Разказче

Стихотворения,разкази,лирика,поезия,проза и други можете да "драснете" и тук
Отговори
Потребителски аватар
Chaoscore
Търсещ
Мнения: 31
Регистриран: пон апр 06, 2009 18:15
Местоположение: Белене
Контакти:

Разказче

Мнение от Chaoscore » пон апр 06, 2009 19:29

Ето линк към един мой разказ: Модерирано от Gab4o

Във форума не се допускат спам и линкове. Ако искаш да споделиш нещо - можеш да го направиш тук като го напишеш.
We all feed on tragedy, It's like blood to a vampire...

Потребителски аватар
Chaoscore
Търсещ
Мнения: 31
Регистриран: пон апр 06, 2009 18:15
Местоположение: Белене
Контакти:

Мнение от Chaoscore » вт апр 07, 2009 20:04

Съжалявам за грешката, та ето го и въпросния разказ:

Лудост


Тишина... Мрак... Отново сам...
Отново? Да, отново. Беше свикнал със самотата, беше прекарал целия си живот лутайки се из нейния затвор, но все пак се чувстваше ужасно. Нямаше желание за нищо, чувстваше се като стаята в която се намираше – празен, безмълвен, без нищо, което да предложи на света и в замяна получаваше малко от същото.
Не помнеше откога изпитва тези емоции, или може би липсата на такива. В момента нищо не си спомняше, или пък просто не искаше. Усещаше и нещо странно, нещо чуждо, натрапило се в душата му, твърдо неподдаващо се на каквито и да е изследвания.
Той угаси поредната цигара във препълнения със полуизгорели, измачкани фасове пепелник, стана и се огледа. Да, наистина стаята беше празна като него. Направи няколко крачки и застана пред огледалото намиращо се в края на стаята. Огледа се. Човека застанал срещу него беше странно непознат. Опипа предпазливо чертите на лицето си с трепереща ръка, сякаш не беше негово – толкова бледо, впито и смазано от живота. А кой беше той? Не знаеше. В ума му изникна само една дума – никой. Вик... Вик придружен от шума от тъп удар. Безличната вазичка - Единствения предмет върху масичката пред огледалото, се претъркули и няколкото изсъхнали цветя паднаха на пода. Пак погледна огледалото. Потръпна. Стори му се, че собственото му отражение се подсмихва. Разтърси глава, сигурно му се бе привидяло. И отново... за момент бледата физиономия се усмихна, този път някак си зловещо. Усети тръпките полазващи по гърба му, не знаеше какво става. Чу стъпки. Обърна се, но вече нямаше никой. Отново стъпки... и отново... но след всяко завъртане не намираше никой. Какво ставаше? Някой прошепна в ухото му. Една единствена думичка, която събуди нещо в него. Усети изблик на ярост. За пореден път се завъртя и видя как непознатият в огледалото го гледаше втренчено, с усмивка, караща го да потреперва. Не издържа, хвана най-близкия предмет до себе си и го запрати по него. Стъклени парченца се разлетяха навсякъде. Не можеше да си обясни какво става. Всичко беше прекалено реално, за да е измама.
Свлече се бавно на земята. Гласът се върна със същата думичка: „виновен”. Разтрепери се, последва втори глас, сви се във ъгъла. Трети, четвърти... и още един, и още. Интервалите между гласовете почнаха да стават по-кратки, скоро почнаха да се смесват. Бавно се превръщаха в неразбираема шумотевица, която само увеличаваше объркването му. Пореден пристъп на ярост. Скочи на крака, запрати пореден предмет на някъде, искаше да уцели невидимия нещастник, който го влудяваше. Разнесе се пореден мощен крясък, сякаш излязъл от устата на див звяр, готов да се хвърли върху неканения гост, стига да го видеше. И тогава всичко започна да утихва бавно, все едно се отдалечаваше.
Мъртвешка тишина... Не можеше да повярва – изчезнаха. Устните му се извиха във лека усмивка, душата му запразнува собственото си освобождение. Огледа се за пореден път, нямаше нищо, единствено разпилените парчета от огледало върху голия под, но този път от тях го гледаше неговият собствен образ, без злобна усмивка и изпиващи очи. Искаше му се да заподскача от радост, но в същия миг цялото тържество бе прекратено. Празен силует, скица на подобие на човек се засили към него. Тръпките мигом се върнаха и ръцете му се разтрепераха. Призрачният силует се приближаваше, но в мига, в който лунните лъчи, влизащи през прозореца го докоснаха той се изпари.
Глас... Втори... Трети...
Този път бяха цяла тълпа от невидими натрапници, гонещи го от собственото му тяло. Силуетът се появи за миг. Мигът, който му беше нужен да побегне. Стрелна се към вратата срещу него, блъсна я с такава сила, че малкото прозорче се разлюля и полетя към пода. Беше твърдо решен да не им позволи да го довършат. Стисна Парапета и скочи върху него. Секунда колебание която изчезна в мига в който чу приближаващите го гласове. Наклони се напред, само крачка и щеше да е спасен. Наклони се още малко, когато си спомни. Да! Спомняше си всеки път, когато призрачният силует се появяваше, спомни си и всичките пъти, когато същите гласове го обвиняваха и гониха, стъпките из тъмните улички, каращи кръвта му да замръзва. И осъзна всичко, в мигом гласовете замлъкнаха, стъпките се обърнаха и побягнаха, а призрачният силует се изпари за последен път. Но беше късно, краката му се плъзнаха и той полетя надолу. Сега знаеше, там нямаше никой, само той и болната му душа. Но беше късно... затвори очи, проблясна самотна сълза и той зачака своето спасение...
We all feed on tragedy, It's like blood to a vampire...

