Примирили ли сте се че сте смъртен?

Искате нещо да изкрещите пред света или просто да напишете...Може да го направите и тук
Потребителски аватар
Gab4o
Разбиращ
Мнения: 1810
Регистриран: пет юни 10, 2005 18:46
Местоположение: Around the World, Where the Heart Belongs, Venezia
Контакти:

Мнение от Gab4o » пет сеп 12, 2008 14:45

Аз съм била много пъти на прага на смъртта и то без да преувеличавам. Онзи ден беше се случи пак. Макар да съм претърпявала много по-сериозни като цяло инциденти, болести и какво ли не, от които живота ми да е висял на косъм, то аз не умаловажавам и следната случка.
Ще пресичам на пешеходна пътека, отварям си устата да поздравя една съседка, която пресичаше с мен и в същият миг нещо се шмугва в устата ми - навярно огромна муха или пчела. Аз се задушавам за части от секундата, гърлото ми сякаш се сви, не можех да си поема въздух, всичко избеля и извиках. Съседката веднага реагира да ме хване, обясних й, че се задушавам, а в главата ми беше само мисълта, че няма кой да ми помогне - бърза помощ няма да дойде навреме, най-близката клиника не е толкова близо...бях сигурна, че след 2 минути ще падна и ще умра и почнах да викам задавено `водаа`, а от шока не се сещам, че аз държа вода в ръката си. Отпих глътка, но не можех да я преглътна и я изплюх. Много се уплаших, което не е типично за мен и тогава се напънах страшно много, изкашлях се и успях да вдишам, но гърлото ми пареше и беше надрано все едно съм изяла пликче с чили или по-зле. Биха ми лекарство против това насекомо, което впрочем глътнах. Да - да, знам - гадно е. Но не това е важното.
Странното е, че преди година, миналото лято, ми се случи същото, но без задушаване - глътнах муха или пчела, не знам. Ако е било второто е късмет, че не ме е ужилила. Нямам алергия, но въпреки това щях да пукна за минути най-много.
Та, това е само една малка случка от за съжаление богатата ми автобиография относно тези неща.
Исках да ви разкажа тази история и прецених да го направя в тази тема.
Извод - няма да кажа, че съм била близко до смъртта си и после съм разбрала това и онова, започнала съм да се държа по-добре..защото не е така - аз отдавна съм го разбрала и съм си дала сметка за много неща, които за щастие ми идват и отвътре. Но за другите, които трябва да прозрат нещо на прага на смъртта - направете го по-рано...

Потребителски аватар
Sirius
Разбиращ
Мнения: 648
Регистриран: нед дек 16, 2007 18:22
Местоположение: Sliven
Контакти:

Мнение от Sirius » ср сеп 17, 2008 19:52

Случката е показателна за това, че е много лесно човек да умре. :(
Но аз си мисля, че всеки независимо от възможностите си да "прозира" истините за голяма част от заобикалящото ни, не може да осмисли всичко преди да му е дошло времето.
А на прага на смъртта може би всеки осъзнава четвъртото изнерение и неговата необратимост. И вижда само края му.
"Аз знам че нищо не знам, но има такива които и това не знаят." Аристотел

Потребителски аватар
anahata
Намиращ
Мнения: 171
Регистриран: пон май 14, 2007 15:29

Мнение от anahata » чет сеп 18, 2008 15:53

Не зная защо все тази тема ме тегли...

Сигурно е лесно да се умре...Вдишване, издишване...И когато няма вдишване...няма и живот.
Снощи по един телевизионен канал се разискваше въпросът за смъртта и нейното приемане...Страхът, болката, времето след нас. Религия, езотерика, експерименти...

И все пак загадката СМЪРТ като едно предстоящо събитие, като мистерия, приключение или още нещо...ще ни вълнува редом с ЖИВОТА. Растем, съзряваме в едно очакване на тази среща...Това съзнаваме в момента на раздяла с любими хора...

Много култури акцентуват на смъртта и сигурно има защо. А в ежедневието бягаме от нея, като тема табу, от страх да не я призовем...Желана или не...тя присъства. Ако я превърнем в приятел, може би ще преодолеем страха, но как да стане това...

Приемаме съня като малка смърт, защото се събуждаме...А със смъртта загубваме личността си, страстите, сетивата, притежанията, черупките/телата/, аза...Къде отива душата? Смъртна ли е? А духът...Този дъх, дето е одухотворил материята и съзнането...Ех...

Потребителски аватар
hotblooded
Знаещ
Мнения: 351
Регистриран: пон яну 22, 2007 8:16

Мнение от hotblooded » пет сеп 19, 2008 23:15

anahata написа:.А със смъртта загубваме личността си,
За личността не съм съгласен - тя си остава ако си бил личност приживе, ще има хора които те помнят, докато има такива които те помнят - мъртво е само тялото ти, но не и личността, не и душата......
Когато си пожелаваш да живееш вечно, не забравяй да си пожелаеш и вечна младост!

Vassil
Администратор
Мнения: 1570
Регистриран: съб фев 14, 2004 0:54

Мнение от Vassil » съб сеп 20, 2008 10:28

Според мен тя визира по-скоро какво се случва с отделният човек и част от вероятните неща случващи се с него.

Vassil
Администратор
Мнения: 1570
Регистриран: съб фев 14, 2004 0:54

Мнение от Vassil » вт май 26, 2009 17:25

Отделно всичко това още от преди раждането при ембриона умират клетки (при формирането на ръцете например). Отделно при всеки допир падат умрели външни клетки, при всякo ходене но тоалетната си отиват безвъзратно пак много. Така, че смърта е наред с живота.

Отговори

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 0 госта