Какво ни спира?

Искате нещо да изкрещите пред света или просто да напишете...Може да го направите и тук
Vassil
Администратор
Мнения: 1570
Регистриран: съб фев 14, 2004 0:54

Какво ни спира?

Мнение от Vassil » съб яну 17, 2009 10:25

Този път ще избягам от шаблонът наложен от мен и ще отговоря пръв на въпросът си. Това, което спира хората да успеят е разисквано в много книги безчетни като бройки. Отивайки в книжарницата бързо ще намерите цял рафт с такива. Нещата са много аз няма да изброя всички, но накратко ще ги обясня за сметка на това.
  • Зависта. Всички споменават тази причина как вместо да гледаме в паничката на другите трябва да гледаме в нашата. Това е много времеемка дейност свързана много силно със Самосъжалението и Скатаването. Типична българска черта.

    Лошата компания - Много често сами се заковаваме някъде и общуваме хора, с които не ни е приятно да общуваме често и заради страхат да не сме сами.

    Самосъжаление - Това е едно от най-изсмукващите енергията ни. Демотивиращо и унищужаващо времето. Прибягва се към него и при манипулация.

    Скатаването - Отново типична нашенска черта. Винаги обвиняваме останалите, че скатават и от своя страна правим същото в работата.

    Обвинение на другите за проблемите ни – Често оправдаваме липсата на идеи мързела(скатаването) с останалите. Те са виновни за това те са виновни и за онова. Обвинявайки ги те още повече се отдръпват (ако, разбира се, имаме доблеста да им го кажем в очите или говорим за чиста завист).
Общото за всичките е загубата на времето, което дори и 1/5 от него да беше оползотворена за нещо креативно нещата щяха да бъдат по-различни. Времето е най-очевадната причина, но не и единствената. Когато премахнеш патерици, които са били оправдание нещата стават, както казах горе различни. Да се скъса от един път с всяко едно от всичките(списъка не е пълен), но се иска воля и търпение. И всичко може да бъде написано с едно изречение. Ценете себе си. Иска се да се седне на "трите букви" и да се мисли.

Какво е вашето мнение?

Потребителски аватар
Gab4o
Разбиращ
Мнения: 1810
Регистриран: пет юни 10, 2005 18:46
Местоположение: Around the World, Where the Heart Belongs, Venezia
Контакти:

Мнение от Gab4o » съб яну 17, 2009 22:59

според мен това, което си изброил е така, разбира се всичко е относително. Аз бих добавила страхът, липсата на увереност и вземането на неправилни решения. Спират ни и хората около нас, които злобеят, които ни завиждат или които просто са гадняри, които ще напряват всичко за да ти положат крак. Има и такива ..ооо, има има. Но трябва да сме над тях и да си следваме своята пътечка.
много хубава тема, по-късно ще напиша доста повече.

Потребителски аватар
Sirius
Разбиращ
Мнения: 648
Регистриран: нед дек 16, 2007 18:22
Местоположение: Sliven
Контакти:

Мнение от Sirius » вт яну 20, 2009 0:21

Многознайщината - не е нормално всеки в България да разбира от всичко.
Това "направи си сам" понякога ме побърква, защото повечето хора не се стремят нещата да са направени както трябва, а закърпват скъсаното понякога за ден два и го развалят още повече.

Отчуждението - все повече хора гледат единствено своя интерес и се отдръпват от останалите, може да е и еснафлък, а може и да се е засилил егоизмът ни като нация, но не е много приятно.

Не знам, има едно стихотворение: "Песен за волните птички"
Под небето високо вегетираме всички,
без да знаем, че всъщност сме волни птички,
без да знаем, че можем да летим и да пеем,
без да знаем дори за какво да живеем.....
Недялко Йорданов

Потребителски аватар
Gab4o
Разбиращ
Мнения: 1810
Регистриран: пет юни 10, 2005 18:46
Местоположение: Around the World, Where the Heart Belongs, Venezia
Контакти:

Мнение от Gab4o » вт яну 20, 2009 23:38

много песимистично стихотворение. не съм съгласна. ако си повтаряме еееех за какво живея, то тогава наистина няма да успеем, та каквото ще да става.

