Един човек ви липсва а всъщност всичко !

Потребителски аватар
Sirius
Разбиращ
Мнения: 648
Регистриран: нед дек 16, 2007 18:22
Местоположение: Sliven
Контакти:

Мнение от Sirius » пет май 15, 2009 20:06

Ами конкретния случай примерно може да е внезапна смърт на близък човек, това е празнина, която трудно може да се запълни, но пък погледнато във времето след 25-30 г. мисълта за загубата ни спохожда по-рядко, отколкото след първите 4-5 г.
Човек живее с тези неща и ги преодолява.
Мисля, че всичко опира до здрава психика и реалистично приемане на живота и смъртта при такава конкретна ситуация.

Ако друг конкретен случай е раздялата с човек който обичаме и повече никога няма да го видим, защото той примерно не иска да ни вижда или отива някъде в дън гори Тилилейски - то нещата опират преди всичко да негативните емоции, които ни носи тази раздяла, но пък в зависимост от характера си всеки го преодолява пак във времето и тази голяма обич към него се преобразува в други чувства.
Не мисля, че е възможно липсата на този човек да остане констатнтна величина до края.
Такива асоциации ми идват :D

neesis71
Тишина
Мнения: 4
Регистриран: пон май 11, 2009 8:42
Местоположение: blagoevgrad

Мнение от neesis71 » съб май 16, 2009 7:35

Не е празнина ,бездна е,пълзенето нагоре е непосилно,защото ЛЮБОВТА не те пуска от мястото ,на което си била щастлива, с човека,заради когото си живяла,дишала,мечтала..............Не е по силите ми да допусна нещо да оцвети денят ми...............Трудно бихте ме разбрали зная,но...........

betty_
Мярвал се
Мнения: 6
Регистриран: вт май 19, 2009 19:40

Мнение от betty_ » вт май 19, 2009 20:05

Ако този човек е много важен.. тогава наистина изглежда така, че все едно всичко ти липсва.. ии чивството е гадно.....

nirwana
Тишина
Мнения: 1
Регистриран: пон май 03, 2010 21:14

Мнение от nirwana » пон май 03, 2010 21:24

здравейте.сега се включвам и много се заинтригувах.искам да изкажа пълната си подкрепа на neesis71,като и кажа,че я разбирам напълно и безусловно,колкото и да и е невероятно.надявам се за една година време да е "изпълзяла"вече.защото аз в момента съм в нейното положение и то от доста време........като събера смелост,ще ви пиша и ще споделя :(

Потребителски аватар
anahata
Намиращ
Мнения: 171
Регистриран: пон май 14, 2007 15:29

Мнение от anahata » нед май 09, 2010 14:13

По повод загубата на един човек...или неговото заминаване...
Това е възможност да разберем повече неща за себе си и ако това се случи, да се променим. Шанс, който животът ни предоставя...Минаваме през болката и страданието, себепознанието и приемането на живота в неговата цялост, като настояще: с всичко, което ни е споходило......тоталното приемане на живота.

Отговори

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 0 госта