Какво ви мотивира?

Искате нещо да изкрещите пред света или просто да напишете...Може да го направите и тук
Потребителски аватар
Kalisto
Яко в играта
Мнения: 78
Регистриран: ср яну 02, 2008 18:22

Мнение от Kalisto » пон яну 14, 2008 12:59

имам предвид в службата,
защото ако сме реални в днешно време колкото и да е тъпо точно това определя почти целият ни жиот. Не искам да кажа че и аз ги харесвам,
напротив гнус ме е от парите!!!!!!!!!
Нека да помислим обаче кое е нещото което ни помага да ни обърнат внимание в здравните заведения, или училищата ако щеш.
Навсякъде гледат за едно и също - ПАРИ

Потребителски аватар
Tea
Знаещ
Мнения: 486
Регистриран: вт авг 23, 2005 9:11
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Tea » вт яну 15, 2008 10:21

Гледай сега, тука навлизаме в една по-сериозна тематика и може би бихме изместили леко темата, но според мен никойне би се сърдил затова - нормално е някой разговор да се развие нанякъде. Хубаво, да речем, работиш само заради парите. Първо, те не са мотив, мотивацията всъщност ти е изцяло базисна(роден си с нея) - трябва да се яде, да се плаща тока и наема, да се обличаш. Ок, мотива ти е да можеш да ядеш и да се обличаш примерно задоволително добре. Обаче като погледнеш от друга страна - има хора, които 30 години работят на някое място, което страшно мого ги дразни, защото парите им стигат там. И като се върнат назад, последните 30 години са били почти нещастни. Може би за някого би прозвучало несериозно, но според мен е много по-важно да работишш точно онова, което ти се иска - както някоя умна глава беше казала, ако работиш онова, което обичаш, никога няма да ти се налага да работиш. Това за мен е много по-силен мотив. И не ми казвайте, че когато имаш деца и дом зад себе си, за такива неща не се мисли. Когато бяхме останали с 50 лева вкъщи за незнайно дълъг преиод от време, майка ми заряза всичко и стана брокер, винаги е мечтала за това. 3 години по-късно притежаваше своя агенция, която работеше на пълна пара. Сега наистина е щастлива с това, което работи.
Ако си гледаш в краката, вървиш с наведена глава. Ако внимаваш във всичко, нищо не става както трябва. Ако нямаш нищо, нямаш какво да губиш. Ако имаш всичко нямаш за какво да живееш. Не преживявай - живей. There is no other way.

Потребителски аватар
Kalisto
Яко в играта
Мнения: 78
Регистриран: ср яну 02, 2008 18:22

Мнение от Kalisto » вт яну 15, 2008 10:54

И това е вярно. но понякога се налага да работиш нещо което не ти харесва, заради парите. Аз също не работя това което искам, но се налага

Vassil
Администратор
Мнения: 1570
Регистриран: съб фев 14, 2004 0:54

Мнение от Vassil » вт яну 15, 2008 12:31

Всеки си е избрал какво да работи. Било с образованието си, било с уменията и мотивацията, било с това дали е останал или не в града си. Всеки решава колко да рискува и това да обвиняваш всички че са ти виновни е нак-лесният вариант. От работата ти можеш да учиш(обогатяваш), научаваш психологията на хората, взимаш пари. Там средно минава 1/4-1/3 от живота на човек и това също има значение.
Мотивацията да работиш е свързана с това какво правиш. Дали за себе си, дали за хората, дали заради семейство, дали заради възможности за това да харчиш парите сам, дали горните неща които споменах. Всеки сам избира, макар и да има околни фактори.

Потребителски аватар
Kalisto
Яко в играта
Мнения: 78
Регистриран: ср яну 02, 2008 18:22

Мнение от Kalisto » вт яну 15, 2008 15:16

Vassil написа:Всеки си е избрал какво да работи. Било с образованието си, било с уменията и мотивацията, било с това дали е останал или не в града си. Всеки решава колко да рискува и това да обвиняваш всички че са ти виновни е нак-лесният вариант. От работата ти можеш да учиш(обогатяваш), научаваш психологията на хората, взимаш пари. Там средно минава 1/4-1/3 от живота на човек и това също има значение.
Мотивацията да работиш е свързана с това какво правиш. Дали за себе си, дали за хората, дали заради семейство, дали заради възможности за това да харчиш парите сам, дали горните неща които споменах. Всеки сам избира, макар и да има околни фактори.
Абсолютно съм съгласна с теб.
Понякога човек се налага да прави жертви и да загърби това което го мотивира и впечатлява силно, но все пак има и други неща в живота на които трябва да гледаме.
Ох май изцяло сме извън темата :roll:

Потребителски аватар
Idea
Търсещ
Мнения: 33
Регистриран: ср сеп 10, 2008 18:33
Контакти:

Мнение от Idea » чет ное 13, 2008 17:36

Калисто, според мен е въпрос на гледна точка според мен. Ако искаш, си свободен, ако не - мислиш, че си длъжен нещо на някого и правиш това, което не искаш..
И мен ме мотивират главно поставените цели(мечти) и хората които обичам и уважавам..(: Също и всичко красиво около мен, добрите хора, хората, които са постигнаи мечтите си..(;
Кажи какво е красотата? Покажи ми знанията от извора на твоята душа. Обясни значението на безкрая. Ако можеш събери всичко това в една дума, наречи го любов и нека Тя грее винаги пред теб!