Потребителски аватар
anahata
Намиращ
Мнения: 171
Регистриран: пон май 14, 2007 15:29

Мнение от anahata » ср яну 21, 2009 13:29

Страхът от промяната и провала. Човешките страхове са сериозна бариера пред всяка инициатива. Ето защо се чака и се мрънка. Много недоволства българинът. Все се смята за нодооценен, оправдава се с липса на условия, социума, политиката. Донякъде има истина в това, че у нас нещата са се скапали съвсем, хората са озлобени...

Сигурно ще се повторя, но си мисля, че всеки от нас трябва да поеме отговорност за собствената си съдба, да направи своя избор, да е наясно какво всъщност иска и да действа. Отдавна съм разбрала, че нито мога, нито искам да променям света и хората в него. Това не е моя работа. Избягвам неприятните срещи и разговори, доколкото мога.

Не бива да се страхуваме да си пожелаваме смислени и стойностни неща, защото сме творци на собствената си съдба. Често чувам: това не може да стане, това не може да си го позволя, не съм сигурен, че ще успея и т. н. А всички ние сме изправени пред предизвикателства и промени, които изискват решителност и действие. Просто трябва да имаме достатъчно дисциплина или воля...Иначе, ще си търсим непрекъснато извинения...

Потребителски аватар
Sirius
Разбиращ
Мнения: 648
Регистриран: нед дек 16, 2007 18:22
Местоположение: Sliven
Контакти:

Мнение от Sirius » чет яну 22, 2009 20:51

Gab4o написа:много песимистично стихотворение. не съм съгласна. ако си повтаряме еееех за какво живея, то тогава наистина няма да успеем, та каквото ще да става.
всъщност ето го цялото, ако на някой му се чете, да чете :D
ПЕСЕH ЗА ВОЛHИТЕ ПТИЧКИ БОЖИИ

Под небето високо
вегетираме всички
без да знаем, че всъщност
сме божии птички,
без да знаем, че можем
да хвърчим и да пеем,
без да знаем дори
за какво да живеем.

Оголели от грижи
за стомаха и джоба,
ослепели от завист,
оглупели от злоба,
онемели от страх,
озверели от крясък --
в крайна сметка ще станем
на пръст и на пясък.

Hо дали е така,
както външно изглежда?
Има нещо над нас,
има даже надежда
или нещо, което
на надежда прилича,
че човекът все пак
е роден да обича.

И макар, че това
невъзможно е днеска
в тази нервна и болна
политическа треска,
казват -- има симптоми,
че тя ще отмина
след 15, след 20
или 30 години.

Туй е точна прогноза
на ИHФАС и на ГАЛЪП.
Следователно шансът
съвсем не е малък.

Затова да запазим
във времето тежко
малко нещо от Бога
и нещо човешко.

Под небето високо
вегетираме всички,
без да знаем, че всъщност
сме божии птички.
Hякой ден ще подхвръкнем,
някой ден ще запеем
и дори ще усетим
вкуса, че живеем.

Vassil
Администратор
Мнения: 1570
Регистриран: съб фев 14, 2004 0:54

Мнение от Vassil » пет яну 23, 2009 14:58

Мисля си от до тук прочетеното и до тук казаното, че идва един генерален извод. Не другите ни пречат, а най-вече сами си пречим. Май натам са нещата...

