Около образованието и нас...

Искате нещо да изкрещите пред света или просто да напишете...Може да го направите и тук
Отговори
Vassil
Администратор
Мнения: 1570
Регистриран: съб фев 14, 2004 0:54

Около образованието и нас...

Мнение от Vassil » ср ное 21, 2007 15:07

Образованието в България и напоследък е много коментирано, матури стачки и т.н. Аз ще питам, обаче за това какво извлякохте вие от него? Достатъчно, недостатъчно? Налагаше ви се да бъдете на курсове за да сте в час? Следите ли областите по които учите или сте учили за да се доразвивате? Научи ли ви образованието да мислите или просто да изпълнявате и наизустявате? Бая въпроси ви натрупах...

Потребителски аватар
gorski_
Разбиращ
Мнения: 536
Регистриран: вт дек 20, 2005 1:41
Местоположение: Avantasia

Мнение от gorski_ » чет ное 22, 2007 3:10

Не бих казал, че съм научил нещо важно. По физика, математика и химия спрях да уча преди 4 години, карам само на преписване :lol: Като цяло безмислено пълнене на главата с ненужна информация, която много рядко може да ти послужи в живота и то не за нещо важно. От всичките предмети уважавам Биологията и Историята и мога да кажа, че от тях научих доста. Едното като наложителен предмет, второто го приемам като обща култура. Но...какво да се прави в такава държава живеем, дето всичко е напук наопъки на логиката хах. Матурите принципно са правилно нещо, наистинае редно да се знае и пише на български, да се знаят авторите и техните произведения, ама това си е чист трън в г*за според мен. Като разбрах, че трябва да уча 100 произведения ме сви душътъ :Р Ама познайте дали ще ги уча :lol:

Наскоро бях чел за някакво американско проучване. Изкараха на бая тъпички в отношение на образованието. Преди години предполагам не е било така. Сега просто младежтта е прекалено разпусната, прекалено много облаги и ученето се приема като мъчение, а не като задължение. Но за това не сме виновни само ние, младите.

Смятам, че след време нещата "ще се оправят" като на министрите им скимне да направят образованието по западен образец. Така поне тъпотията ни ще се изравни с тази на останалия свят.

И все пак, не сме глупав народ. Все още има страшно умни хора отдадени на науката, ходещи на състезания, печелещи награди в световен мащаб. Имам такива приятели и се гордея, че ги познавам. Не сме тъпи, мързеливи сме.
No faith, only the power of will
Изображение

Потребителски аватар
anahata
Намиращ
Мнения: 171
Регистриран: пон май 14, 2007 15:29

Мнение от anahata » чет ное 22, 2007 11:04

Продукт съм на образователния модел от тоталитарно време. Завършила съм специалност строителство и архитектура в една професионална гимназия заради хатъра на родителите си. Какво усвоих: дисциплината, формално наизустяване на неща, които не ме интересуват; безполезни фактологични натрупвания; учене заради самото учене. Знаех какво очаква от мен учителя, за да получа отличната оценка. Но липсваше предизвикателството да мислиш, екипната работа, прагматиката в усвояването на знанието. По-късно се преориентирах и не съжалявам. Обичам литературата, но в университета унифицирането ни също беше факт. До полезните за мен познания в областта на хуманитаристиката стигнах сама.

Сега в образованието се експериментира прекалено много, учебниците са почти академични и по тази причина безполезни. Естествено по някои "важни" дисциплини /бълг. ез. и математика/ часовете са недостатъчни, за да се усвои сложното учебно съдържание, и горките деца тръгват на частни уроци и курсове. Пък и липсва интерес за учене. Така и не се разбра какви са резултатите от тестовете, с които стартира външното оценяване, което трябваше да бъде независимо и обективно. Скалата за оценяване обаче се даде едва когато се видя какви са общите резултати, за да се извърши съответният прием в училищата.

