Блъг & В.Т.! Честито!

Ако искате да коментирате някое от моите "словоиздияния" тук е мястото. Ако сте прочели книгата още повече...
Отговори
Потребителски аватар
Камино
Търсещ
Мнения: 41
Регистриран: пон юли 23, 2007 19:34
Местоположение: 42° 40' /23° 18'
Контакти:

Блъг & В.Т.! Честито!

Мнение от Камино » чет фев 12, 2009 2:49

Мисля, че избора ми е правилен за заглавието на темата - да напиша Блъг & В.Т., а не В.Т. Блъг & .... или В.Т. & Блъг. Разбира се всеки може да играе с думите както желае да ги мести и размества както сметне за добре. Това е и идеята на книгата местене и разместване, като в шаха или в други интелектуални игри. Местене и разместване на пластове натрупано съзнавано, несъзнавано, заучавано, опровергавано, осмивано. Местене и разместване на вътрешните ни тектонови земетръсни плочи, което или ще произведат нещо или няма. Също както земетресенията в Природата - някои се усещат като 3-4-5 по Рихтер, други са толкова слаби, че само новините ни информират за тях. А трети са от степен - 8-9, всъщност знаете ли че земетресение от 10 степен по Рихтер никога не е и няма да бъде отчетено. Защо ли? Защото разрушенията ще бъдат такива, че дори и сеизмичните станции няма да съществуват, за да го отчетат!
На Блъг & В.Т.! Пожелавам да произведе с творбата си поне 8-ма степен по скалата на Рихтер в мисленето и в местенето и разместването на нашите тектонски плочи от закостенялост, социализация и там още каквито глупости и боклучав материал си пълним в черепната кутийка.
Това ми беше "обширния коментар", а иначе Васил Тодоров знае личния ми коментар: "Всеки уважаващ себе си психолог и психиатър трябва да има тази книга в библиотеката си и да вникне и приложи нещата написани в нея към себе си, преди да застане пред човека, за който е поел ангажимент - морален и професионален да се грижи!

Потребителски аватар
Камино
Търсещ
Мнения: 41
Регистриран: пон юли 23, 2007 19:34
Местоположение: 42° 40' /23° 18'
Контакти:

Мнение от Камино » нед фев 15, 2009 21:50

Книгата се чете на един дъх. На мен ми отне точно 6 часа, една полезно запълнена вечер между 18 и 24h. Разбира се необходим е и втори, дори и трети прочит за по-добро и по-пълно вникване. Добра идея е да се водят и бележки за нещата, които са направили впечатление и за тези които не са. Както и да се подчертават определени пасажи. Това е моя начин за вникване в определена материя, не го натрапвам на никого. Книгите, които се четат на един дъх са вече твърде малко на книжния пазар, но това пак е мое мнение, вие може да имате друго. Любимия ми Блъг продължава да бъде № 43. А въпроса над който се замислих е: „Какво постави около сърцето си като крепост от средновековието?” Размишленията ми свързаха този Блъг и с № 14. Връзката дойде от един въпрос зададен ми от приятел в „скайпа”, а именно: „ Колко често плачеш?” Чудат въпрос, на фона на това, което се води като разговор в чатовете, добре описано в № 14-ти. Аз отговорих, че плача поне веднъж в седмицата. Мисълта, която предизвика следващия ми отговор беше „не е важно колко често плачем, а за какво плачем”. А следващия ми отговор беше: „Мога да се разплача на сред улицата виждайки как възрастна жена с бастунче се мъчи да се качи в трамвая”. Тука въпроса дали помагам на възрастната жена да се качи или да слезе от превозно средство или само така си седя да и си плача е излишен. Естествено, че помагам!
От това, което казах става ясно, че можем да плачем и всеки ден оплаквайки себе си и несгодите си и дори да не забележим, възрастната баба или дядо, които не могат да се качат в градския транспорт. Което дава обяснение на мисълта ми че не е важно колко плачем, а за какво плачем. Това ме води и до въпроса от Блъг № 43: „Какво постави около сърцето си като крепост от средновековието?” Постави ли сме лой в голямо количество, толкова голямо, че нищо да не може да премине през мазната тъкан. Защо в множествено число, може някой да ми се обиди? Не целя това. Нека се обидят само тези млади хора, които се разплуват върху седалките в градския транспорт, мърморят, че „тъпите пенсии по цял ден се возят в трамвая” и дори не си правят труда да станат и да отстъпят мястото си на възрастния човек с една ръка се подпрял на бастуна а с другата се вкопчил с безсилие в дръжката на седалката. Известно ни е как карат шофьори и ватмани, дори и ние младите понякога трудно се задържаме без да залитнем. Наблюдавала съм и други сцени – млади хора, които от вратата като на гигантски слалом се втурват, за да заемат свободните места в градския транспорт, сякаш от това им зависи оцеляването и живота! Макар, че употребих множествено число, за себе си ще кажа, че винаги в гр. тр. Се возя права дори и когато има доста свободни места, няма правостоящи, възрастни, бременни или майки с деца. Не считам, че възрастта ми и здравословното ми състояние изсикват придвижването от точка А до точка Б да става в седнало положение.
Толкова по въпроса за това какво има около сърцата, за плаченето, за чатовете и градския транспорт.

