Не мога и не мога!

Отговори
let_me_be
Тишина
Мнения: 1
Регистриран: нед дек 14, 2008 8:56

Не мога и не мога!

Мнение от let_me_be » нед дек 14, 2008 8:57

Добър ден на всички.Започвам направо с историята...на 17 години съм,за тези 17 год може да се каже,че съм видяла и изпитала доста...Наранявали са ме 2 пъти много,много болезнено...Първият път момчето беше много по-голямо от мен и по стечение на обстоятелствата се разделихме...И втората...Запознах се съвсем случайно с момче,живеещо далеко от мен,което беше дошло за няколко дни в моя град...В началото чат,разговори по тел-а постоянно...За убиване на време поддържах тази връзка..Общо взето телефонна любов.В един момент осъзнах,че той е станал част от ежедневието ми.Чувствах,че и аз съм за него това,което е той за мен.Всичко беше толкова идеално и красиво.Реших,че трябва да го вида отново и ще направя всичко вэзможно това да се случи....Е,успях....15 дни бяхме заедно,но 2 седмици преди да се видим,усещах,че има нещо....самото държание беше по-различно,казах си "сиг му липсва присъствието ми,като отида вс ще е ок"....Видяхме се и всичко беше като приказка.Така няколко дни неразделни,но....ностъпи момент(към края на престоя ми),в който започнахме да се караме постоянно...Попитах какво е станало,не получавах ясен отговор....Дойде и денят,в който трябваше да се прибирам,изпрати ме и тогава го попитах"чао или сбогом",отговорът беше,че ако зависи от него-чао...По пътя размишлявах и плаках много...чудех се ще се видим ли отново,колко време ще бъдем заедно,защо се карахме,къде е проблемът.След няколко дни съвсем случайно разбрах,че си има прятелка,която е била в чужбина,когато аз съм била с него.Изведнъж всичко се срина,загубих почва под краката си....Говорихме много каза ми,че му било липсвало постоянното ми присъствие,отговорих,че не ме пука,не желая да общувам повече с предатели,каза,че ме обичал,аз-"не,никога не си ме обичал,защото ако беше така,никога нямаше да постъпиш толкова долно,не ми звъниш повече,има на кого да звъниш,остави ме,ще се оправя".Смених си номера,скайпа...След около месец ми писа в един сайт за запознанства,че му липсвам и иска да бъдем поне приятели.Блокирах го!Как мога да бъда само приятелка с момчето,което обичам с цялото си сърце?!И така вече 5 месеца плача почти всяка вечер за един пикльо.Казват,че клин клин избива....Но не желая друго момче до себе си или по-скоро се страхувам,че ще ме нарани отново и няма да мога да го понеса.Нормално ми 5 месеца болката да не намалява??

Vassil
Администратор
Мнения: 1570
Регистриран: съб фев 14, 2004 0:54

Мнение от Vassil » нед дек 14, 2008 16:11

Нормално е човек да пада. Нормално е в човешкият живот да има неприятни моменти. Нормално е да отбягаваш хора защото други са те предали. Нормално е обаче до едно време.
Градейки си стена около себе си ние правим защита. Защита от лошото, гадното, неприятното... Лошото е, че правим и против хубавите неща. Т.е. трябва да дойде момент когато пак да станем и пак да рискуваме. Ама не ей така заради идеята да минаваме "през магистралата", ами осъзнавайки къде сме сгрешили.
Даааа, ясно ми е, че ще кажем ето "другите са ни предали", ето "другите са ни изневерили". Питанката обаче е какво от нашето поведение е допринесло за това. Отговорите са трудни и неприятни особено когато сме искрени със себе си, но така единствено може да открием, какво да не правим за да не се повтарят "кофти моментите". Иначе вариантите са два. Ще се почне със "сеченото" как ние първи сме направили мизерия или ще се повтарят моделите на неприятното спрямо нас и ще се оплакваме без да правим нищо. Повече за това 1-2 месеца след нова година в изненадата....
Следи сайта, имай енергията да продължиш и мисли. Мисли с твоята глава.

Потребителски аватар
Sirius
Разбиращ
Мнения: 648
Регистриран: нед дек 16, 2007 18:22
Местоположение: Sliven
Контакти:

Мнение от Sirius » пет дек 19, 2008 2:02

Няколко пъти прочетох написаното и в крайна сметка не разбрах, как така, след като си наясно какъв е проблема продължаваш да се самонанвиваш и да хабиш нерви и време.

Определено приемаш всичко емоционално. Питаш се? Отговаряш си. Отговора не ти харесва и тогава започваш да плачеш.

Приеми, че всичко е свършило, защото в противен случай рискуваш да се намразиш.

Не е на добре да се реве толкова дълго време.

В крайна сметка си загубила тази "битка", но ти предстоят още много други. Все така ли ще се давиш в сълзите си?:cry:

bubenka
Тишина
Мнения: 2
Регистриран: ср мар 04, 2009 18:12

Мнение от bubenka » ср мар 04, 2009 18:21

Според мен е нормално да ти е гадно .. просто ти си се привързала към него и е съвсем нормално аз съм почти в същата ситуация с малката разлика,че ние още сме заедно..но това е друга тема..искам само да кажа няколко неща незнам какво точно се е случило но мисля че до някаде Sirius е прав/а,но от друга страна лесну е да кажеш "остави го" но не е лесно ..за нея ..!!.. ти имаш чувства към това момче и според мен щом те е потърсил пак значи той също има чувства към теб..проблемът е че в никакъв случай не трябва да му се даваш просто трябва от вънка да не ти пука а щом той е имал наглоста да те лъже.... сигурно съжалява.. просто не трябва каквото и да става да му показваш че си слаба .. :? според мен ще ти е трудно,да гу забравиш..трябва сама да решиш.Това да питаш хора във форуми също не е много за предпочитане защото всеки си има лично мнение по въпроса и така можеш още повече да се объркаш.. !!

Отговори

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 0 госта