Случайността съдба ли е?

Искате нещо да изкрещите пред света или просто да напишете...Може да го направите и тук
Отговори
Потребителски аватар
Tea
Знаещ
Мнения: 486
Регистриран: вт авг 23, 2005 9:11
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Tea » вт дек 18, 2007 10:13

Има моменти, в които страшно много вярвам в съдбата и предпопределението. Имало е случаи, в които страшно важни неща за мен се опират на неуловима причинно-следствена връзка. И въпреки че я има навсякъде тази връзка, все някъде има някоя брънка от тази верига, която не мога да разгадая от къде е дошла. така че да - случайности май има, въпреки че рядко егото ми ми позволява да го признавам, предпочитам да вярвам, че дадени действия водят до даден резултат. А за съдбата... все по-често се убеждавам, че да - има я, макар че често имаме някаква възможност да я обърнем. Тия моменти обаче са плашещи и даже страшни, защото често се случва да го осъзнаем - че с един такъв момент може би правим избор, опт който зависи целия ни живот занапред. От друга страна пък си мисля - дали съдбата предварително е направила за нас този избор (отивам малко към Матрицата, ама много хубаво са си го казали хората). Така че - не знам. Предпочитам обаче човек сам да кове съдбата си, иначе всяко наше усилие лекинко се обезсмисля. и добре че ги има случайностите, за да ни връщат към нормалното, защото иначе не знам накъде сме:)
Ако си гледаш в краката, вървиш с наведена глава. Ако внимаваш във всичко, нищо не става както трябва. Ако нямаш нищо, нямаш какво да губиш. Ако имаш всичко нямаш за какво да живееш. Не преживявай - живей. There is no other way.

Потребителски аватар
gorski_
Разбиращ
Мнения: 536
Регистриран: вт дек 20, 2005 1:41
Местоположение: Avantasia

Мнение от gorski_ » пет дек 21, 2007 0:27

Няма случайни неща. Предполагам, че това което наричаме съдба е някаква сила, която не сме дозряли психически да разберем и осъзнаем. Когато се случи нещо (случайност) то е повлияно малко или много от самия човек. Просто има части от съзнанието ни, които непредполагаме, че съществуват. Провокирването на събития в бъдещето (по-прости и лични) според мен не могат да се нарекът случайност, просто по някакъв начин ние ги караме да се случат. Все едно научкваме силата на скритата ни психика и с нея повлияваме на пространството в определено измерение или в бъдещето. Това си е моя теория и както виждате прилича на глупава приказка хаха, но толкоз мога да обясня. Осопорете я ако искате, но поне искам мотиви. Факт е че само някакви мижави проценти от мозъка ни са активни. Това че не можеш да повярваш в необяснимото, не значи че то не може да Бъде. Да речем, че сме на едно едно от първите стъпала в духовната ни еволюция.
No faith, only the power of will
Изображение

Vassil
Администратор
Мнения: 1570
Регистриран: съб фев 14, 2004 0:54

Мнение от Vassil » пет дек 21, 2007 14:34

Темата е разисквана или по-скоро сходно. Дали има съдба или не според мен е без значение има значение това, че и в двата случая ние имаме много голямо вмешателство. Можете да ме цитирате 8) :P

Потребителски аватар
Sirius
Разбиращ
Мнения: 648
Регистриран: нед дек 16, 2007 18:22
Местоположение: Sliven
Контакти:

Мнение от Sirius » съб дек 22, 2007 12:57

Тъй като за съдба се приемат онези случки и събития в живота ни които са неподвластни на волята ни или казано по иначе не сме в състояние да разберем от къде накъде пък точно на нас се е случило това. Аз си мисля, че те са плод на случайността. С една дума случайните неща, който стават около нас се превръщат в съдба.
Друг е въпросът дали наистана случайните неща не са планирани от други предварителни действия който са били или случайни или целенасочени. Така, че темата за това дали случайността е съдба е доста интересна и аз мисля, че съм склонна да приема за 70% вярно такова твърдение.
Останалите 30% са за това че нищо на този свят не е случайно.
Защото ако приемем, че нищо не е случайно тогава ни остава само да наблюдаваме как някакъв отреден за нас план се изпълнява и просто да следваме съдбата си, без да можем да се изненадаме от случайността.
"Аз знам че нищо не знам, но има такива които и това не знаят." Аристотел

Потребителски аватар
gorski_
Разбиращ
Мнения: 536
Регистриран: вт дек 20, 2005 1:41
Местоположение: Avantasia

Мнение от gorski_ » съб дек 22, 2007 13:07

Sirius написа:Тъй като за съдба се приемат онези случки и събития в живота ни които са неподвластни на волята ни или казано по иначе не сме в състояние да разберем от къде накъде пък точно на нас се е случило това.
Някакво примитивно 6-ти чувство?
No faith, only the power of will
Изображение

Потребителски аватар
Sirius
Разбиращ
Мнения: 648
Регистриран: нед дек 16, 2007 18:22
Местоположение: Sliven
Контакти:

Мнение от Sirius » съб дек 22, 2007 13:37

Не е лошо понякога да се осланяме дори на 6-то чувство.
То може и да бъде и стопер и съзидател.
Дори може да ни изиграе много лоша шега. Защото аз си мисля, че 6-то чувство е вътрешния ни глас с който се съветваме при дадени обстоятелства. Ако приема това за вярно излиза, че няма случайни неща. Това ли се опитваш да ме убедиш горски?
"Аз знам че нищо не знам, но има такива които и това не знаят." Аристотел