Потребителски аватар
Tea
Знаещ
Мнения: 486
Регистриран: вт авг 23, 2005 9:11
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Tea » пет дек 14, 2007 10:10

Болна тема за обществото. Сблъсках се с доста истини напоследък. Това лято бях кандидатстудентка. Още миналата година бях решила, че ще кандидатствам с литература за СУ и за специалност драматургия в НАТФИЗ. Искам да наблегна за литературата. От зимата си седнах здраво на д-то и започнах да чета купища безумни анализи, дадох достатъчно пари за книги и учебници. Твърдо бях решила да не тръгвам на частни уроци, а да се справя съвсем сама. В деня на изпита за първи път се почувсвтах наистина неподготвена - анализите и хилядите други изчетени неща в 90% от случаите си противоречаха коренно, затова избрах стратегията да интерпретирам зададената тема посвоему. Да, получи се, макар и не дотам добре - изкарах 3, 50, обаче влязох българска филология. Естествено, по-голямото ми желание беше НАТФИЗ, и в момента, в който влязох, веднага изоставих СУ. И тогава разбрах какво оназначава да учиш онова, което наистина искаш и което ти дава хармонията, от която се нуждаеш. Януари имам 10 изпита, но вече зная всичко само заради интереса си, не заради зубрене на учибници, каквито всъщност по предметите ми рядко има. Разликите са страшни. В средното си образование учих доста неща, от които никога няма да имам смисъл. Учих неща, които не бяха за мен, нямаше дори да обогатят общата ми култура. Когато поисках някаква допълнителна информация пък директно получавах съвет да използвам интернет. Сега е съвсем различно - уча само нещата, които искам и имам интерес, а помощ и допълнителна информация не ми е отказана никога, макар и доста често да се възползвам. Това е най-големия плюс, че тук наистина се чувствам спокойна, подготвена и искаща знание. Среднотоми образование не ми даде почти нищо. Даде ми само негудованието срещу глупавата система, на моменти ме разубеждаваше, почти никога не ме подкрепяше. Имах желание за много неща, почти нищо не се получи. Сега обаче съм изумена и за първи път се гордея с образованието, което получавам. да, разбира се, не всичко е розово. Но едно е да учиш математика, когато в главата ти се ражда някой разказ, а съвсем друго е да учиш история на киното например, подплатено с прожекции и купища информация. Щастлива съм, че ми се обръща внимание не като факултетен номер или поредния тъп срудент, а като на индивидуална личност със собствени нужди за развитие. Така че - да, има надежда за българското образование, но просто му трябва свежа сила и нови идеи. Родителите и учителите ни сега са все още плод на тежкия соц, което ни спъва страшно много. Знаете, трябват ни 40 години, за да дойде новото. Знаете за Мойсей. Което означава, че може би внуците ни ще имат образованието, за което сме мечтали ние. да стискаме палци, друго не ни остава...
Ако си гледаш в краката, вървиш с наведена глава. Ако внимаваш във всичко, нищо не става както трябва. Ако нямаш нищо, нямаш какво да губиш. Ако имаш всичко нямаш за какво да живееш. Не преживявай - живей. There is no other way.

Потребителски аватар
anahata
Намиращ
Мнения: 171
Регистриран: пон май 14, 2007 15:29

Мнение от anahata » пет дек 14, 2007 13:39

Теа, колко си права. През последните двадесет години нищо не се е променило като изпит за ВУЗ- овете. Особено що се отнася за т. н. "интерпретативно" съчинение за СУ. Когато си решила да пишеш по своему, т.е да разсъждаваш, получаваш 3, 50. Отличните оценки са за заучените претенциозни съждения на самите преподаватели... Какъв абсурд!

Потребителски аватар
hotblooded
Знаещ
Мнения: 351
Регистриран: пон яну 22, 2007 8:16

Мнение от hotblooded » съб дек 15, 2007 20:13

В Българското образУвание няма единна обективна система за оценяване! Аз завърших престижен техникум навремето с успех 5,68 на кандидатстудентския изкарах 4,40 но имах за състуденти с дипломи 6,00 но с 2 на кандидат студентския изпит, тези хора се затрудняваха с квадратни уравнения но имаха 6,00 в дипломата си за средно образование, за тях протокол беше "Портокол" (дори така го и пишеха) и други подобни бисери сътворяваха но имаха и 6.00 по български език..... От както видях как се става инженер - ме е страх да ходя на доктор.......
Когато си пожелаваш да живееш вечно, не забравяй да си пожелаеш и вечна младост!