P.S. Уважавайте старостта, тя е вашето бъдеще!

Потребителски аватар
anahata
Намиращ
Мнения: 171
Регистриран: пон май 14, 2007 15:29

Мнение от anahata » вт фев 24, 2009 20:20

Най- после държа в ръцете си една истински провокативна книга: книга, която отключва въпроси, без да дава банални и познати до втръсване отговори. Книга, която те кара да се запиташ дали е възможно да се опознаеш докрай. КНИГА ЗА ПЪТУВАНЕТО и живота като изпитание. Книга за смислите, за това колко е важно да вложиш всичко от себе си в това невероятно приключение, наречено живот, и огромната отговорност да бъдеш човек. Границите, които сами си поставяме, средностатистичното възпитание, което ражда посредствеността; празната човешка черупка сред бруталните правила на живота. Тук е и СТРАХЪТ. Този страх, който ни кара да търсим оправдание за бездействието и посредствеността, за сивотата на еднообразния ни и скучен ден...И как ни се иска нещата да се променят, без обаче да се променяме ние самите...Илюзия, за която плащаме твърде висока цена.

Хей, човече, вгледай се в себе си...Ти можеш, повярвай, че съдбата си е твое дело. Действай тук и сега. Пожелай и ще получиш! Освободи се от страха...Ти можеш да имаш друго ЛИЦЕ! Дишай и издишай като за последен път, дишай ИСТИНСКИ! Не губи вярата в себе си!

Благодаря на Васил за това, че така дръзновено и докрай изказва себе си и чрез своята истина тласка читателя към смел коректив. Блъговете - тези малки словесни мъдри проникновения в човешкото битие - отприщват преградите на затлачването и зациклянето. А какво е това, ако не СПАСЕНИЕ!

Потребителски аватар
anahata
Намиращ
Мнения: 171
Регистриран: пон май 14, 2007 15:29

Мнение от anahata » чет фев 26, 2009 18:40

Блъг 47:"Там, където нишката се къса"
Темата за лъжата и удобството да се сприятелим с нея. Практикуването на лъжата на всички равнища: от обществото до отделния човек. Повсеместната лъжа и страхът от проглеждането. Заблудата, че трупането на знание е голямото завоевание на човечеството.

И по-нататък: училището и приносът му за всеобщото затъпяване. Оценяваните в образованието дейности, които нямат нищо общо с мисленето. Просперитетът, постиган с плагиатство и копиране. Порочният модел: следвай посредствения даскал, не мисли, нямай собствено мнение. Липса на практическа насоченост в усвояването на научното знание.

И така: на върха на пирамидата са зрящите - те могат и знаят. Те наблюдават и планират. Те имат ясни и точни прогнози за бъдещето. Овладели са механизмите за произвеждане на кризите и ползите от тях...Блъгът ГРУПАТА ни подсказва този пирамидален строеж на обществото, осигуряващ ползите за по-горе стоящите...

Е, вярно е, че четенето на блъговете не е спокойно и безпроблемно запълване на времето. По-скоро, бих казала, че те рушат удобната ни и топла черупка, създават дискомфорт...

