Умеем ли да казваме "НЕ!"

Ако искате да коментирате някое от моите "словоиздияния" тук е мястото. Ако сте прочели книгата още повече...
Отговори
Потребителски аватар
Камино
Търсещ
Мнения: 41
Регистриран: пон юли 23, 2007 19:34
Местоположение: 42° 40' /23° 18'
Контакти:

Умеем ли да казваме "НЕ!"

Мнение от Камино » вт мар 03, 2009 16:04

Това е един мой блъг над който се замислих, продиткуван от отказ, който не беше обиден, напротив – дори конструктивен. Ако автора на Блъг много го хареса може да го включи във втората част на книгата си. :)

Забеляза ли ли сте как понякога ни е трудно да отказваме особено ако човека ни е близък. Чувстваме едва ли не вина и неудобство, че трябва да кажем НЕ! Ако се преборим със себе си и все пак откажем, считаме за необходимо да се оправдаваме, да се обясняваме. Това разбира се е насочено към успокоение на нашата съвест като че голямо престъпление вършим. Не казвам, че трябва само да откажем, добре е да оформим един стегнат и обоснован кратък отговор за причините за нашия отказ. Но ние рядко правим така, впускаме се в дълги обяснения, с което още повече засилваме неудобството си, а и неудобството на човека на когото отказваме.
Защо се получава така? Кое в обществото, в общността, в средата към която принадлежим и възпитанието, което имаме е програмирало да се срамуваме да кажем НЕ? И обратно, защо обикновено се сърдим, когато нещо ни бива отказано? Отговорът на втория въпрос като че ли е по-лесен. Разглезени, преситени, свикнали да получаваме всичко на тепсия, придавайки по-голяма значимост на самите себе си, отколкото е тя в действителност, считайки, че сме център на вселената ни става доста неприятно, когато чуем НЕ! Това беше лесно, първия въпрос е по-сложен.
Желанието да се харесаме на околните, да се представим в лъскаво станиолче ни принудаждава да казваме да, когато искаме да кажем не. После започваме да увъртаме, да се крием, да мрънкаме: „ами не днес, може би утре, но ще ти свърша работата”
Има нещо гнило и повредено в цялата тази история, пак ще опрем до възпитанието: „дръж се прилично, какво ще кажат хората, ами съседите?” „Бъди усложлив, покланяй се, приклякай”- „Всички така правят”. В природата животното изразява несъгласието си с ръмжене и то доста агресивно, изразява отказа си с предупредително показване на зъби и нокти. Отказа е толкова категоричен и ясен, няма и нужда от обоснован отговор за отказа. А ние? Ние се усмихваме и казваме ДА. Лицемерие ли е това? Мисля, че не е точно лицемерие, по-скоро е страх, веднага се включва програмата: „какво ще си помислят за мен”. Като че около това се върти цялото ни съществуване, около това какво точно си мислят другите. Май за собствените ни мисли няма толкова място, колкото за обмисляне мислите на другите. Цели житейски стратегии се изграждат въз основа на тази максима. Е това не може да продължи вечно, в един момент психиката рухва под натиска на „ТО”, което ни доведе до Блъг 31 – Променливата Т.
Вече изказах похвалите си за книгата, а и не е добре да се прекалява. Но нека да добавя, че следвайки методите на индукцията (начин на разсъждение от частното към общото, от фактите към обобщенията) и на дедукцията (метод на логическо мислене за правене частни изводи от общи положения) ще извлечем още по-голяма полза от произведението.

Vassil
Администратор
Мнения: 1570
Регистриран: съб фев 14, 2004 0:54

Мнение от Vassil » пет мар 06, 2009 9:07

Старая се да не се бъркам в дискусиите относно книгата, но в случая ще подчертая нещото което съм казал малко или много. Книгата може да бъде прочетена по много начини. С писане и подчертаване в нея, с мисъл, с логика, с емоции, следвайки вътре текста водещ към останалите неща на избирателен принцип от кой да се почне, веднъж или много пъти... Начини има и те далеч не са малко. Важно е всеки човек сам да намери най-подходящия. С желанието идва и начина.

