ЕДНА НОЩ

Стихотворения,разкази,лирика,поезия,проза и други можете да "драснете" и тук
Отговори
kkk
Знаещ
Мнения: 226
Регистриран: чет яну 11, 2007 13:50

ЕДНА НОЩ

Мнение от kkk » пон окт 22, 2007 17:04

Тя си тананикаше. Слушаше радио. Един непознат, когото тя почти можеше да нарече „непознат приятел” и изпрати тази вечер линка към едно хубаво онлайн радио. Той успя да и подари усмивка, дори мъничко настроение. И сега тя си тананикаше. Нощта напредваше. Тя се обърна и погледна леглото. Страхуваше се да си легне в неговата самота и безнадеждност. Но песента беше толкова хубава – какво пък, ще си легне, на пук на всичко, на пук на страха, напук на спомените... Тя изключи компютъра и легна. Зави се хубаво – студено е. Затвори очи и зачака съня.
Изведнъж усети нечия ръка. Студена ръка да я гали по челото. Не смееше да мръдне или да отвори очи. Просто лежеше, а ръката продължаваше да я гали. Прокара ледените си пръсти по бузата и, по леко извитата шия, стигна до рамото... Тя събра смелост и попита без думи:
„Кой си ти?”
„Аз съм Самотата. Хайде да се любим”
„Но ти си жена... и си толкова студена...”
Тя усети още една ръка, още по-студена.
„ Аз съм мъж и съм по-силен от нея, люби се с мен”
„А ти кой си?”
„Аз съм Страхът”
„Но аз не се страхувам”
„Страхуваш се – от нея”
Самотата и Страхът продължаваха да я галят със студените си длани. А тя искаше да крещи, но гласът замираше в гърлото и. Изведнъж усети малки топли ръчички, които галеха краката и.
„А ти кой си?”
„Аз съм Надеждата”
„Допирът ти е приятен, продължавай, моля те!”
И Надеждата вливаше топлина във вкочанените и крака – нагоре и все по-нагоре... но колкото по-топло и ставаше от Надеждата, толкова по-студени, непоносимо студени ставаха ръцете на Страхът и Самотата. Душата и изкрещя вместо нея. И... тя усети как по студените следи, оставени от Страха и Самотата премина топла, нежна ръка.
„Аз съм Сънят за твоя рицар на бял кон. Люби се с мен, аз ще те стопля”
„Да, остани, искам да се любя с теб!” Почти извика тя. И той остана. Но Страхът, Надеждата и Самотата не си тръгнаха. Усещаше и други – по-мънички или по-големи, по-студени или по-топли ръце. Това бяха нейните Спомени. Ръцете и усещанията се преплитаха... Тя разбра – това са нийните чувства и мисли. С отчаяние се огледа, потърси Вярата. Та нали точно тя се бе появила, когато си тананикаше онази хубава песничка. Но Вярата я нямаше никъде. Тя се отпусна в галещите я ръце, безсилна да се бори повече. Но когато към тях се появиха и черните дращещи ръце на Болката, тя намери своя глас и изкрещя. Всички се отдръпнаха. Тя взе от пода своя плюшен жабок и го прегърна. Самотата я зави със своите студени завивки. Страхът се скри под възглавницата и. Надеждата се сви като вярно кученце в ъгъла на леглото, до краката и. Спомените се мушнаха бързо в раклата, където... откриха уплашената Вяра, Болката се настани на топличко до сърцето и, а Сънят за Рицаря на бял кон седна на раклата до главата и и започна да пее.
Сутринта Тя се събуди от гласовете на децата си. Разбудиха се и нейните нощни приятели. Сънят избяга, уплашен от светлината на утрото. Спомените подадоха рошави глави от раклата, с бързи, топуркащи крачки се разпръснаха из всеки ъгъл на дома и. Страхът се почуди какво да прави и реши да ходи все по стъпките и, за да не я изгуби. Вярата се поогледа и остана свита в раклата. Болката не искаше да мърда от топлото местенце в сърцето и и си остана там. Самотата реши да остане в сигурното си убежище – леглото, защото от там никой не можеше да я изгони. А Надеждата се повъртя като вярно кученце в краката и и после се сгуши в скута и, като една мнооого мъничка надежда, че денят ще я дари с поне една усмивка.

kkk
Знаещ
Мнения: 226
Регистриран: чет яну 11, 2007 13:50

Мнение от kkk » вт окт 23, 2007 19:39

Почти... но това ме кара да осъзная, че ако успея да изгоня страха и да извадя вярата от раклата, нещата може да се променят...

Потребителски аватар
Sirius
Разбиращ
Мнения: 648
Регистриран: нед дек 16, 2007 18:22
Местоположение: Sliven
Контакти:

Мнение от Sirius » вт яну 22, 2008 0:00

kkk написа:Почти... но това ме кара да осъзная, че ако успея да изгоня страха и да извадя вярата от раклата, нещата може да се променят...
И така трябва да бъде. Просто го направи.
"Аз знам че нищо не знам, но има такива които и това не знаят." Аристотел

Потребителски аватар
Idea
Търсещ
Мнения: 33
Регистриран: ср сеп 10, 2008 18:33
Контакти:

Мнение от Idea » чет ное 06, 2008 17:14

Вмъкнала си толкова поезия в нещо обикневено.. хареса ми!:)
Кажи какво е красотата? Покажи ми знанията от извора на твоята душа. Обясни значението на безкрая. Ако можеш събери всичко това в една дума, наречи го любов и нека Тя грее винаги пред теб!

Потребителски аватар
Gab4o
Разбиращ
Мнения: 1810
Регистриран: пет юни 10, 2005 18:46
Местоположение: Around the World, Where the Heart Belongs, Venezia
Контакти:

Мнение от Gab4o » съб дек 27, 2008 23:09

Жалко, че ккк не влиза вече. Кой знае защо...

Vassil
Администратор
Мнения: 1570
Регистриран: съб фев 14, 2004 0:54

Мнение от Vassil » нед дек 28, 2008 10:50

Не само тя. Разпиляваме се малко по малко. Идват нови, току се появи и някой от старите потребители, но никога няма да е същото (за добро или лошо).

Потребителски аватар
Gab4o
Разбиращ
Мнения: 1810
Регистриран: пет юни 10, 2005 18:46
Местоположение: Around the World, Where the Heart Belongs, Venezia
Контакти:

Мнение от Gab4o » пон дек 29, 2008 11:51

същото не, но по-добро - защо не? :wink:

darkoak
Новак
Мнения: 11
Регистриран: нед окт 11, 2009 1:17

Мнение от darkoak » вт юли 06, 2010 23:32

Много е добро , завиждам малко ,че и аз не не мога така опитвал съм се но не ми се получава сякаш ама е наистина суперско 8)

Отговори

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 0 госта