Потребителски аватар
Gab4o
Разбиращ
Мнения: 1810
Регистриран: пет юни 10, 2005 18:46
Местоположение: Around the World, Where the Heart Belongs, Venezia
Контакти:

Мнение от Gab4o » вт дек 18, 2007 1:52

теа,
като навлезеш в живота, не само да учиш, но и да работиш и да се справяш с всичко, неща като `индивидуално обръщане на внимание` и `грижа за пациента` няма да ги има. Това са преходни неща. Важното е като излезнеш от университета или каквото е там, няма значение. А и човек не се определя по образованието. Би съдил по него само ако си някакъв надут аристократичен тъпак.
Един проект от създателите на Your Crossroad of Hopes - http://Book.CrossroadBg.com/" rel="nofollow
Изображение
Изображение

Потребителски аватар
Tea
Знаещ
Мнения: 486
Регистриран: вт авг 23, 2005 9:11
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Tea » вт дек 18, 2007 10:01

Ъъъъ..ок, да, права си, ама нали си говорим за образованието...затова ми беше такъв коментара, а сега имам странното чувство, че ми се караш... Като чуя нещо от типа "като навлезеш живота" и се чудя защо хората решават, че някой друг е расъл в саксия. Всъщност работила съм доста през тоя мой живот, работила съм много хубава работа за страшно много пари, работила съм и гадна, трудна и мъчителна работа за малко пари, и двете са били благодарение на средното ми образование. Може да не харесвам системата, но вече съм с професионална диплома за някаква квалификация и смея да твърдя, че съм заслужила успеха си, защото си разбирам от работата. Сега не работя, защото нямам време и защото долу-горе мога да си го позволя. Но вече имам ангажимент към ежемесечно списание, пиша за него, и то отново благодарение на образованието си, и то сегашното ми, висше образование. Така че - да, сблъсквала съм се с живота. За "индивидуалното обръщане на внимание" зная, че няма да го има занапред, пак ти казвам, че не съм расла в саксия, но в областта, в която в момента насочвам вниманието си, е недопустимо да успея без него да стигна достатъчно високо. И пак, човек всъщност много зависи от образованието си, тук не мога да се съглася с теб. Не е за аристократични глупаци. просто ако човек не зависеше от образованието, което получава, училища просто нямаше да има.
Ако си гледаш в краката, вървиш с наведена глава. Ако внимаваш във всичко, нищо не става както трябва. Ако нямаш нищо, нямаш какво да губиш. Ако имаш всичко нямаш за какво да живееш. Не преживявай - живей. There is no other way.

Потребителски аватар
Gab4o
Разбиращ
Мнения: 1810
Регистриран: пет юни 10, 2005 18:46
Местоположение: Around the World, Where the Heart Belongs, Venezia
Контакти:

Мнение от Gab4o » ср дек 19, 2007 1:37

той зависи от него, защото така е направена системата, а не защото това определя истинската му `стойност`.
А за саксията - не съм казала, че си расла в такава. А и щом се засягаш, явно проблема си е твой..
много са ми интересни хората като теб - които започват да се изтъкват за какво ли не. Аз не съм казала колко дипломи или специалности имам или пък през какво съм минала и т.н, макар да имам какво да кажа, но ти не пропусна да го обявиш на всеослушание. Ми ок - щом това ще те накара да се чувстваш повече от другите - давай. Странно е как учиш висше от 2 месеца, но вече имаш `висше образование` Или пък други фактори, с които направо не ми се занимава.
Един проект от създателите на Your Crossroad of Hopes - http://Book.CrossroadBg.com/" rel="nofollow
Изображение
Изображение

Потребителски аватар
Tea
Знаещ
Мнения: 486
Регистриран: вт авг 23, 2005 9:11
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Tea » чет дек 20, 2007 21:19