Vassil
Администратор
Мнения: 1570
Регистриран: съб фев 14, 2004 0:54

Мнение от Vassil » вт мар 10, 2009 13:04

Относно това което си написала. Писано е в "Добро" за това нещо, засегнато е като тема и в "А.Групата". Но разбира се ти си го развила. Книгата има един вид толкова автори колкото и читатели защото се изисква хората да навържат и развият за себе си според своят опит до момента книгата и мислите вътре.
Повтарям се донякъде, но макар и някои да са на тепсия други искат своето дообмисляне за да бъдат разбрани.
Приемам всякакви неща свързани с това и тук им е мястото, ако е интересно хората да споделят своите мисли. Много глави мислят по-добре от една.

Потребителски аватар
Камино
Търсещ
Мнения: 41
Регистриран: пон юли 23, 2007 19:34
Местоположение: 42° 40' /23° 18'
Контакти:

Мнение от Камино » вт мар 10, 2009 14:26

Мерси за насоките. Ще обърна по-специално внимание на "Добро" и "А. Групата" изглежда някои неща са ми убягнали. Сега размишлявам над сугестията в контекста на книгата, а и извън нея. Сугестията представлява внушение най-просто казано. Нека да напиша определенията, за да е по-ясно.

Сугестията е психичен процес на некритично възприемане на съждения, чувства, нагласи и представи.

Сугестия = специален ачин на внушение и словесно въздействие от един човек върху друг или върху себе си, който се отличава с несъзнателно възприемане на внушаваното.

С една дума ние сме сугестирани тотално и не от детската или юношеската възраст, още от самото ни зачеване или по-точно от момента в който започва да се образува мозъка на бебето в утробата на майката. Сега като възрастни има неща, за които осъзнаваме, че са сугестия или че някой (някои) ни сугестират съвсем целенасочено. Това не е параноя (все още), но е реална заплаха за индивидуалността и за здравия разум. Всъщност аз имам по-особено мнение за параноята и то е свръх развита наблюдателност и критичност на субекта към заобикалящата го действителност/недействителност. Или субект, който отказва да бъде сугестиран и използва "вниманието си" , за да се предпази от това. Понякога мозъка не издържа и изостреното внимание отключва психическо заболяване. Мисля обаче, че докато т.нар параноя не вреди на околните и на самия индивид е съвсем нормално състояние.
Извода за мен е, че трябва по-често да казвам "не" и "стоп" на външната сугестия. Да преразгледам основно вътрешната си или автосугестията, защото тя е полезна, когато е конструктивна за индивида, но може и да се пръвърне в негов враг (самоунищожение).
И най-сложното - установяването, довеждането до съзнанието на несъзнаваните сугестии и процеси.

Vassil
Администратор
Мнения: 1570
Регистриран: съб фев 14, 2004 0:54

Мнение от Vassil » ср мар 11, 2009 9:25

Проблема с тази вътрешна автосугестия е че понякога е добре насадена външна. Трябва да се открият разликите. A иначе...

За момента това е единствения работещ модел с който се възпитава. Писал съм за това в "Мозък като дистанционно", "Минута за реклама" 3-те допълнителни текста вкрая и на други места в книгата за тези "наморници" които са ни наложени.

Факт е, че те работят. Не е изледвано колко вреди и колко ползи носят поне според мен, но задачата те да бъдат установени си е доста сериозна задача за всеки.

Потребителски аватар
anahata
Намиращ
Мнения: 171
Регистриран: пон май 14, 2007 15:29

Мнение от anahata » нед мар 22, 2009 13:00

Няма начин да не сме повлияни от нещата, които четем. Та нали доброволно се потапяме в атмосферата и концепциите на автора за света и човека. Можем всеки момент да си тръгнем, но не го правим. При хубавата книга съзнателно ставаме обект на сугестия. И в това няма нищо лошо.

От друга страна, има и момент на "зареждане": емоционално, духовно, ментално. Това му е хубаво на четенето.

Аз например разчитам на паузата след първия прочит. По-късно навлизам и в по-дълбинните пластове на текста. Научавам повече неща за себе си. Вреда от четенето няма. С годините разбирам, че се "отварям" към света с неговото многообразие, ставам по-малко критична. С почуда гледам на огромата информация в нета и се опитвам да не се "удавя" в този словесен и фактологичен поток. Все се питам кой е моят център, това аз ли съм, коя съм всъщност. Човешкото време е ограничено, не знаем в кой момент ще си тръгнем. Затова благодаря на съдбата, че имам възможност да се уча.