Потребителски аватар
Gab4o
Разбиращ
Мнения: 1810
Регистриран: пет юни 10, 2005 18:46
Местоположение: Around the World, Where the Heart Belongs, Venezia
Контакти:

Мнение от Gab4o » пет мар 13, 2009 20:02

Не знаеш колко си прав.
Пречат им липсата на вяра в себе си, липсата на воля, някаква депресия също така..казвам някаква, но тези неща могат да бъдат крайно опасни, а най-тежките депресии са тези, които човек не осъзнава. Особено при мъжете си е така..това мъж да признае, че е в депресия ..по-скоро Чарли Чаплин ще възкръсне и ще издаде техно албум, колкото и безвкусно да е сравнението ми.
Липсата на реална оценка на живота до момента също така. Обикновено се гледа от възможно най-лошата страна и ние българите по-специално сме повече от добри в това - бива си ни! Вместо човек да оцени какво има и макар да не е това, което иска, да е доволен и да си върви по пътя, защото винаги има застои, паузи и спирачки към целта ни, то той е песимист, депресиран, черноглед и преждевременно застарял в душата си (това е поправимо при осъзнаване на ситуацията и овладяването й).
Спира ни това, че хората не осъзнават, че не може всичко да стане бързо като с една необмислена диета; ама тоочно по начина, който са си представяли, а и често резултатите не са така големи. Ок, в живота обаче има повече загуби, отколкото победи, но пък вторите са по-големи, когато си достигнал до тях, непредавайки се по пътя на загубите...колко объркано...но всъщност простичко. Просто оценете какво имате и се стегнете, правете нещата както трябва, борете се, междувременно живейте с хубавите моменти, които имате и не сте оценявали или дори забелязвали и с тази формула няма как да не успеете.

Потребителски аватар
Tea
Знаещ
Мнения: 486
Регистриран: вт авг 23, 2005 9:11
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Tea » съб мар 14, 2009 12:31

Страхотна тема. Изключително много защитавам аргумента за очуждението. Всеки се опитва да се оправя сам. Няма общество, колектив, дори екипи. Другото, което страшно ни препъва според мен са скептицизма и песимизма ни. Закърмени сме с това. Не можем да признаем, когато харесаме нещо. Още по-малко когато нещо е вярно, но неудобно. Пасивен народ сме. И сме прекалено търпеливи. Чакаме да видим колко по-зле може да стане и дори стъпили на дъното, не тръгваме да оправяме нещата. Блъскаме се като говеда, но не тръгваме да бутаме стените. Българинът не иска помощ. Максималното, което може да поиска от друго същество, са пари. Забранено е да се иска помощ, съдействие, съвет. Прочутото българско гостоприемство е глупост. Не сме толерантни, не сме разбиращи. Страшно самотен народ сме, не умеем да се подкрепяме. Не умеем дори да разговаряме един с друг. Винаги търсим лесния начин, не ползотворния.
Ако си гледаш в краката, вървиш с наведена глава. Ако внимаваш във всичко, нищо не става както трябва. Ако нямаш нищо, нямаш какво да губиш. Ако имаш всичко нямаш за какво да живееш. Не преживявай - живей. There is no other way.

Vassil
Администратор
Мнения: 1570
Регистриран: съб фев 14, 2004 0:54

Мнение от Vassil » вт мар 17, 2009 18:39

В мътни води рибата се ловяла по-лесно. Затова се и очуждихме. Многото мошенници, пирамиди, фирми фантоми и т.н. които прецакват се отразяват и на хората. Някои казват, че до 89-та сме живели в изолирана среда и когато изведнъж са пуснати хората те не са можели да се справят с по-реалния свят.
Но разбира се макар и вярни това са удобните оправдания за да не променим някои неща.