Потребителски аватар
Sirius
Разбиращ
Мнения: 648
Регистриран: нед дек 16, 2007 18:22
Местоположение: Sliven
Контакти:

Мнение от Sirius » нед мар 29, 2009 14:24

Интересното на книга е не само това, че са материализираните мисли на Админа, а това че на която и страница да отвориш винаги попадаш на нещо като огледало в което виждаш мислите си.
Както и да я приемаш, съгласен или не с твърденията на В.Т. в крайна сметка чувстваш, че не си чак толкова различен от останалите.
Имаш и от това което сам си харесваш и от онова което те дразни в другите. Така или иначе четейки я извличаш ползи за самия себе си. :D

Потребителски аватар
Камино
Търсещ
Мнения: 41
Регистриран: пон юли 23, 2007 19:34
Местоположение: 42° 40' /23° 18'
Контакти:

Мнение от Камино » вт мар 31, 2009 12:47

Това, което ни дразни в другите е точно това, което не харесваме в себе си и понеже ама хич не го харесваме затова и удобно го забравяме. Обаче то упорито продължава да ни преследва като по необясними причини се появява "в другите", които решаваме да подлагаме на унищожителна критика. Ако човек започва да осъзнава това нещата дори стават смешни. :)
Виждаме собствената си помия добре представена "в другите".
Напълно съм съгласна с Васил Тодоров за отрицателните страни на социализацията, но тъй като неможем изцяло да избягаме от нея можем да намерим начин да се възползваме от това положение като си дадем сметка, че всичко "дразнещо" в социалния ни контак е наше собствено притежание.

Потребителски аватар
Sirius
Разбиращ
Мнения: 648
Регистриран: нед дек 16, 2007 18:22
Местоположение: Sliven
Контакти:

Мнение от Sirius » вт мар 31, 2009 22:11

kamino аз принципно съм съгласна с част от мнението ти, но някак не ми е логично хем да съзнаваш, че притежаваш определени дразнещи самия теб черти и в същото време да си безразличен поради факта, че това е закономерно.
Възможно е да не съм разбрала правилно последната част от мнението ти съвсем правилно, за което сигурно е нужно повече да поразсъждавам.
Но поне аз мисля, че ако намеря у себе си някакви дразнещи ме в общуването ми с другите действия или способи ще ги отстраня незабавно.
Но пък го има и момента в който в общата залисия просто да го пропусна. :D

Потребителски аватар
Камино
Търсещ
Мнения: 41
Регистриран: пон юли 23, 2007 19:34
Местоположение: 42° 40' /23° 18'
Контакти:

Мнение от Камино » ср апр 01, 2009 12:31

Sirius, много добре си ме разбрала. Когато човек осъзнае дразнещите си черти те вече спират да бъдат дразнещи. Аз разбирам, че те са мои, не са чужди, не са на хората, в които ги виждам. Дори и да са техни това, че мен ме дразнят показва, че и аз ги притежавам, ако не ги притежавах нямаше изобщо да ми направят впечатление в другите. Идеята е следната (тя не е моя, а е основата върху която се гради едно от нивата на спектъра на съзнаието в психологията) всичко, което ни афектира малко или много в човека с когото общуваме ни афектира поради факта, че това са наши черти дълбоко подтиснати в несъзнаваното, тъй като не си ги харесваме. Това подтискане води до проекция. Аз вече не виждам тези черти в себе си, забравила съм ги, изобщо не знам за тях, но започвам да ги виждам във всички около себе си. Това ме вбесява и ето тук е ключът към осъзнаване на собствените ни проекции - когато нещо в околните ме ядосва и ми се струва дразнещо, то то е част от моето несъзнавано, моя проекция, ако дадено поведение, черта на характера не предизвиква в мен афект тя не е част от мен аз не съм я проектирала или е част от мен, но аз я осъзнавам и тя не ме афектира.
Ти казваш: "Да съзнаваш, че притежаваш определени дразнещи самия теб черти и в същото време да си безразличен поради факта, че това е закономерно. " Точно това се случва, когато го осъзнаеш, става безразлично, дразнещите черти вече не дразнят, те нямат сила, те са доведени до съзнанието, извадени са от несъзнаваното. Аз съм ги разбрала, знам че са мои мога да ги променя, да ги моделирам, дори и да ги оставя непроменени. Въпросът е, че силата, която са имали като част от несъзнавания ми материа вече я няма.
Концепцията е лесна за разбиране възможно е аз да не я обяснявам както трябва. Това е прослувутата концепция за Персоната и Сянката.
Според нея всичко което осъзнаваме, знаем за себе си, представяме пред другите (както ти казваш, което си го харесваме) представя нашата Персона. Това, което не харесваме в себе си, всичко лошо, ужасно, страшно е натъпкано в несъзнаваното толкова на дълбоко е скрито, че просто сме го забравили, това е нашата Сянка. Това забравяне води до изтласкване (проекция) аз виждам моята Сянка в социалните си контакти, в другите и някои от техните "лоши" черти ме ядосват. Отново повтарям за ключа - щом нещо ме дразни в друг човек то то е моя несъзнавана черта, ако не я притежавам или ако осъзнавам, че я притежавам тя няма да ме дразни.
Хубавато е, че ние изтласкваме и проектираме не само отрицателните си черти. Правим това и с много от нашите положителни, конструктивни качества. Винаги, когато се възхищаваме, благоговеем пред някой трябва да помним, че правим това пред своите собствени положителни качества, които сме поставили в несъзнаваното и сме ги забравили, затова ги виждаме в околните и не ги намираме в себе си. В действителност те са в нас и част от нас, но ние не ги осъзнаваме, не сме ги довели до съзнанието си.

