Разбираме ли хората до себе си?

Искате нещо да изкрещите пред света или просто да напишете...Може да го направите и тук
Vassil
Администратор
Мнения: 1570
Регистриран: съб фев 14, 2004 0:54

Разбираме ли хората до себе си?

Мнение от Vassil » вт окт 16, 2007 9:45

Говорим колко са зле нещата. Споменаваме с неприязъм, че светът се е отдалечил от себе си. Тук идва горният въпрос. Смятате ли че разбирате хората в обкръжението ви? Мислите, потребности, желания, блянове, мечти, надежди, страхове и т.н.? Кое ви кара да мислите така?

Потребителски аватар
SeaOfEmptiness
Мярвал се
Мнения: 6
Регистриран: пон окт 15, 2007 22:00
Местоположение: на ъгъла на Вселената

Мнение от SeaOfEmptiness » вт окт 16, 2007 11:17

Аз лично смятам, че ги разбирам, приемам желанията, мислите и идейте им, защото когато се абстрахирам от своя поглед и се поставям в тяхното положение и тогава просто ми се прояснява в повечето случаи. (освен когато искат бухтички :shock: )
....

Потребителски аватар
gorski_
Разбиращ
Мнения: 536
Регистриран: вт дек 20, 2005 1:41
Местоположение: Avantasia

Мнение от gorski_ » вт окт 16, 2007 13:10

Разбирам до колкото е възможно. Основно най-близките ми приятели, защото съм ги опознал до толкова с времето, че съм им под кожата така да се каже :)

Понякога обичам като седя примерно в парка и да гледам как минават разни хора и от външния им вид да си направя извод за техния живот. Въпрос на логично свързване на дребните подробности.

Факта, че на много хора съм помогнал със страховете, желанията, че съм споделял общи мисли и надежди с тях е достатъчен факт, че ги разбирам, но това обикновено са близки приятели:)
No faith, only the power of will
Изображение

Потребителски аватар
gorski_
Разбиращ
Мнения: 536
Регистриран: вт дек 20, 2005 1:41
Местоположение: Avantasia

Мнение от gorski_ » съб окт 20, 2007 14:03

Е понякога познавам:) или поне се доближавам до истината. Например като съм на кръчма с приятели и някой е довел негов познат дето никой не го знае. Гледам си го и като се запозная с него и като поговорим горе-долу си пасват нещата.
No faith, only the power of will
Изображение

tinkata
Търсещ
Мнения: 36
Регистриран: пет окт 19, 2007 10:45
Контакти:

Мнение от tinkata » съб окт 20, 2007 17:00

И тук няма как да се даде обективен отговор. Ако перефразираме малко въпроса на "Споделяме ли разбиранията на хората до себе си?" веднага ще отговоря - в по-голямата си част категорично не.
You think you are safe but you are wrong - we are falling off the edge of the world!

Vassil
Администратор
Мнения: 1570
Регистриран: съб фев 14, 2004 0:54

Мнение от Vassil » съб окт 20, 2007 22:38

За да има полза, а и за да разбираме хората до себе си е нужно симпатия и съпреживяване. Ясно е, че това не става лесно, а и не хвърляме сърцето си ей така на улицата. От друга страна има хора които не познават и себе си... камо ли за останалите. Иска се сила за да се познаеш от добрите и най-вече лошите страни... Защото ти си и двете...

Потребителски аватар
anahata
Намиращ
Мнения: 171
Регистриран: пон май 14, 2007 15:29

Мнение от anahata » вт окт 30, 2007 12:33

Дали разбираме хората до себе си? Определено не, само дето си мислим, че сме наясно с настроенията, желанията и нуждите на близките ни хора.

Човешкото его трудно може да бъде удовлетворено. Всеки очаква най-вече да получи, но не и да даде, за каквото и да става дума. Как можем да разберем другия? С топла дума, с мълчание, с нежност, с морална подкрепа...Може би със съпричастие и съпреживяване, с докосване или себеотдаване, т. е всичко е много индивидуално.

За себе си мога да кажа, че съм спряла да очаквам каквото и да било от другите. Разбиране или неразбиране, няма значение. Опитвам се да приемам спокойно човешките взаимоотношения, правя каквото мога, помагам, когато мога. Но нямам илюзии. По - важното е да не правя на човека до себе си това, което не искам да получа. Не разбирам например човека с консумативна нагласа, който иска да получи разбиране на всяка цена. Може ли да бъде разбран егоистът, егоцентрикът!

Vassil
Администратор
Мнения: 1570
Регистриран: съб фев 14, 2004 0:54

Мнение от Vassil » ср яну 02, 2008 13:08

Аз разбирам малка част от хората до себе си, останалата или разбирам ограничено или въобще не разбирам. За някои полагам голяма грижа за други нищожна или никаква за да разбирам. Това е... Нямам безкрайно време, нито безкрайни амбииции в тази област.

kkk
Знаещ
Мнения: 226
Регистриран: чет яну 11, 2007 13:50

Мнение от kkk » нед яну 06, 2008 22:15

Да, разбирам ги. Разбирам ги и от една дума, от един поглед, от едно движение. Друг е въпросът, че не винаги ми изнася това, което съм разбрала за даден човек. А когато не ми изнася, се правя на наивна - естествено после си плащам за тази наивност с много болка.

