До каква степен...?

Пътя се раздели за добро или лошо... Ти по кой пое?
Отговори
tinkata
Търсещ
Мнения: 36
Регистриран: пет окт 19, 2007 10:45
Контакти:

Мнение от tinkata » пон окт 22, 2007 1:46

До каква степен родителите ви са се отразили в живота ви?
Това е много трудно за определяне, но със сигурност мога да кажа, че е доста голяма.

Били ли сте строго възпитавани, малтретирани или пък насърчавани?
Не, но и не съм бил оставян по течението. Някъде по средата.

Отговорни ли са те за проблеми или възходи във вашия живот?
Категорично да.
You think you are safe but you are wrong - we are falling off the edge of the world!

Потребителски аватар
anahata
Намиращ
Мнения: 171
Регистриран: пон май 14, 2007 15:29

Мнение от anahata » пон окт 22, 2007 11:50

Не искам да приличам на родителите си, макар че най- добрите уроци в живота съм получила от тях. Не разбраха, че ми липсва тяхната любов и подкрепа. Твърде рано станах самостоятелна и поех отговорност за живота си, без да имам с кого да се посъветвам. Това е сурова, но и много полезна школа.

Не мисля, че носят отговорност за проблемите в моя живот, но и не получих никакъв съвет за решаването им. Бях оставена да "сърбам" попарата, която сама си бях надробила от неопитност. Чрез съдбата на баща си видях как изглежда материално ориентираният човек и как приключва живота си. Не споделих неговата ценностна система и никога не сме си били близки. Това за родителите ми беше в реда на нещата. Толкова сурови и егоистично устроени хора бяха те.

Намирам, че споделянето е много важен момент в човешките отношения. Когато то липсва, връзките се разпадат. А любовта е на първо място. Тя окуражава и дава сили на човека.

Потребителски аватар
Eternal Dreamer
Яко в играта
Мнения: 69
Регистриран: ср окт 03, 2007 13:29
Местоположение: Neverland

Мнение от Eternal Dreamer » ср окт 24, 2007 14:03

Мисля, че имам едни прекрасни родители, които са ми дали една достатъчна и чиста основа, върху която да градя себе си. Разбирам се идеално и с двамата... Още от малка имах голяма свобода, сега осъзнавам това. Изключително толерантни и точни спрямо мен. :smt141

Няма как родителите ми да не са повлияли някак за моето Аз днес. И най-вече повлияха с усмивките си (: Веднъж говорихме с майка ми точно за това и аз й бях казала `Каквото сте ми дали, дали сте ми и аз съм ви благодарна за основата. Оттук нататък вече сама ще трябва да се градя, да отсявам това, което искам да остане в мен и това, което да премахна.` :smt141 И по принцип, родителите имат много голямо влияние върху децата си, но не единствено все пак. (:

Не, родителите ми не са `виновни` зa паденията и възходите. От малка съм научена, че аз избирам до голяма степен как да живея, а тяхната роля не е да решават вместо мен, а да ми помагат. Всъщност, както и моята спрямо тях. И всичко това, обгърнато с много обич. :smt141
И препълнена със лято, през стъкло от лято гледам,
за да видя как топи се като синя свещ нощта.
За да видя сън от лято, през стъкло от лято гледам,
за да видя невидени досега неща.

Потребителски аватар
Sirius
Разбиращ
Мнения: 648
Регистриран: нед дек 16, 2007 18:22
Местоположение: Sliven
Контакти:

Re: До каква степен...?

Мнение от Sirius » ср дек 26, 2007 12:42

Gab4o написа:До каква степен родителите ви са се отразили в живота ви?
Аз лично мисля, че темата е за смели хора, които не се страхуват да го признаят пред всички, тъй като това е нещо много лично..
Gab4o много интересна тема. И най интересното за мен е това, че ми предизвика една асоцоация. Един мой колега веднъж ми сподели, че трябва да си разделят дискотеките в града с дъщеря си за да не стане конфузна ситуация.
А аз тъй като съм родител и съм имала родители, само ще отбележа. Опитвам се да се държа с децата си, така както съм искала да се държат с мен моите родители. Не, че съм наранявна в детството, просто е лошо да си живееш в саксия, само защото мама и татко те обичат безкрайно. А като пораснеш виждаш, че има и цветя и тръни и всичко. Трудно е да си родител, защото колкото и да се стараеш, винаги грешиш.
"Аз знам че нищо не знам, но има такива които и това не знаят." Аристотел

Потребителски аватар
Tea
Знаещ
Мнения: 486
Регистриран: вт авг 23, 2005 9:11
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Tea » чет дек 27, 2007 10:37

Браво за темичката, Gab4o! Поздравления, страхотна идея. Та...според мен родителите с тяхното поведение страшно много влияят на детето си. Аз като по-малка бях доста затворено и прикрито дете, прекарващо доста време в дома си, главно заради именно онази "саксия", за която спомена Sirius. Да, и до ден днешен има малки остатъци от това поведение, но мога да кажа, че заедно успяваме да я счупим. Дядо ми ме възпитаваше доста строго в летата, които прекарвах при него. Затова пък баба ми беше най-либералния човек на този свят. Трудното беше само да се настроиш на вълната на човека, при който си в момента. Иначе детството ми си беше хубаво, а днес откривам дости мамини или таткови черти в моя си характер. В което пък няма лошо. Все пак...затова са, за да дават прототипния пример. Иначе - за някой възходи или проблеми имат вина, други са си изцяло мои. Няма смисъл да обвиняваме някой друг за грешките си, когато просто не искаме да признаем пред себе си... Стига толкова засега, по-късно обещавам да се включа пак... :lol:
Ако си гледаш в краката, вървиш с наведена глава. Ако внимаваш във всичко, нищо не става както трябва. Ако нямаш нищо, нямаш какво да губиш. Ако имаш всичко нямаш за какво да живееш. Не преживявай - живей. There is no other way.

Отговори

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 0 госта