране на основните закони, които движат живота. Човекът, който започва да се себенаблюдава и да проявява взискателност по отношение на себе си, е на прага на една трансформация, която променя мисленето и поведението му. Този човек няма защо да крещи, да удря или да очаква удобен момент да си го върне тъпкано.
Последна промяна от anahata на съб авг 22, 2009 16:55, променено общо 1 път.

Потребителски аватар
anahata
Намиращ
Мнения: 171
Регистриран: пон май 14, 2007 15:29

Мнение от anahata » съб авг 22, 2009 15:28

Предлагам да оразличим субекта на промяната: "този, който се опитва да промени света"?
Последна промяна от anahata на съб авг 22, 2009 16:56, променено общо 1 път.

Потребителски аватар
anahata
Намиращ
Мнения: 171
Регистриран: пон май 14, 2007 15:29

Мнение от anahata » съб авг 22, 2009 15:35

Може би е необходимо да си уточним представите за "силния духом"?
Последна промяна от anahata на съб авг 22, 2009 16:56, променено общо 1 път.

Vassil
Администратор
Мнения: 1570
Регистриран: съб фев 14, 2004 0:54

Мнение от Vassil » съб авг 22, 2009 16:32

Преди да започна искам да ви помоля нещо. Ако искате да кажете нещо ново по темата редактирайте последното си мнение ако никой не е писал в него вместо да добавяте нови и изкуствено да се създават повече мнения. Благодаря ви предварително.

Факт е, че всеки изпитва страх. Лудост е да не се изпитва страх. Въпроса е какво се случва в резултат това. Дали кара човек да се парализира, като диво животно пред фаровете на кола или го кара да действа,да бъде смел - един вид катализатор.

Дуалистичноста е обект на много полемики. Било религиозни, било морални, философски, етични, дори програмистки (0/1) :)
При християнството има добро и зло - праведно и греховно. По на изток има Ин и Ян които са едно цяло и имат корени едно във друго. Но това пак е далеч от разбирането за добро и зло, а е по-скоро за вид енергия.
Добро/зло според кой?
Моралния принцип ли? Това нещо което се променя от поколение на поколение.
Според законите ли? -Въпрос на адвокати и вратички в закона.
Според вселенския закон ли? -Кой може да посочи със сигурност, все пак сме хора какъв точно е той.
Кое е добро и зло? Според кой?...

Потребителски аватар
lambri
Новак
Мнения: 20
Регистриран: пет авг 14, 2009 10:56
Местоположение: Димитровград

Мнение от lambri » вт авг 25, 2009 20:47

Благодаря ви за вниманието към тази тема.
Anahata, съгласен съм с теб, че силните духом не проявяват агресия.
Ще ми се да поставя един нов въпрос. "Силните духом" все някога са били слаби такива. И те са изпитвали агресия. Тогава къде е отишла тяхната агресия? Как са се справили с нея?
Нещо ме кара да мисля, че щом човека е поставен в тяло, той вече е снабден с агресия.
В наше време агресията се смята за нещо много лошо, от което трябва да се пазим. Не трябва да викаме, не трябва да крещим, нито да се караме, камоли нещо друго. А ако го направим после се чувстваме виновни и съжаляваме. Но до къде е довело това подтискане на агресията. Фактите говорят, че убийци стават най-често много "добри" хора. А поговорката: "Колкото си по-добър на главата ти се качват!", няма ли нещо вярно в нея. Сякаш подтискането на агресията води само до повече агресия. Тогава как трябва да се справяме с тази енергия, която според мен е факт за повечето хора?

Ще дам един пример от ежедневието:
Отивам да си купя баничка. На опашката има няколко човека. По някое време идва някакъв нахалник и съвсем разсеяно застава пред мен. Най-естествено е да си представя как на забавен каданс му залепвам такъв шамар, че бузата му се сгърчва и устните се изкривяват. После си казвам "Не, какво правя, луд ли съм, това не е хубаво." И решавам да не предприемам никакви действия. "Бъди смирен!". Или пък си казвам, че не си заслужава да правя забележки. Но е факт, че се прибирам вкиснат и си го изкарвам на другите. Явно бездействието не е довело до някакъв резултат. Сдържал съм си емоциите, но те все пак избиват по-късно. Очевидно е, че аз не съм силен духом човек. Тогава какво да правя със своята агресия?