Потребителски аватар
Gab4o
Разбиращ
Мнения: 1810
Регистриран: пет юни 10, 2005 18:46
Местоположение: Around the World, Where the Heart Belongs, Venezia
Контакти:

Мнение от Gab4o » чет апр 02, 2009 17:34

Извинявам се, по темата ли пишете или ЛС?
Един проект от създателите на Your Crossroad of Hopes - http://Book.CrossroadBg.com/" rel="nofollow
Изображение
Изображение

Потребителски аватар
Sirius
Разбиращ
Мнения: 648
Регистриран: нед дек 16, 2007 18:22
Местоположение: Sliven
Контакти:

Мнение от Sirius » чет апр 02, 2009 18:34

Ами може да е и двете, :D благодаря на камино че ми поясни някой неща, а инак мисля си, че тук ако има само честитки за автора темата може да се изчерпа много скоро.
И от мен поздравления за книгата, за корицата и за емоцията която те ни носят :D :D

Потребителски аватар
Камино
Търсещ
Мнения: 41
Регистриран: пон юли 23, 2007 19:34
Местоположение: 42° 40' /23° 18'
Контакти:

Мнение от Камино » пет апр 03, 2009 14:35

Габчо просто не може да излезе от ролята си на модератор отредена и в другата част на форума. :D :wink:
И затова прави забележки, профи изкривяване е това. Имам предложение тук да оставите хората да пишат каквото и както намерят за добре. Админа и модератора нека да се намесват само когато възникват извънконтролни спорове и обидни нападки.
Ето това вече е наистина ЛС.

Поздрави!

Потребителски аватар
Gab4o
Разбиращ
Мнения: 1810
Регистриран: пет юни 10, 2005 18:46
Местоположение: Around the World, Where the Heart Belongs, Venezia
Контакти:

Мнение от Gab4o » пет апр 03, 2009 21:14

Камино написа:Габчо просто не може да излезе от ролята си на модератор отредена и в другата част на форума. :D :wink:
И затова прави забележки, профи изкривяване е това. Имам предложение тук да оставите хората да пишат каквото и както намерят за добре. Админа и модератора нека да се намесват само когато възникват извънконтролни спорове и обидни нападки.
Ето това вече е наистина ЛС.

Поздрави!

Не можем да оставим хората тук да "си пишат каквото намерят за добре" и това не е професионално изкривяване, а редното в случая.
Като мод в другите форуми съм длъжна да уведомявам админа и да се намесвам, където счета за редно. Това, че не пише Габчо като мод в този подфорум не значи, че правилата не важат!
Сега ще помоля админа да изтрие моето и твоето съобщение!