Потребителски аватар
Tea
Знаещ
Мнения: 486
Регистриран: вт авг 23, 2005 9:11
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Tea » вт мар 17, 2009 20:41

Абе и аз все си мисля, че соца е голяма работа. Страшна работа. Абсолютно и от всякъде ни е прецакал. 7 века в робство и един-два соц и сме до там. Лошото е, че все още е соц. Понякога си мисля, че вече ни е станал оправдание за всичко, както с кризата в момента. Но от друга страна дори аз всекидневно се сблъсквам именно с проболеми точно тип соц. Цензурират ни текстовете в телевизията и ни режат като филмите едно време. Не ни позволяват да се шегуваме с политици. Искат от нас някакви патриотични неша. Нас червеното знаме родиии ниии!
Ако си гледаш в краката, вървиш с наведена глава. Ако внимаваш във всичко, нищо не става както трябва. Ако нямаш нищо, нямаш какво да губиш. Ако имаш всичко нямаш за какво да живееш. Не преживявай - живей. There is no other way.

Vassil
Администратор
Мнения: 1570
Регистриран: съб фев 14, 2004 0:54

Мнение от Vassil » вт мар 17, 2009 23:13

То пък един патриотизъм. Абе аз съм си го казал, ама хайде да не се самоцитирам от книгата, че ставам като някои други... Така че за да не се повтарям, леко ще перифразирам и обединя...

За да избягаме от очуждението с другите първо трябва да решим въпроса с очуждението в себе си...

Потребителски аватар
Gab4o
Разбиращ
Мнения: 1810
Регистриран: пет юни 10, 2005 18:46
Местоположение: Around the World, Where the Heart Belongs, Venezia
Контакти:

Мнение от Gab4o » ср мар 18, 2009 1:50

Vassil написа:То пък един патриотизъм. Абе аз съм си го казал, ама хайде да не се самоцитирам от книгата, че ставам като някои други... Така че за да не се повтарям, леко ще перифразирам и обединя...

За да избягаме от очуждението с другите първо трябва да решим въпроса с очуждението в себе си...

о, да, хубаво е човек да се сближава със себе си отвреме навреме 8) :smt082 :smt080 :smt040 :smt040 хахаха

Добавено от Gab4o - много просташко изказване, другия път ще получиш бан!




:lol:
Един проект от създателите на Your Crossroad of Hopes - http://Book.CrossroadBg.com/" rel="nofollow
Изображение
Изображение

Потребителски аватар
Sirius
Разбиращ
Мнения: 648
Регистриран: нед дек 16, 2007 18:22
Местоположение: Sliven
Контакти:

Мнение от Sirius » нед мар 22, 2009 17:22

Комплексари сме българите.
Избиваме си комплексите понякога много наивно, понякога брутално.
И не искаме да се освободим от комплексите си.
Явно не ни е дошло времето още "да прогледнем" или пък заради страха от това което ще видим, ще пропуснем и този момент.

Потребителски аватар
anahata
Намиращ
Мнения: 171
Регистриран: пон май 14, 2007 15:29

Мнение от anahata » нед мар 22, 2009 21:36

Ние сме си сътворили митове и легенди. За много неща. Колко сме велики и избрани от съдбата. И това вероятно е начин за избиване на комплекси. Имаме едно огледало, в което се оглежда не друг, а ...Бай Ганьо. Не бива да забравяме този литературен и обществен герой, който ни представлява в Европа, в едно време на надежди и разочарования. Като социален и национален, а може би и общочовешки типаж. И в това няма нищо лошо...

Лошото е, че погледът навътре...самовглеждането не се случва. Не отчуждени, а самовлюбени сме ние, българите. Чакаме оправяне......Чакаме може би да минат онези четиридесет години и да дойде поколение, необременено от заразата на СОЦА и БЕЗОТГОВОРНОСТТА.

Скоро се запознах с творчеството на писателка, която живее и твори вече двадесет години в Германия. За нея никой не знае. А тя е великолепен творец. Един г-н Терзиев например. Получил образование в Япония, основал институт на алтернативните научни работници в Америка и по света. Все мислещи и знаещи българи...

А ние тук все се жалваме, все възлагаме някакви напразни надежди...

Едно знам със сигурност. Мога да бъда взискателна към себе си. Мога да реша своите конкретни човешки задачи...И слава богу не се оплаквам...

Отговори

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 1 гост