Мисля, че прекаляваш. Наистина, по много, зверски. Само няколко неща ще ти кажа: аз проблеми нямам. Засягам се, защото не може да си като фурнаджийска лопата в отношенията си с хората. А в момента си. Второ, не се изтъквам. Разговаряме, като всеки предлага личния си опит. Иначе си говорим наизуст като дървени философи. Ако случайно изоставиш заядливостта си тия дни, забравиш за момент коя съм и прочетеш отново горепосочения текст, ще забележиш причинно-следствената връзка, ще забележиш няколко неща - никога не съм се поставяла по-високо от другите, а да ме укоряваш, че "обявявам нещо на всеослушание" е леко нелепо - порови някъде да видиш каква е етимологията на думата "форум". И последното, което не мога да разбера... Толкова са свикнали всички да се оплакват, че когато някой вземе да похвали държавна институция, го изяждат с парцалките. Да, аз си обичам Академията, супер щастлива съм, че уча там и нямам никакви претенции към нея. Много ли е кофти???
Ако си гледаш в краката, вървиш с наведена глава. Ако внимаваш във всичко, нищо не става както трябва. Ако нямаш нищо, нямаш какво да губиш. Ако имаш всичко нямаш за какво да живееш. Не преживявай - живей. There is no other way.

Потребителски аватар
Gab4o
Разбиращ
Мнения: 1810
Регистриран: пет юни 10, 2005 18:46
Местоположение: Around the World, Where the Heart Belongs, Venezia
Контакти:

Мнение от Gab4o » пет дек 21, 2007 12:41

Tea написа:Мисля, че прекаляваш. Наистина, по много, зверски. Само няколко неща ще ти кажа: аз проблеми нямам. Засягам се, защото не може да си като фурнаджийска лопата в отношенията си с хората. А в момента си. Второ, не се изтъквам. Разговаряме, като всеки предлага личния си опит. Иначе си говорим наизуст като дървени философи. Ако случайно изоставиш заядливостта си тия дни, забравиш за момент коя съм и прочетеш отново горепосочения текст, ще забележиш причинно-следствената връзка, ще забележиш няколко неща - никога не съм се поставяла по-високо от другите, а да ме укоряваш, че "обявявам нещо на всеослушание" е леко нелепо - порови някъде да видиш каква е етимологията на думата "форум". И последното, което не мога да разбера... Толкова са свикнали всички да се оплакват, че когато някой вземе да похвали държавна институция, го изяждат с парцалките. Да, аз си обичам Академията, супер щастлива съм, че уча там и нямам никакви претенции към нея. Много ли е кофти???

хахахах, колко си жалка.
Един проект от създателите на Your Crossroad of Hopes - http://Book.CrossroadBg.com/" rel="nofollow
Изображение
Изображение

Потребителски аватар
Tea
Знаещ
Мнения: 486
Регистриран: вт авг 23, 2005 9:11
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Tea » пет дек 21, 2007 14:11

Жалка, жалка, ама - щастлива. Стига офтопик.
Ако си гледаш в краката, вървиш с наведена глава. Ако внимаваш във всичко, нищо не става както трябва. Ако нямаш нищо, нямаш какво да губиш. Ако имаш всичко нямаш за какво да живееш. Не преживявай - живей. There is no other way.

Vassil
Администратор
Мнения: 1570
Регистриран: съб фев 14, 2004 0:54

Мнение от Vassil » пет дек 21, 2007 14:39

Нивото на образованието зависи много и от нас. Говорих много за това. За някои едно училище може да е много подготвящо, за други предостатъчно, а за други недостатъчно. Това се субективна гледна точка на база личен опит, разбирания и т.н. Споменавам това шаблонче за да избегнем караниците. Различните университети и училища понякога са диаметрално различни. Има некадърни учители тук има и некадърни в чужбина. Учителите от които научих нещо наистина съществено за живота и развитието ми... на едната ми ръка пръстите максимум. Останалото го има и по учебниците. Но средата си дава своето и взима...

Потребителски аватар
Gab4o
Разбиращ
Мнения: 1810
Регистриран: пет юни 10, 2005 18:46
Местоположение: Around the World, Where the Heart Belongs, Venezia
Контакти:

Мнение от Gab4o » съб дек 22, 2007 2:33

Tea написа:Жалка, жалка, ама - щастлива. Стига офтопик.

хаха и това какво трябва да значи? че другите не сме щастливи или?
хаха, колко тъпо изказване
Един проект от създателите на Your Crossroad of Hopes - http://Book.CrossroadBg.com/" rel="nofollow
Изображение
Изображение

Отговори

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 0 госта