Били ли сте жертва на насилие?

Искате нещо да изкрещите пред света или просто да напишете...Може да го направите и тук
Отговори
Потребителски аватар
Gab4o
Разбиращ
Мнения: 1810
Регистриран: пет юни 10, 2005 18:46
Местоположение: Around the World, Where the Heart Belongs, Venezia
Контакти:

Били ли сте жертва на насилие?

Мнение от Gab4o » пон яну 21, 2008 1:32

на системен бой, психически тормоз и т.н? как се/не се справихте с това? Изпитвате ли срам, страх или нещо друго да го признаете публично и да говорите публично за това нещо? Нека пишат хора, преживели насилие или такива, които са близки на проблема по някакъв начин. Не се убиждайте, но смятам, че който не е бил жертва на насилие и не се е сбълсквал с него, не може да даде правилна оценка на нещата, а интерпретативни съчинения и разсъждения на база въображение биха били неправилни и ненужни.
Един проект от създателите на Your Crossroad of Hopes - http://Book.CrossroadBg.com/" rel="nofollow
Изображение
Изображение

Потребителски аватар
gorski_
Разбиращ
Мнения: 536
Регистриран: вт дек 20, 2005 1:41
Местоположение: Avantasia

Мнение от gorski_ » пон яну 21, 2008 14:58

Як бой не съм ял. Веднъж се случи обичайната сцена "ти кво си говорил за брат ми" и изядох малко тупаник... 13 vs 1 беше много честно хаха :)

Ще изкажа възмущение от онази простотия "Кеча" дето навремето много го въртяха по телевизията в ранните часове. Тъй като имам по-голям брат...в двата смисъла :D той често ми прилагаше хватки без мое разрешение и постоянно ходех куцайки или на синини. Хубавото е че и двамата израстнахме и вече не правим такива неща.

Имаше един случай в 6-ти клас, когато един глупак реши да ми покаже как ударил някакъв друг там. Епа изгармя ме у очото и цял месец не можех да виждам с това око.

Но през последните 5-6 години съм нямал премеждия. Тук таме някоя пиянска свада ама ни разтарвават преди да сме станали хаха :)

Принципно не съм агресивен тип и винаги гледам първо с разговори да оправя нещата, не съм и свикнал да бягам от врага и понякога си поемам последствията.

Най-добрата защита е нападението.

Системно не съм малтретиран, освен от брат си :Р но такива неща са нормални..мисля. Като малък винаги са се подигравали с мен и са ме използвали за лимонка, защото не съм от едрите хора, но вече и това отмина.
No faith, only the power of will
Изображение

Потребителски аватар
Kalisto
Яко в играта
Мнения: 78
Регистриран: ср яну 02, 2008 18:22

Мнение от Kalisto » вт яну 22, 2008 13:31

Определено бих казала, че от много години съм подложена на психически тормоз от съседа ми, но мисля че скоро всичко ще свърши!!!
мисля че е крайно време

Потребителски аватар
Gab4o
Разбиращ
Мнения: 1810
Регистриран: пет юни 10, 2005 18:46
Местоположение: Around the World, Where the Heart Belongs, Venezia
Контакти:

Мнение от Gab4o » нед фев 22, 2009 20:10

Kalisto написа:Определено бих казала, че от много години съм подложена на психически тормоз от съседа ми, но мисля че скоро всичко ще свърши!!!
мисля че е крайно време
бе от съседа не е толкова страшно..все пак какво може да направи толкова? Да изсипе калта от саксиите на изтривалката?

Потребителски аватар
anahata
Намиращ
Мнения: 171
Регистриран: пон май 14, 2007 15:29

Мнение от anahata » пон фев 23, 2009 21:00

Много актуална тема. Не съм била жертва на насилие, поне не физическо. Свидетел съм обаче на упражнявано насилие от деца върху деца. Става дума за деца от малцинствата. Тези, които израстват край кофите за смет, хранейки се с изхвърлените остатъци от храна.