Vassil
Администратор
Мнения: 1570
Регистриран: съб фев 14, 2004 0:54

Мнение от Vassil » ср апр 08, 2009 19:32

Лелеле, уби без време човека. Убиец! Мисля, че е добра идея ако някой спомене телефони за превенция против самоубийство тук.
Шегувам се. Добре си подбрал изразните средства и описанието на това състояние. Виждам, че имаш и други разкази. Продължавай напред!

Потребителски аватар
Chaoscore
Търсещ
Мнения: 31
Регистриран: пон апр 06, 2009 18:15
Местоположение: Белене
Контакти:

Мнение от Chaoscore » чет апр 09, 2009 22:51

Хаха... Благодаря, радвам се че има хора които харесват моето творчество :)
We all feed on tragedy, It's like blood to a vampire...

Vassil
Администратор
Мнения: 1570
Регистриран: съб фев 14, 2004 0:54

Мнение от Vassil » чет апр 09, 2009 23:07

Ами в случая си заложил на динамика на ставащото в човек което също си е нещо интересно. Не съм от хората които могат да ти дадат особени съвети за развитие, но в сайта в който слагат надявам се да има такива. И аз имам един разказ, но единственото издадено на хартия е доста различно от разказ.
Пожелавам ти много бъдещи творчески успехи!

Потребителски аватар
Chaoscore
Търсещ
Мнения: 31
Регистриран: пон апр 06, 2009 18:15
Местоположение: Белене
Контакти:

Мнение от Chaoscore » чет апр 09, 2009 23:27

Мерси ! :) И все пак ако имаш някакви критики не се въздържай. Критиката е хубаво нещо :)
We all feed on tragedy, It's like blood to a vampire...

Потребителски аватар
Sirius
Разбиращ
Мнения: 648
Регистриран: нед дек 16, 2007 18:22
Местоположение: Sliven
Контакти:

Мнение от Sirius » съб апр 11, 2009 13:29

Chaoscore явно имаш талант да описваш някои състояния на човека, това което ме порази е, че в действителност всяко действие на героя ти е някак супер логично и съзнателно, което е и в основата на лудостта. Хем нещата са логични, хем нещо се отклоняват от нормата.
Интересно ми е как би описал и дали вече си го правил, нещо свързано с другата крайност - щастието.
Като цяло този разказ ми се хареса, но аз съм предимно читател, не критик.
"Аз знам че нищо не знам, но има такива които и това не знаят." Аристотел

Потребителски аватар
Chaoscore
Търсещ
Мнения: 31
Регистриран: пон апр 06, 2009 18:15
Местоположение: Белене
Контакти:

Мнение от Chaoscore » съб апр 11, 2009 17:42

За сега всичко което съм писал клони към трагедии... може би заради емоционалното състояние в което съм ги писал. Но сега ми се въртят и някакви по-весели идеи, та когато успея да напиша нещо ще гледам да го метна и тук :)
We all feed on tragedy, It's like blood to a vampire...

Потребителски аватар
Sirius
Разбиращ
Мнения: 648
Регистриран: нед дек 16, 2007 18:22
Местоположение: Sliven
Контакти:

Мнение от Sirius » нед апр 12, 2009 11:56

Ами като си помисля обикновено драматичните произведения с трагични моменти са онези, които някак стават бестселъри, може би защото докосват по дълбоко душите на читателите и повечето амбиции на творците се насочват натам :D

Потребителски аватар
Tea
Знаещ
Мнения: 486
Регистриран: вт авг 23, 2005 9:11
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Tea » пон апр 13, 2009 11:10

Sirius, колкото до последното ти мнение - и така е, и не е така. Хората обичат книги, в които могат да се идентифицират с главния персонаж. Във въпросните бестселъри писателят е успял да създаде персонаж, с когото страшно много хора могат да се окачествят и да съпреживеят заедно страниците на книгата. Но от друга страна това без проблем може да стане и в комедия, и във фентъзи, и във научна фантастика. Дъглас Адамс си е доказателство. Просто по-трагедиините неща го постигат по-лесно и по-бързо, защото в природата на човека е заложено още в началото той да плаче, а много по-късно да се научи да се смее.
Ако си гледаш в краката, вървиш с наведена глава. Ако внимаваш във всичко, нищо не става както трябва. Ако нямаш нищо, нямаш какво да губиш. Ако имаш всичко нямаш за какво да живееш. Не преживявай - живей. There is no other way.

Отговори

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 1 гост