Между земята и небето

Стихотворения,разкази,лирика,поезия,проза и други можете да "драснете" и тук
Отговори
tinkata
Търсещ
Мнения: 36
Регистриран: пет окт 19, 2007 10:45
Контакти:

Между земята и небето

Мнение от tinkata » съб окт 20, 2007 16:20

Между земята и небето

Бях деветгодишен, когато видях за пръв път хипнотичносините й очи. На следващата година отново. И на следващата. И на следващата. Тогава настъпи преломният момент - прекарах цяло лято далеч от нея. Толкова самотен се чувствах, но впоследствие осъзнах, че това е било необходимото зло. Защото когато се завърнах при нея усетих любовта ни. Усещам я всеки път, когато се завръщам. Усещам я дори сега, когато съм далеч от нея. Тази единствено и неповторимо наша любов. Когато се вслушвам в песента й. Когато се отпускам на рамото й. Когато поглеждам през очите й - цялата земя е под мене и аз съм съприкосновението й с небето. Откакто се влюбих в нея, тя е единственото нещо, което ми вдъхва живот. Само тя ми показва, че в света има красота. Показва ми своята красота - близка, но недостижима. Вечна. Като любовта ни - по-силна и първична от всичко, което може да свързва двама души. Никога сърцето ми не трепти така, както когато съм с нея. Ако можех да съм вятър, за да я погаля с безплътните си длани. Ако можех да съм орел, за да бдя над нея. Ако можех да съм слънце, за да я окъпя в любовта си. Ако можех да съм буря, за да прогоня злото надалеч. Ако можех да съм облак, за да я обгърна със снагата си. Ако можех да съм сняг, за да я покрия с булото си. Ако можех да съм мъгла, за да я обвия с тайнствеността си. Ако можех да съм ручей, за да бликна от сърцето й. Ако можех да съм тревичка, за да бъде моя майка. Ако можех да съм ек, за да кънтя в урвите й. Ако можех да съм дъжд, за да я напоя със сълзите си. Ако можех да съм малка птичка, за да я оглася с песента си. Ако можех да съм тръпка, за да накарам поне още една душа да се влюби в нея. Ако можех да умра в обятията й и душата ми да се слее с нейната ...
Колкото и усилия да полага човек, никога няма да пресъздаде красотата й. Никога няма да открие начин, по който да увековечи гледката, разкриваща се от върха. Все нещо ще му убягва. Защото просто трябва да си там и да видиш. Трябва да си там и да усетиш тръпката.
Ти си долу - дребен и нищожен. Гледаш към него, върха - могъщ и величествен, непоклатим; подпрял на раменете си небето, обвит в облаци, окъпан в слънце, покрит със сняг. И ти тръгваш към него. Вървиш, препъваш се, падаш, ставаш, подхлъзваш се, подпираш се, спираш, почиваш, продължаваш, пъплиш, пълзиш, влачиш се ... Слънцето пече, изгаря те; вятър те пронизва; дъжд те вали; сняг те затрупва; град те бие; мъгла те обгръща ... Продължаваш ... Дорде не стъпиш върху му - плувнал в потта си потръпваш от напрежение, кръвта кънти в ушите ти, дробовете ти току-що са вдишали, а тялото ти вече иска следващата глътка от разредения въздух, сърцето ти бие както никога досега ... Но ти вече си горе и над тебе е само небето, под себе си виждаш целия свят, около себе си усещаш времето - то е спряло. Ти си на границата между земята и небето ...

А тук долу времето тече. Времето, което отмива с безмилостна монотонност всичките ми спомени. Времето, което ме задушава в мечешката си прегръдка. Времето, което убива всичко, с изключение на желанието. Желанието да се върна. Да се върна при моята любов. Ще се върна ...
You think you are safe but you are wrong - we are falling off the edge of the world!

kkk
Знаещ
Мнения: 226
Регистриран: чет яну 11, 2007 13:50

Мнение от kkk » съб окт 20, 2007 18:17

Чувствен, прекрасен, неповторим поглед към любовта - това тъй неземно чувство.
Върни се при тази любов и остани с нея във рая!

Vassil
Администратор
Мнения: 1570
Регистриран: съб фев 14, 2004 0:54

Мнение от Vassil » съб окт 20, 2007 19:41

Иска се сила да представиш нещата по открит начин в днешното лешоядно общество. Радвам се, че си споделил и пред "трибуната" тук. Дано не се разочароваш.

tinkata
Търсещ
Мнения: 36
Регистриран: пет окт 19, 2007 10:45
Контакти:

Мнение от tinkata » съб окт 20, 2007 20:40

Vassil написа:Иска се сила да представиш нещата по открит начин в днешното лешоядно общество. Радвам се, че си споделил и пред "трибуната" тук. Дано не се разочароваш.
Силно и рязко ме озадачаваш :shock: Ще те помоля да поясниш като за по-прост човек какво искаш да кажеш :oops:
You think you are safe but you are wrong - we are falling off the edge of the world!

Vassil
Администратор
Мнения: 1570
Регистриран: съб фев 14, 2004 0:54

Мнение от Vassil » съб окт 20, 2007 21:55

В днешното общество това да си искрен до наивност без да те е страх от това да го използват срещу теб е трудно. Почти всички страдат, но тук хората (поне според мен) се изправят пред света и казват: "Аз съм истински, да мен ме боли но не слагам маска". Да си себе си е трудно. Не обичам обощенията защото си е всеки сам за себе си. Надявам се да съм станал по-ясен.

Потребителски аватар
Sirius
Разбиращ
Мнения: 648
Регистриран: нед дек 16, 2007 18:22
Местоположение: Sliven
Контакти:

Re: Между земята и небето

Мнение от Sirius » пон яну 28, 2008 23:22

tinkata написа:Между земята и небето
...........
А тук долу времето тече. Времето, което отмива с безмилостна монотонност всичките ми спомени. Времето, което ме задушава в мечешката си прегръдка. Времето, което убива всичко, с изключение на желанието. Желанието да се върна. Да се върна при моята любов. Ще се върна ...
Харесва ми много, поздравления. 8)
"Аз знам че нищо не знам, но има такива които и това не знаят." Аристотел

Отговори

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 0 госта