До каква степен е хубаво да сме егоисти?

Искате нещо да изкрещите пред света или просто да напишете...Може да го направите и тук
Потребителски аватар
Gab4o
Разбиращ
Мнения: 1810
Регистриран: пет юни 10, 2005 18:46
Местоположение: Around the World, Where the Heart Belongs, Venezia
Контакти:

Мнение от Gab4o » вт ное 29, 2005 15:35

^Loki^ написа:Хм... много хора твърдят това. Всъщност - почти всички. Това естествено е положителен и препоръчителен начин на мислене. Но истината е че много малко хора са готови да жертват живота си, а повечето се страхуват да изкажат мнение като моето, защото веднага "стадото" се обръща срещу тях и започват да ги сочат с пръст. (дори и в момента се случва точно това)
Е, аз не се страхувам да изказвам мнението си.
Мислиш ли че ако наистина се стигне до такава жертва, мислиш ли че наистина ще го направиш? (ще кажеш "да", естествено)
Повечето хора спазват един определен тип поведение, което е така устроено че да не прави впечатление, и да не се откроява от стадото (както знаем, човека е силно СОЦИАЛНО животно). Спазват някакви мъглаяви идеали, за които твърдят че биха се борили, но рядко го правят, мислят се за човечни, жертвоготовни...
Истината е че когато "ножа опре в кокал" всеки си спасява кожата.
Аз съм сигурен че в ситуацията която описвам, ще постъпя точно така. А ти?
И това за детската градина наистина е гадно,признавам, но не мисля че съм готов да умирам(независимо за кого). Можеби единствено за брат ми.


напротив - много хора са готови да жертват живота си..добре де, не сме на тази земя да пием, ядем, взимаме, взимаме, взимаме, не даваме, взимаме, взимаме..взимаме..нали трябва да имаме някакви ценности...аз не мога просто да си го представя това да мисля само за себе си и да взимам непрестанно..някакси..за какво живея тогава..
Един проект от създателите на Your Crossroad of Hopes - http://Book.CrossroadBg.com/" rel="nofollow
Изображение
Изображение

reslickade
Търсещ
Мнения: 58
Регистриран: ср ное 23, 2005 1:19
Контакти:

Мнение от reslickade » ср ное 30, 2005 0:05

Willow написа:Е тука няма да спорим защото най-силния инстинкт на човека е инстинкта за самосъхранение

това е така. Единствено при жените маичинския инстинкт го провъзхожда.
Но донякъде съм съгласен с Test, че в критични ситуации човек губи начина си на мислене на спасител и жертвоготовник. ако го обладаят страхове или първични инстинкти например.
Смятам че това все пак е в общия случаи. Счатам че все пак има хора, заради които наистина не бих се замислял за себе си, ами бих направил всичко за да спася тях. Не съм попадал в такава ситуация обаче и не мога да твърдя това със пример.

Willow
Знаещ
Мнения: 361
Регистриран: пон окт 31, 2005 14:43
Местоположение: In a world of nothingness

Мнение от Willow » ср ное 30, 2005 13:00

И аз мисля че съм готова да жертвам себе си за много хора,но мисля ,незнам какво ще стане в напрегнат момент,говоря за живота,а иначе ако става въпрос за материална жертва или нещо такова няма да се поколебая изобщо.
Someone to face the day with, someone I'll always laugh with... Even at my worst I'm best with you...

Vassil
Администратор
Мнения: 1570
Регистриран: съб фев 14, 2004 0:54

Мнение от Vassil » ср ное 30, 2005 22:49

Така...така..така. Дълбоко задълбаване в психологията минаване и покрай чичо Фройд с двата инстинкта за живот и за смърт. Човек е над инстинктите си. В първите 7 години (най-общото клише) инстинките се надграждат и се развиват към по-горните етажи развивайки също така гени и т.н. Не на шега се предполага, че дълго време бебенцата са си пълни егоисти-дори и погледнато от гледната точка на оцеляване те са абсолютно беззащититни, което и налага това. Едва по-късно идва "Ти" "Вие" "Те" като отива на следващи етапи.
Разгледано под някакъв ъгъл човек винаги е егоист. Може да дарява средства, но дали не го прави и заради свое удовлетворение. Помага на някой да пресече, но дали не го прави заради фройдиското супер-его.

Отговори

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 0 госта