Потребителски аватар
gorski_
Разбиращ
Мнения: 536
Регистриран: вт дек 20, 2005 1:41
Местоположение: Avantasia

Мнение от gorski_ » съб дек 22, 2007 14:05

Чак да те убеждавам не:) Но според мен е така. Има няква психическа сила, която отчасти движи работите според мен. Не изцяло!
No faith, only the power of will
Изображение

Потребителски аватар
Sirius
Разбиращ
Мнения: 648
Регистриран: нед дек 16, 2007 18:22
Местоположение: Sliven
Контакти:

Мнение от Sirius » съб дек 22, 2007 15:35

Щом има някаква психична сила, кояти ни ръководи то бих искала да попитам дали тя може да бъде обяснена научно, има ли в нея логика или се осланя на "хазарния" метод "да бъде или да не бъде".

Потребителски аватар
gorski_
Разбиращ
Мнения: 536
Регистриран: вт дек 20, 2005 1:41
Местоположение: Avantasia

Мнение от gorski_ » съб дек 22, 2007 15:44

gorski_ написа:Това си е моя теория и както виждате прилича на глупава приказка хаха, но толкоз мога да обясня. Осопорете я ако искате, но поне искам мотиви. Факт е че само някакви мижави проценти от мозъка ни са активни. Това че не можеш да повярваш в необяснимото, не значи че то не може да Бъде. Да речем, че сме на едно едно от първите стъпала в духовната ни еволюция.
:)
No faith, only the power of will
Изображение

Потребителски аватар
Sirius
Разбиращ
Мнения: 648
Регистриран: нед дек 16, 2007 18:22
Местоположение: Sliven
Контакти:

Мнение от Sirius » съб дек 22, 2007 16:27

Тъй като в мозъкът на човека се извършват мисловни процеси, поне така твърди науката, мисля, че е приемливо да го отъждествим с Ум. Накой е казал "Умът притегля само такива мисли, каквито хармонизират с неговите собствени". Мисля си, че от общата психическа сила (според твоята теория) ние притегляме само онези мисли за които сме готови. И тук при мен идва мисълта, че е възможно да няма случайни неща. Но ако тази психична сила не съществува всичко по което разсъждавах до тук е пълна глупост. В смисъл, че при твоята теория психичната сила е факт, а аз не съм сигурна има ли я или не.
"Аз знам че нищо не знам, но има такива които и това не знаят." Аристотел

Потребителски аватар
gorski_
Разбиращ
Мнения: 536
Регистриран: вт дек 20, 2005 1:41
Местоположение: Avantasia

Мнение от gorski_ » съб дек 22, 2007 18:59

Еми тогава обясни телекенетичните способности на някои хора, пророчеството, проникването в съзнанието. Тези, па и още много други способности ги има записани в генетичния код, но само при отделни хора се проявяват. Има някаква сила, за която не сме дорасли да разберем. Случайността е нещо като сляпа надежда или там шесто чувство. Не живеем в кутия. Светът е огромен, вселената е огромна. Ное сме една плюнка в нищото. Има неща на които и не предполагаме, че сме способни. То за това доста хора избират изолацията, манастирите, медитациите. Да могат да се прочистят от всичко негативно и да вникнат в ума си, да намерят мирът вътре и силата скрита в него.

Както казах, само 3 процента от мозъкът ни бачка. А 3% е нищо:> То тъй както разсъждавам мога да обърна темата в съвсем различна посока, затова ще спра до тук. Че вече взех и да се обърквам хаха:)
No faith, only the power of will
Изображение

Vassil
Администратор
Мнения: 1570
Регистриран: съб фев 14, 2004 0:54

Мнение от Vassil » съб дек 22, 2007 20:34

Религиите по света, квантовата механика.... са опитвали да дадат решение на въпроса. Айнщайн в последните си дни е опитал да даде формулата на всичко, но не е открил отговора ни. Много книги и филми са опитвали да ни дадат отговора, какво би се случило ако го научим и т.н. Дали ние има още да дерзаем преди да достигнем точката в която повече неща ще ни бъдат ясни? Дали ще открием какво се крие зад завесата? Дано, и дано сме още живи за да видим.

Потребителски аватар
Sirius
Разбиращ
Мнения: 648
Регистриран: нед дек 16, 2007 18:22
Местоположение: Sliven
Контакти:

Мнение от Sirius » съб дек 22, 2007 21:37

Може би в историята за Нютон и ябълката всичко е закономерно, има и други открития, които са станали вследствие на случайни събития. Обаче за мен си остава загадка все пак защо ябълката и Нютон са били там в точно определения момент. Ако човек се задълбае в подобно разсъждение няма ли да отидем някъде насред нищото.
Или пък ето - имаше едно стихче от пиеса:
"В един делничен ден
по случайна прична
на един мототед
се качиха двамина.
Всъщност той беше сам.
Тя си вдигна ръката
и под тях и над тях
завъртя се земята"
Елементарна случка, но дали е била закономерна?
"Аз знам че нищо не знам, но има такива които и това не знаят." Аристотел

Отговори

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 0 госта