Потребителски аватар
anahata
Намиращ
Мнения: 171
Регистриран: пон май 14, 2007 15:29

Мнение от anahata » нед мар 22, 2009 13:17

Ще подкрепя Васил по отношение идеята му за осъзнатото съществуване, което ни дава възможност да правим отговорни избори. Не просто избор, а избор на посока към едно ползотворно и градивно израстване. Не манипулирано и сляпо живуркане, а животът като шанс за съзнателно съществуване.

Днес телевизията е един от големите манипулатори. Училището не изпълнява основната си задача да направи така, щото детето да се развива и да мисли.

Потребителски аватар
Gab4o
Разбиращ
Мнения: 1810
Регистриран: пет юни 10, 2005 18:46
Местоположение: Around the World, Where the Heart Belongs, Venezia
Контакти:

Мнение от Gab4o » нед мар 22, 2009 23:19

Извинявам се ... аз ли някъде бъркам или това е форума на книгата на Васил Тодоров - "Блъг" ?
Може ли да пишем нашите блъгове във "Вашето творчество" например?
А и доколкото знам Васил Тодоров няма да издава сборник с блъгове на приятели и познати...
Не се заяждам, ама не съм ли права? Тука ли е мястото?!???
Един проект от създателите на Your Crossroad of Hopes - http://Book.CrossroadBg.com/" rel="nofollow
Изображение
Изображение

Vassil
Администратор
Мнения: 1570
Регистриран: съб фев 14, 2004 0:54

Мнение от Vassil » съб апр 04, 2009 16:27

В случая те изказват своите гледни точки за книгата и начинат им на разбиране на текстовете които са вътре, което не е лошо да се обсъдят така, че всичко е наред :wink:

Потребителски аватар
Sirius
Разбиращ
Мнения: 648
Регистриран: нед дек 16, 2007 18:22
Местоположение: Sliven
Контакти:

Мнение от Sirius » нед апр 05, 2009 15:55

Много се двоумих дали тук трябва да напиша следните неща.
Разсъждавайки си над прочетените блъгове и преосмисляйки първите си впечатления се замислих, ами ОК аз ще се вгледам в себе си, ще си открия примерно новата гледна точка, ще поразмисля дали ме "устройва" или не тя и ще я приема или отхвърля.
И това принципно ме наведе на мисълта, че променяйки се аз ще променя начина на възприемане на обкръжаващата ме среда и дали това е истината или пък съм се насочила било то от външни или вътрешни фактори към абсолютната лъжа, която да ми осигури по комфортно последващо съществуване.
Не е ли това един вид манипулация, искам да кажа опитите ни да открием какви всъщност сме и не се ли самоманипулираме като ровим из чекмеджетата на живота си? :D
И ако постоянно правим това то дали някога ще кажем - ето към това се стремих и го постигнах.
Казано най-просто книгата провокира, но не ме ли и манипулира?
"Аз знам че нищо не знам, но има такива които и това не знаят." Аристотел

Vassil
Администратор
Мнения: 1570
Регистриран: съб фев 14, 2004 0:54

Мнение от Vassil » нед апр 05, 2009 19:34

Sirius отговорът на този въпрос се крие на страница 9. Или поне някаква част от него. :D

Потребителски аватар
Sirius
Разбиращ
Мнения: 648
Регистриран: нед дек 16, 2007 18:22
Местоположение: Sliven
Контакти:

Мнение от Sirius » съб апр 11, 2009 1:15

Безценна е тая страница 9, наистина предупреждението си го бива, но пък много ми напомня на това което всички родители казват на децата си: не бъркай в контакта, не пипай котлона, не пий студена вода след като си бягал.... и какво става всяко дете опитва по някое от тези забранени неща. А после повтаря къх, къх... От което разбираме, че е добило някакъв опит.
И така мисля си, че имено тази 9-та страница си е нещо като вълна с велична 9 бала. :D И е така привлекателна :D Защото ни предлага избор - Да или Не.
Life will never be the same 8)

Vassil
Администратор
Мнения: 1570
Регистриран: съб фев 14, 2004 0:54

Мнение от Vassil » нед апр 19, 2009 23:00

Ако продължим в леко различна позиция ще насоча към една друга гледна точка. Това е "Проклятието" на Стивън Кинг който го мързи да чете има и по-добро филмиране спрямо някои от останалите филми по негови романи.

Отговори

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 0 госта