Потребителски аватар
нефертити
Новак
Мнения: 14
Регистриран: ср авг 19, 2009 22:20

Мнение от нефертити » ср авг 26, 2009 11:49

"Няма нищо по-страшно от самия страх."
Франсис Бейкън, "Афоризми"


Страхът е инстинкт за самосъхранение.
А категории "добро" и "лошо" в психологията няма!
lambri написа:Тогава какво да правя със своята агресия?
Намери начин, най-безобиден за околните, да я изкараш вън от теб.
В противен случай ще я превърнеш в автоагресия.
Отиди на фитнес, потичай в парка, поритай футбол, или /по американски/ си купи боксова круша или кукла и бой, бой до изнемога :D :wink:

Потребителски аватар
Sirius
Разбиращ
Мнения: 648
Регистриран: нед дек 16, 2007 18:22
Местоположение: Sliven
Контакти:

Re: Страх. Добро и зло.

Мнение от Sirius » съб сеп 19, 2009 0:07

lambri написа: ....
Тогава въпросът е: Има ли добро и зло? Зло ли е злото? Добро ли е доброто? Каква е мисията на човека? Може ли човек да изкорени злото? Наистина ли правим добро, когато си мислим, че правим добро? Лоши ли трябва да бъдем? Страхът не е ли резултат от неприемането на нещата? Агресията и сексуалността зло ли са? А добро ли са? Как да се справяме със страховете си? Кое е обратното на страха? Как мислите?
Да има добро и зло, по това как определяме кое е добро и кое зло се разбира доколко сме човек с ценностна система, която е в услуга на обществото.
Злото е зло когато наранява дори и само едно живо същество.
Доброто е добро когато не наранява нито едно живо същество.
Мисията на човека е доста трудно определима според мен, защото става дума за милиарди човеци. Ако погледнем абстрактно на нещата може би една от мисиите му е да руши екосистемата на планетата. Или пък да поддържа равновесето межу живата и нежива материя.
Човек не може да изкорени злото, защото това е непосилна задача дори и за наука,психология,религия, философия, генетика и т.н. или всички взети заедно.
Засаждайки дърво ние правим добро, но в някакъв момент когато дървото порасне е възможно ураганен вятър да го повали и да убие човек. Това не трябва да ни спира да засаждаме дърво, защото може пък на него да свие гнездо рядка птица, която да оцелее във времето.
Понякога може да бъдем лоши, ако това е единствения начин да спрем по-лошите.
Агресията е проява на лошотията ни, прекалената сексуалност е знак за ниска култура.
Със страховете си можем да се справим, само, ако ги познаваме и искаме да се преборим с тях.

Изобщо цялата тема е в стил "ефекта на пеперудата", което е доста интересна материя.
"Аз знам че нищо не знам, но има такива които и това не знаят." Аристотел

Vassil
Администратор
Мнения: 1570
Регистриран: съб фев 14, 2004 0:54

Мнение от Vassil » съб сеп 19, 2009 17:28

Пак излишно казвам. Когато искате да допълните нещо в темата която сте писали и никой не е писал след вас по-добре допълнете мнението което последно сте писали.
А сега да поспорим....

[quote=Sirius]
Злото е зло когато наранява дори и само едно живо същество.
Доброто е добро когато не наранява нито едно живо същество. [/quote]

Добре... Ако казвам истината, че някой има голяма самозаблуда, аз съм лош така ли, ако след болката го заболи но по-късно се преоткрие. Тия определения са много разпукани...

Иначе темата ме радва много посоката в която поема... Аз смятам, че много от нещата които ни заобикалят са такива заради нашият морал. Едно е приемливо при едни хора, но при други е строго критикувано. Това прави задачата сложна.

Отговори

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 0 госта