Поздрави!
Един проект от създателите на Your Crossroad of Hopes - http://Book.CrossroadBg.com/" rel="nofollow
Изображение
Изображение

Потребителски аватар
Камино
Търсещ
Мнения: 41
Регистриран: пон юли 23, 2007 19:34
Местоположение: 42° 40' /23° 18'
Контакти:

Мнение от Камино » съб апр 04, 2009 12:30

Сега ще обясня какво имам предвид, тъкмо така ще се върнем в темата и евентуално няма да се налага триене (според преценката).
Под "писането каквото намерят и както намерят за добре" визирам придобиването на опит, който ще е нужен. Гледайте на това като на тренировка на сухо, която ще подготви за бъдещата среща с литературната критика, която е жестока, унищожителна и често оставя младите автори с "първа и последна книга". Също като опит за срещата с журналистиката, която е не по-малко разкъсваща от литературните критици. Когато се изправите пред тези мастодонти, няма да го има Кръстопътя с правилата, админ, модератор...Там ще сте абсолютно сами сред вълците. Ако подскачате при всеки неудобен въпрос, ако при всяка критика емоциите вземат връх, ако "държите на правила", ценности, изградени през годините модели на поведение и т.н. ще ви е много трудно да се справите. А трябва да се справите! Защото Васил Т. е млад автор с потенциал за писател и този талант трябва да се развива и да оцелее сред вълците на литературния пазар.
Затова оставете тук хората да изказват мненията си, така както ги чувстват дори и да нарушват с това някои от правилата. Когато има критични мнения, противоречиви, повърхности, дори и такива, които биха обидили, изслушайте ги, приемете ги и ги разбирайте като опит по този трънлив път. Да си писател в България не е никак лесно, дори няма да се учудя ако тази книга имайки възможност да бъде преведена и издадена в чужбина пожъне повече успех там отколкото у нас.
В книгата има много психология, че дори и психиатрия макар и това да не е основния и фокус. Така че възникващи разговори на тези теми са нормални.
ЛС-тата при всички случай дори и да изглежда да има такива някъде по темите е по-добре да чуете мнението, вместо да се шушука с ЛС-та.
Темата така както я пуснах е доста обширна, тя дава възможност както за честитики и похвали, така и за критика и забележки от читателите. Дайте им тази възможност, защото това само може да ви обогати и да ви подготви.

Потребителски аватар
Gab4o
Разбиращ
Мнения: 1810
Регистриран: пет юни 10, 2005 18:46
Местоположение: Around the World, Where the Heart Belongs, Venezia
Контакти:

Мнение от Gab4o » съб апр 04, 2009 14:07

Камино написа:Сега ще обясня какво имам предвид, тъкмо така ще се върнем в темата и евентуално няма да се налага триене (според преценката).
Под "писането каквото намерят и както намерят за добре" визирам придобиването на опит, който ще е нужен. Гледайте на това като на тренировка на сухо, която ще подготви за бъдещата среща с литературната критика, която е жестока, унищожителна и често оставя младите автори с "първа и последна книга". Също като опит за срещата с журналистиката, която е не по-малко разкъсваща от литературните критици. Когато се изправите пред тези мастодонти, няма да го има Кръстопътя с правилата, админ, модератор...Там ще сте абсолютно сами сред вълците. Ако подскачате при всеки неудобен въпрос, ако при всяка критика емоциите вземат връх, ако "държите на правила", ценности, изградени през годините модели на поведение и т.н. ще ви е много трудно да се справите. А трябва да се справите! Защото Васил Т. е млад автор с потенциал за писател и този талант трябва да се развива и да оцелее сред вълците на литературния пазар.
Затова оставете тук хората да изказват мненията си, така както ги чувстват дори и да нарушват с това някои от правилата. Когато има критични мнения, противоречиви, повърхности, дори и такива, които биха обидили, изслушайте ги, приемете ги и ги разбирайте като опит по този трънлив път. Да си писател в България не е никак лесно, дори няма да се учудя ако тази книга имайки възможност да бъде преведена и издадена в чужбина пожъне повече успех там отколкото у нас.
В книгата има много психология, че дори и психиатрия макар и това да не е основния и фокус. Така че възникващи разговори на тези теми са нормални.
ЛС-тата при всички случай дори и да изглежда да има такива някъде по темите е по-добре да чуете мнението, вместо да се шушука с ЛС-та.
Темата така както я пуснах е доста обширна, тя дава възможност както за честитики и похвали, така и за критика и забележки от читателите. Дайте им тази възможност, защото това само може да ви обогати и да ви подготви.