Облечени в големи палта, с немити лица, въоръжени с пръчки, с които ровят боклука...А след това посещават кварталното училище...Само за час, два...докато си получат осигурените от общинските власти закуска. Та същите тези деца се бият и псуват, пушат събраните фасове по улицата...Те от малки са свикнали с боя, нещо повече - това е втората им природа. Така оцеляват...с белезите от насилие. И са готови за насилие.

Vassil
Администратор
Мнения: 1570
Регистриран: съб фев 14, 2004 0:54

Мнение от Vassil » вт фев 24, 2009 20:26

Според вас насилието поражда ли автоматично насилие както се казва по принцип?

Потребителски аватар
Voodoo
Търсещ
Мнения: 55
Регистриран: нед юни 24, 2007 15:15
Местоположение: България / Плевен
Контакти:

Мнение от Voodoo » ср фев 25, 2009 20:50

Не смятам ,че насилието поражда насилие. Смятам ,че си е до човека... И мен като дете са ме тормозили в училище... ( сега им го връщам тъпкано )
Изображение

Vassil
Администратор
Мнения: 1570
Регистриран: съб фев 14, 2004 0:54

Мнение от Vassil » вт мар 10, 2009 13:25

Насилието поражда не толкова физически колкото промена психиката до някаква степен особено ако е още в детска възраст. Понякога е нужно много време за да се "излекува" човешката душа.

Потребителски аватар
Gab4o
Разбиращ
Мнения: 1810
Регистриран: пет юни 10, 2005 18:46
Местоположение: Around the World, Where the Heart Belongs, Venezia
Контакти:

Мнение от Gab4o » пет мар 13, 2009 19:52

Според мен не се лекува. Може с времето да се притъпят някои усещания и дори спомени ако интензивно се гради друг начин на живот и имаш хора около себе си, които те подкрепят, но да се заличи - това е най-абсурдната идея, която съм чувала за съжаление. Вземи страданието, нервите, усещането, че си се чувствал като животно или нещо друго например... и не само. Аз така си мисля.

Потребителски аватар
Chaoscore
Търсещ
Мнения: 31
Регистриран: пон апр 06, 2009 18:15
Местоположение: Белене
Контакти:

Мнение от Chaoscore » пон апр 06, 2009 18:58

И аз като всеки съм имал обичайните дребни спречквания. Имаше и един случай когато петима пияни симпатяги решиха да ме потормозят. Съответно нямаше как да знаят че просто изчаквах едно момче да си вземе нещо за пиене от магазина на близо. Както и нямаше начин да знаят че въпросното момче от 11 години тренира кикбокс. Та нататък предполагам е ясно... кофти спомен като цяло. До тук са моите подобни случки. Но съм бил свидетел на много тормоз междо ученици, било то в училище или някъде навън. Кофти гледка, жалко е че поне в този град на хората като че ли не им пука много.
We all feed on tragedy, It's like blood to a vampire...

Потребителски аватар
Sirius
Разбиращ
Мнения: 648
Регистриран: нед дек 16, 2007 18:22
Местоположение: Sliven
Контакти:

Мнение от Sirius » съб апр 11, 2009 1:42

Преди доста години една августовска вечер на морето един тиквеник ми изскочи зад тъмен ъгъл на сграда, фрасна ми един юмрук в устата и рече, че ще ме завлече на плажа, затисна ме на някаква барака, беше към 23 часа, аз рекох да го ритна в слабините, ама не успях, след секунди дочух стъпки от другата страна на улицата и извиках "Помощ" - отзоваха се три хлапета на около 16 г. и като видяха какво става едното го хвана тоя тип и с някаква хватка го тръшна на колене. Питат ме децата, какво да го правим, аз казах- дръжте го докато се прибера в лагера, който беше на около 200 метра от мястото и хукнах, като извиках Благодаря Ви. Прибрах се със сцепена уста и доста уплашена, но пък и много благодарна на момчетата, дето само за едната помощ се отзоваха. Извадих голям късмет с тях :D
От тогава се прибирам винаги с такси, ако съм сама и то до входната врата.
"Аз знам че нищо не знам, но има такива които и това не знаят." Аристотел

Отговори

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 0 госта