Още едно разказче

Стихотворения,разкази,лирика,поезия,проза и други можете да "драснете" и тук
Отговори
Потребителски аватар
Chaoscore
Търсещ
Мнения: 31
Регистриран: пон апр 06, 2009 18:15
Местоположение: Белене
Контакти:

Още едно разказче

Мнение от Chaoscore » съб апр 11, 2009 23:40

Аз лично не си го харесвам много, но искам да чуя и мнението на някой друг.

СБОГОМ


- Сбогом – при тези думи тя го изгледа накриво.
- Не сбогом, довиждане – поправи го тя.
- Не ме забравяй!
Прегърнаха се за последно. Миг, който не искаха да свършва, но се налагаше. Тя го целуна, след което се отдели от него и се качи в автобуса. Проследи я с поглед докато се качваше. Господи, би дал всичко само за още минутка с нея. Тя седна на едно свободно място близо до него. Помаха за довиждане и той отвърна. Сякаш в отговор двигателят на автобуса заработи и след минутка той потегли бавно. Беше студен есенен ден. Дърветата се бяха пременили с най-топли нюанси, но дори и те изглеждаха някак си тъжни. Мрачното небе предвещаваше самотен дъждовен ден.
Той се обърна и тръгна нанякъде, не се интересуваше накъде, важното бе да не е тук. Запали цигара с някаква надежда димът да запълни празнотата.
Спомни си запознанството им. Кой би предположил, че едно нелепо падане би довело дотук. Сближиха се толкова бързо, може би прекалено бързо. Незабравимо лято...
Отвори входната врата и влезе. Както и очакваше у тях беше единствено сестра му. Не се разбираха особено, но все пак знаеше, че в такава ситуация няма да остане безразлична. Влезе в тяхната стая, понякога беше наистина ужасно, че дели стаята си с някого.
- Замина ли си? – по тона й пролича, че обичайните безсмислени въпроси не са само от любопитство.
- Да...
- Стига, братчето ми! Не е станало кой знае какво, а изглеждаш толкова жалък.
Не й обърна внимание. Легна на леглото си и заби поглед в тавана. Може би наистина не беше кой знае какво и той преиграваше, но някак си предусещаше как ще свършат нещата. Реши, че е най-добре да не мисли сега. Сложи слушалките, отпусна се и затвори очи...
- Ще се видим довечера, нали! – той говореше с неприкрито нетърпение.
- Да, разбира се... – нещо в тона й го притесни.
- Нямам търпение да...
- Трябва да затварям. Чао.
- Чао.
Последните шест седмици бяха минали неочаквано бързо, може би, защото не обръщаше внимание на времето, крайно нетипично за него. Погледна още веднъж телефона, имаше доста време до срещата им. Остави го на масичката и се обърна към пианото. Напоследък не свиреше много, но сега му се струваше подходящ момент...
Затвори вратата след себе си и се отправи към парка, в който трябваше да се срещнат, с най-бързата си крачка. Беше подранил, въпреки че знаеше, че тя ще закъснее – неотменна част от нея. Но когато стигна там, с учудване видя, че тя седеше на една пейка насред пустия парк и го чакаше. Това по не знайни причини го притесни, но реши, че сега не е моментът да мисли. Забърза се към нея и я прегърна. Останаха така известно време, след което тръгнаха на разходка.
Бяха сами, приятният нощен хлад ги обгръщаше, луната осветяваше пътя пред тях. Всичко беше перфектно.
- Трябва да те питам нещо – вече нищо не беше перфектно – искаш ли още да сме заедно?
- Разбира се, че да! Повече от всичко – но вече знаеше нейното мнение. – защо, какво има?
- Не знам, просто мисля, че сега никой не е щастлив и...
- Защо? Какво има?!
Надяваше се да е някоя тъпа шега.
- Просто... не знам... така ще си по-добре. Съжалявам, сбогом...
Тръгна си без да му остави дори малък шанс за съпротива. Обърна се и удари някаква стена. Никаква болка... някаква жена го заобиколи, гледайки го странно. Прииска му се да удари и нея. Не можеше да възприеме нищо... не искаше...
Прекъсна го дразнещия звук на звънеца на вратата. Определено не се вписваше във мелодията. Погледна часовника. Свиреше от 6 часа, а дори не бе усетил кога са минали. Напоследък обръщаше внимание само на изкуството, правеше всичко останало от нужда или просто за разнообразие. Отново звън.
Ругаейки на ум стана и отвори вратата.
- Хей, Лу. – беше най-добрата му приятелка. Винаги с усмивка на лице и весело настроение. Толкова не като него. – Какво става с теб? Не излизаш? Пак ли нямаш настроение?
- Горе-долу...
- Моля те, кажи какво ти има, от доста време си така. Какво става с теб?
- Спокойно, нищо особено, ще оживея – усмихна се, не искаше да я тревожи.
- Хах... не изглежда като нищо, но щом казваш, ей и внимавай с вените!
Усмихна се насила, след което си казаха чао и той влезе отново и пак седна на пианото. Музиката е нещо толкова невероятно...
We all feed on tragedy, It's like blood to a vampire...