Vassil
Администратор
Мнения: 1570
Регистриран: съб фев 14, 2004 0:54

Мнение от Vassil » пон яну 05, 2009 19:40

Мотивацията да поемеш по някой път е част от това да усетиш края когато си качил върха или си твърде близо до края на твоята мечта. Когато виждаш колко си постигнал надъхвайки се за нещо по-голямо каращо те да надскачаш всичко досега.

Потребителски аватар
anahata
Намиращ
Мнения: 171
Регистриран: пон май 14, 2007 15:29

Мнение от anahata » ср яну 14, 2009 17:36

Кое ме мотивира? Желанието за развитие. Когато ситуацията зацикля, когато разбера, че не съм на своето място и не съм полезна за работата, избирам промяната. Живуркането ден за ден ме потиска. Човек трябва много да се мрази, за да се самонаказва със скучно и безинтересно занимание.

А парите? Ами те измерват количеството и качеството на нашата работа. Защо да ги мразя? Когато дойдат, ще се възползвам от тях. Те просто не са всичко и не са основният мотив в човешките ми и професионални амбиции. Но те са условие да си купя хубава книга, да пътувам. Все повече се убеждавам, че бедността и богатството са въпрос на съзнание. Познавам хора, които все се жалват, че нямат и чакат държавата да се промени, заплатите да се увеличат ....и все така...с усещането за недооцененост...и ...чакане.

Потребителски аватар
Insomnia
Тишина
Мнения: 4
Регистриран: чет апр 23, 2009 22:48
Местоположение: Neverland

Мнение от Insomnia » чет апр 23, 2009 23:30

Мотивират ме мечтите ми, целите ми, хората които се опитват да ме мачкат и трудностите в живота
Ех, ако можеше без сън..:)))

Потребителски аватар
Tea
Знаещ
Мнения: 486
Регистриран: вт авг 23, 2005 9:11
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Tea » пет апр 24, 2009 10:52

О, да, няма по-силна мотивация от човек, който се опитва да мачка. Колкото и да е тъжно, конкуренцията и отрицателните взаимоотношения са един от най-силните катализатори за по-качествено вършене на всичко. Хубаво е да си имаш поне един,който да те драска и хапе от време на време, а ти да искаш да стигнеш по-нагоре само и само за да се махне. Безспорно помагат:)
Ако си гледаш в краката, вървиш с наведена глава. Ако внимаваш във всичко, нищо не става както трябва. Ако нямаш нищо, нямаш какво да губиш. Ако имаш всичко нямаш за какво да живееш. Не преживявай - живей. There is no other way.

Потребителски аватар
anahata
Намиращ
Мнения: 171
Регистриран: пон май 14, 2007 15:29

Мнение от anahata » съб апр 25, 2009 9:48

Осъзнатите потребности мотивират най-вече. Себереализацията.

За "мачкането" като мотив. По-скоро ми се ще да говорим за провокацията и предизвикателството. "Мачкат се" слабите и зависими хора. Когато усетя желанието на някого да "мачка", или не позволявам това да се случи, или напускам подобно пространство, в което нещата са загрубели до такава степен. Въпрос на избор.

Потребителски аватар
Sirius
Разбиращ
Мнения: 648
Регистриран: нед дек 16, 2007 18:22
Местоположение: Sliven
Контакти:

Мнение от Sirius » нед апр 26, 2009 12:22

Право да си кажа много рядко може да ме мотивира желанието на някой да ме "мачка". В това отношение съм много гадна, оставям го да се издъни, защото в 90% от случаите така става с тези дето вървят с рогата напред, а в това време просто пасувам и приемам нещата философски, тъй като не мисля, че трабва да се принизявам до нивото му.
А в 10-те % поставям онези дето се осъзнават и се спират навреме.
Това което понякога ме мотивира и винаги се хващам на въдицата на хората дето ме познават добре са твърдения от сорта: Това и за теб ще е трудно, тоя път няма да успееш да го свършиш навреме, по добре не се напрягай и без това е невъзможно да се направи и от сорта.
Това си е гавра със самолюбието ми, но съм такава и не съм се променила в това отношения.

Отговори

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 0 госта