Потребителски аватар
Tea
Знаещ
Мнения: 486
Регистриран: вт авг 23, 2005 9:11
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Tea » вт яну 08, 2008 9:57

Интересна идея... интересна ми е увереността на ккк, може би ще можем да задълбаем повече с тебе около наивността, защото това е и моя характерна черта:) А колкото до самия въпрос, има моменти, в които успявам. Има други, в които просто не се получава въпреки всички усилия. И да, най-трудно разбираме и приемаме онова, което е в разрез с нашите си ценности, нашия мироглед и вярвания. Тогава е най-мъчно. А именно в неразбирането на отсрещния се коренят поне едни 80 % от проблемите във взаимоотношенията на хората. Но да, учебници няма, учи ни само живота. А докато ни понаучи... имаше една много хубава поговорка :Животът е училище, на което винаги ни късат на държавните изпити... И въпреки всичко си оставам оптимист:)
Ако си гледаш в краката, вървиш с наведена глава. Ако внимаваш във всичко, нищо не става както трябва. Ако нямаш нищо, нямаш какво да губиш. Ако имаш всичко нямаш за какво да живееш. Не преживявай - живей. There is no other way.

kkk
Знаещ
Мнения: 226
Регистриран: чет яну 11, 2007 13:50

Мнение от kkk » вт яну 08, 2008 10:04

Tea написа:И да, най-трудно разбираме и приемаме онова, което е в разрез с нашите си ценности, нашия мироглед и вярвания.
За разбиране - разбираме го. Но друг е въпросът дали го приемаме. Приемането е трудното. Точно за това всяка истина има хиляди лица - заради вътрешните ни ценности, които определят начина по който да я приемем.

Потребителски аватар
Tea
Знаещ
Мнения: 486
Регистриран: вт авг 23, 2005 9:11
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Tea » вт яну 08, 2008 10:09

Да, права си, така е. Има го и този момент. Но случвало ли ти се е дори да не успееш да разбереш, не само да приемеш, дадено поведение, мислене, емоция? И да, истината има хиляди лица, но дали въобще успяваме да уеднаквим тази истина през живота си> защото разбираме се - добре, но така или иначе двама еднакви хора няма, както нямаме и еднаквите разбирания и ценности. Дали с онези, които може би разбираме, само не се доближаваме възможно най-близо до именно онова схващане за всичко... Абе стана сложно:)
Ако си гледаш в краката, вървиш с наведена глава. Ако внимаваш във всичко, нищо не става както трябва. Ако нямаш нищо, нямаш какво да губиш. Ако имаш всичко нямаш за какво да живееш. Не преживявай - живей. There is no other way.

Потребителски аватар
Gab4o
Разбиращ
Мнения: 1810
Регистриран: пет юни 10, 2005 18:46
Местоположение: Around the World, Where the Heart Belongs, Venezia
Контакти:

Мнение от Gab4o » вт яну 08, 2008 13:26

ще ви кажа едно, някои хора, колкото повече се опитваш да ги разбираш, да им влизаш в положението, да се грижиш дори за тях от такава гледна точка да си мил, добър, коректен - те все повече ти се качват на главата, докато един ден се обръщат и срещу теб, така за гаврата. Но това са определен тип хора. Иначе има някои, които заслужават да проявяваш разбиране към тях и отвръщат със същото.
Да ви кажа, аз съм такъв човек, че винаги се опитвам да разбирам хората. Понякога ми е трудно, когато те са на коренно различно мнение от моето, но пак се опитвам, а това е важното. Общо взето, мисля, че ще си умра и все още ще се опитвам да влизам в положението на някой и да му помагам. :smt124 :wink:
Един проект от създателите на Your Crossroad of Hopes - http://Book.CrossroadBg.com/" rel="nofollow
Изображение
Изображение

Потребителски аватар
Tea
Знаещ
Мнения: 486
Регистриран: вт авг 23, 2005 9:11
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Tea » ср яну 09, 2008 10:10

важно е равновесието. Щом има кой и теб да разбира, и за теб да се грижи (а съм сигурна в наличието на достатъчно такива и при теб, и при всеки), тогава това не е толкова тежко. Защото ако не е в равновесие, най-много да се стигне до някоя сериозна депресийка...
Ако си гледаш в краката, вървиш с наведена глава. Ако внимаваш във всичко, нищо не става както трябва. Ако нямаш нищо, нямаш какво да губиш. Ако имаш всичко нямаш за какво да живееш. Не преживявай - живей. There is no other way.

Потребителски аватар
anahata
Намиращ
Мнения: 171
Регистриран: пон май 14, 2007 15:29

Мнение от anahata » ср яну 09, 2008 11:35

[quote="Gab4o"][b]Общо взето, мисля, че ще си умра и все още ще се опитвам да влизам в положението на някой и да му помагам. :smt124 :wink: [/b][/quote]
Ето това е нещото, което правя от години и за което съжалявам, защото много често помощта се оказва безполезна, особено когато не е пожелана.

Отговори

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 0 госта