Здрасти пак,
попринцип си права като цяло за тези и подобни неща, за живота, за критиката и хвалбите, за отношението и подготовката. Съгласявам се, но ще кажа пак - като цяло. Защото моя ли е грешката не знам, но явно не си е проличало поради какво се обърнах към темата с този тон. Определено не беше самата тема, нито хвалби или критики, а това, че ми се стори, че се говори не по нея или се използват твърде лични обръщения, които нямат много общо. Аз ти разбирам логиката, че хората трябва да си казват и по-хапливи неща без намеса на модератор, но в случая намесата ми, макар и не като мод на този подфорум, а като любезна подкана и подсещане, беше предизвикана от опасенията ми, че може би ще се отклоним от темата. Дали е било редно не знам, мисля че да, но повярвай ми - книгата и всичко около нея ми е твърде скъпо и искам да запазя дискусиите чисти - тоест - не лишени от критика - даже ще се радвам на такава, а просто насочени, без големи криви от главните дискусии. Затова треперя така при отклонение, защото ние тук в този форум сме все интелигентни хора (надявам се и аз да съм :D) и имаме навика да криволичим към доста далечни философски разсъждения и т.н. Всъщност това е добре, но има десетки теми във форума за това, а просто за "Блъг" ми се щеше да си е насочено, не знам дали ме разбираш, може и аз да греша. Сигурно греша, защото от друга страна пък, не може човек, който е прочел книгата да не обмисля безброй варианти и да се отклонява ту тук - ту там...май си противореча, но исках обстойно да обясня за поста си по-горе - бил той добре обоснован или с грешен подход...
Всъщност аз се радвам, че тук има будни хора като теб.
Колкото до критиката, нека повторя, че не бягам нито аз, нито друг от такава, ами напротив. За Васил Тодоров ще кажа, че е човек, който приема критика и даже търси такава, едно е че е млад автор, но я се замисли - за да напише нещата, които са в книгата...дали е минал през един-два вълка? Разбираш ме, нали?
Е, това е. Искаше ми се да съм по-изчерпателна, но нещо не мога да си подредя мислите, че ми се спи. Ще пиша пак.



PS: Все се сдържам да кажа, но по начало тема за честито имаше преди тази - http://www.forum.crossroadbg.com/viewtopic.php?t=603
Няма проблем, ще ги запазим и двете, но може да не се дублираме за в бъдеще.
Един проект от създателите на Your Crossroad of Hopes - http://Book.CrossroadBg.com/" rel="nofollow
Изображение
Изображение

Vassil
Администратор
Мнения: 1570
Регистриран: съб фев 14, 2004 0:54

Мнение от Vassil » съб апр 04, 2009 16:19

Аз не съм от хората които бягат от критиката, особено когато тя е креативна. Не разбрах връзката в случая. Наистина ми убягва. Още повече не разбирам къде критиката е негативна, а и съм готов за големи стъпкотворения относно това. Още повече не съм от хората които така лесно приемат положителната критика просто защото съм самокритичен в голяма степен. Сега Камино и Gab4o. Темата излезе извън границите които и бяха поставени и най-естественият вариант беше голямата тесла. Не съм подтискал някой да си изкаже мнението дори когато то е крайно негативно спрямо мен защото аз уважавам тази свобода. Тези мнения са още активни във форума и могат да се намерят бързо. Отново повтарям, обичам негативната креативна критика с която помощ са решени проблеми и по форума и по сайта.
Относно мнението на модератора:
Gab4o написа: Извинявам се, по темата ли пишете или ЛС?
Смятам, че то е в дух на конструктивизъм с идеята темата да се насочи към възможноста и други да се включат адекватно, а не относно правотата ви. Там е идеята на администратора и модераторите във форума - да направим нещата по-поносими и да бъдем във ваша помощ. Да изтриваме неприятни и досадни реклами, да се опитваме безпристрастно да се намесваме във спорове и да се потушават за да не се превръщат темите в безмислена говорилня с обиди и закани. Вие също може да отблязвате такива случаи на лични съобщения спрямо нас. В случая ще направя компримиса да запазя темата в сегашната и цялост(за момента) въпреки че е прерастнала в сцена на офтопици. Все пак не сме други форуми и сайтове в които директно режем и слагаме "Точка 3" "Точка 4" и т.н. Моля да се върнем към темите и да оставим настрана офтопика.

Отговори

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 0 госта