Страх ли ви е...

Паранормални явления, свръхестественото и други странни и необяснени от науката неща.
Отговори
Потребителски аватар
Gab4o
Разбиращ
Мнения: 1810
Регистриран: пет юни 10, 2005 18:46
Местоположение: Around the World, Where the Heart Belongs, Venezia
Контакти:

Страх ли ви е...

Мнение от Gab4o » нед фев 22, 2009 21:02

Здравейте ФоРуМцИ,
страх ли ви е дори да говорите на дадена тема заради конкретно суеверие? Например ако говорите за духове, някой ще умре и т.н
?

Потребителски аватар
Voodoo
Търсещ
Мнения: 55
Регистриран: нед юни 24, 2007 15:15
Местоположение: България / Плевен
Контакти:

Мнение от Voodoo » ср фев 25, 2009 20:54

Ами аз нямам такива страхове, и темата паранормално винаги е водила до дискусия от моя стана.
Изображение

Vassil
Администратор
Мнения: 1570
Регистриран: съб фев 14, 2004 0:54

Мнение от Vassil » пет мар 06, 2009 9:13

Човек бяга от някои теми съзнателно или несъзнателно. Тези теми са за него табу. Една от най-показателните за това е смърта. Тази тема се отбягва понякога и под предлога да не викне най-лошото. Това, че темата се отбягва води и до своите последствия. Някои хора се смятат за безсмъртни и че смърта е много далеч от тях...

Потребителски аватар
anahata
Намиращ
Мнения: 171
Регистриран: пон май 14, 2007 15:29

Мнение от anahata » нед апр 26, 2009 20:59

Страхът...Той си съществува и всеки от нас го носи в себе си. Кога осъзнато, кога несъзнавано. Основен е страхът от смъртта. Това за призраците и суеверията е отправна точка към разнищване въпросите на човешката психика. Съсредоточаването върху страховете е болестно състояние, освен това е като да молиш съдбата и вселената да ти изпратят изпитание от такъв характер.

Всичко опира до краткотрайността на човешкия живот. Това буди въпроси, може да отрезви човек и да му се отрази оздравително и благотворно, но може и да му създаде проблеми. Какво може да ни направи един призрак например: НИЩО ПОВЕЧЕ от това, да създаде физическа и психическа болка?

Безсмъртието е във факта, че цветята отново цъфнаха, дори старото дърво край реката пусна свежи и нови листа. А когато му дойде времето и отиде да си почине в небитието, т. е го повали бурята, някъде другаде ще покълне семе и ще се роди нов живот... ЕТО В ТОВА Е ОПТИМИЗМЪТ МИ...

Потребителски аватар
Gab4o
Разбиращ
Мнения: 1810
Регистриран: пет юни 10, 2005 18:46
Местоположение: Around the World, Where the Heart Belongs, Venezia
Контакти:

Мнение от Gab4o » нед апр 26, 2009 21:37

Олеле, много песимистично ми звучи, депресирах се, що така :(
Един проект от създателите на Your Crossroad of Hopes - http://Book.CrossroadBg.com/" rel="nofollow
Изображение
Изображение

Потребителски аватар
Tea
Знаещ
Мнения: 486
Регистриран: вт авг 23, 2005 9:11
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Tea » пон апр 27, 2009 10:46

В един от ония тежки томове с разсъждения на разни философи някой беше казал, че човек скъсва с детството си, когато осъзнае, че е смъртен. В една друга, много по-тънка книга, със събрани хумористични мисли, някой съвсем друг беше казал, че никога не е късно да имаш щастливо детство. философията винаги ми е действала депресиращо. А хумора е онова, което може да я пребори. Страха го има, но няма смисъл той да е водещото. А и страхът от смъртта е най-вече и единствено страх от неиствестното, както врпочем всички страхове. Много зависи в какво вярваш. Ако го възприемеш като едно голямо приключение или като преддверие към нещо следващо, страха вече е само смешен спомен.
Ако си гледаш в краката, вървиш с наведена глава. Ако внимаваш във всичко, нищо не става както трябва. Ако нямаш нищо, нямаш какво да губиш. Ако имаш всичко нямаш за какво да живееш. Не преживявай - живей. There is no other way.

Потребителски аватар
Sirius
Разбиращ
Мнения: 648
Регистриран: нед дек 16, 2007 18:22
Местоположение: Sliven
Контакти:

Мнение от Sirius » пон апр 27, 2009 22:36

Принципно не бих казала, че е осъзнат страх, разбира се говорейки за полтъргайст, дух, вампир.... и т.н. чукам на дърво от суеверие, правя го вероятно за да не предизвикам съдбата или дявола и да не ми се случи да го срещна.
Но понякога по тези теми разговарям от друга, по-философска гледна точка и тогава суеверието отсъства, не чукам на дърво, защото просто нагласата ми в тези разговори е - има ли го или не и търсене на адекватно обяснение на вярванята за това явление.

Vassil
Администратор
Мнения: 1570
Регистриран: съб фев 14, 2004 0:54

Мнение от Vassil » ср май 27, 2009 11:10

За тези години видях толкова различни и странни неща. Какво ли не... Дотолкова, че почти не ми прави особено впечатление и не го различавам от "нормалното". Разбира се, на моменти е стряскащо, но после си минава. "Който го е страх от мечки не ходи в гората"

Отговори

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 0 госта