Потребителски аватар
Sirius
Разбиращ
Мнения: 648
Регистриран: нед дек 16, 2007 18:22
Местоположение: Sliven
Контакти:

Мнение от Sirius » нед апр 12, 2009 16:52

Честито на именниците от форума :wink:

Потребителски аватар
Gab4o
Разбиращ
Мнения: 1810
Регистриран: пет юни 10, 2005 18:46
Местоположение: Around the World, Where the Heart Belongs, Venezia
Контакти:

Мнение от Gab4o » нед апр 12, 2009 18:35

Sirius написа:Честито на именниците от форума :wink:

ъъ, то хубаво честитиш, но каква е връзката с темата? Аз ли не я схващам?
???
Последна промяна от Gab4o на нед апр 12, 2009 18:41, променено общо 1 път.
Един проект от създателите на Your Crossroad of Hopes - http://Book.CrossroadBg.com/" rel="nofollow
Изображение
Изображение

Потребителски аватар
Chaoscore
Търсещ
Мнения: 31
Регистриран: пон апр 06, 2009 18:15
Местоположение: Белене
Контакти:

Мнение от Chaoscore » нед апр 12, 2009 18:37

Мерси Sirius, но ми се ще да чуя и някоя дума относно произведението.
We all feed on tragedy, It's like blood to a vampire...

Потребителски аватар
Sirius
Разбиращ
Мнения: 648
Регистриран: нед дек 16, 2007 18:22
Местоположение: Sliven
Контакти:

Мнение от Sirius » нед апр 12, 2009 21:35

Това разказче си разказва за житейските неща и оставя читателя да си довърши сам историйката, което е разтоварващо.
Отключва спомени и малко размисли поне аз така го възприех. 8)
А Габчо честитих тук за Цветница (включително и на автора), за да не остане незабелязано това, че съм прочела разказа, защото оформено мнение още нямах :D

Потребителски аватар
Gab4o
Разбиращ
Мнения: 1810
Регистриран: пет юни 10, 2005 18:46
Местоположение: Around the World, Where the Heart Belongs, Venezia
Контакти:

Мнение от Gab4o » пон апр 13, 2009 1:34

Sirius написа:Това разказче си разказва за житейските неща и оставя читателя да си довърши сам историйката, което е разтоварващо.
Отключва спомени и малко размисли поне аз така го възприех. 8)
А Габчо честитих тук за Цветница (включително и на автора), за да не остане незабелязано това, че съм прочела разказа, защото оформено мнение още нямах :D
ъъ....добре...но все пак нямаше връзка...може да правиш отделни теми, не е забранено, няма проблем.
Колкото до разказа, ще коментирам утре.
Един проект от създателите на Your Crossroad of Hopes - http://Book.CrossroadBg.com/" rel="nofollow
Изображение
Изображение

Потребителски аватар
Tea
Знаещ
Мнения: 486
Регистриран: вт авг 23, 2005 9:11
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Tea » пон апр 13, 2009 11:04

Хей, браво за разказчето. Но като на колега бих дала няколко съветчета. Не ги приемай за сереиозна критика или нещо такова, просто искам да споделя моя опит. Бъди по-точен в изреченията, понякога не е ясно какво искаш да кажеш. Обърни повече внимание на запетайките - на места смисъла се оплита заради тях. Зная, че звуча като даскалка, но отново казвам, че само споделям опит и гледам да помогна. В разказите можеш по-спокойно да описваш душевните състояния на персонажите, можеш да използваш сравнения за тях и т.н. Познавай си персонажите, но и запознавай другия с тях. Моят най-искрен съвет е винаги да си представяш някого, който чете текста. Най-добре да е човек, който те познава - приятел, роднина и т.н. Кое би разбрал той, как и т.н. Отделяй поне с нов ред скоковете във времето. Така става малко объркване. Не забравяй, че разказът е разказване на история, на случка. Украси я, без да се притесняваш. И... щом края е с музиката, подготви ни за него. Може би той я сравнява с нея, може би има нещо по-силно във връзката му с пианото, отколкото с нея самата. Подготвяй за края, защото така леко увисва. И пиши много, това е най-добрия учител. Наистина много. Според мен съвсем скоро ще се очудиш до къде си стигнал:)

А, още нещо. Златния въпрос в писането е "Какво би станало, ако...?". С няколко такива и разказът става шедьовър. Пиши!
Ако си гледаш в краката, вървиш с наведена глава. Ако внимаваш във всичко, нищо не става както трябва. Ако нямаш нищо, нямаш какво да губиш. Ако имаш всичко нямаш за какво да живееш. Не преживявай - живей. There is no other way.

Потребителски аватар
Chaoscore
Търсещ
Мнения: 31
Регистриран: пон апр 06, 2009 18:15
Местоположение: Белене
Контакти:

Мнение от Chaoscore » пон апр 13, 2009 20:46

Благодаря за искреността :) Както казах - критиката е хубаво нещо. Аз за това и като напиша нещо и го бутам на класната ми. Тя ни преподава литература и е наистина страхотен преподавател.
We all feed on tragedy, It's like blood to a vampire...

Потребителски аватар
Tea
Знаещ
Мнения: 486
Регистриран: вт авг 23, 2005 9:11
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Tea » вт апр 14, 2009 10:21

Супер. Когато пишеш, мисли направо как би реагирала тя, да речем, на нещо. Но само и единствено ако споделяте едно и също мнение. И ако имаш проблем, не се притеснявай да се обърнеш и към мен. Наистина, не съм някакъв авторитет, от който да вземеш много, но в момента се занимавам единствено и само със това като учене, хоби и работа, и през последните 5-6 години научих доста. Тъй че не се притеснявай да питаш или да ми даваш някакви неща, страшно много ще се радвам. Мога да те предпазя от много грешки, но и да те насоча при някакъв проблем. И... задължително прочети "За писането - мемоари на занаята" на Стивън Кинг. В началото го мислех за глупост, но с времето всичко, което е казал човека, става като закон. Прочети я, ако не я намериш - ще ти я дам. Просто страшно искам да помагам на пишещите под 60 години, защото наистина се броят на пръсти!
Ако си гледаш в краката, вървиш с наведена глава. Ако внимаваш във всичко, нищо не става както трябва. Ако нямаш нищо, нямаш какво да губиш. Ако имаш всичко нямаш за какво да живееш. Не преживявай - живей. There is no other way.

Отговори

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 0 госта