Ценности - що е то?

Пътя се раздели за добро или лошо... Ти по кой пое?
Потребителски аватар
Gab4o
Разбиращ
Мнения: 1810
Регистриран: пет юни 10, 2005 18:46
Местоположение: Around the World, Where the Heart Belongs, Venezia
Контакти:

Мнение от Gab4o » вт юни 03, 2008 2:41

Камино написа:Няма за какво да съжаляваш аз бих се изразила и още по-крайно, ако не бях на гости тук. Място, на което се съобразявам и уважавам. И трябва да призная грешката си, не за да се самонарека човек с чест, тъй като ти спомена в другата тема пример в тази връзка. Та грешката ми е, че дълго време не бях влизала тук и незнаех за някои от проблемите. Иначе ми се намират дребни два лева, но хайде да не ставам иронична и саркастична, че да не обидя някой.
По темата, за тези мои ценности, които споменах, че са се променили през годините, а други са изгубили смисъла си. Имах предвид, че някой детско-юношески принципи бяха заменени от по-зрели виждания, а други изгубиха смисъла си. Например това, че знаех кодекса на ДКМС (Димитровски кумунистически младешки съюз) :D наизуст, това се изискваше, за да те приемат (задължително), както и други неща според, които ми се е определял живота. Но това са в общи линии глупости, исках да дам пример с променяемите, непроменяемите и изгубилите смисъл ценности.

само не разбрах за какви два лева говориш, някакъв пример по темата за ценностите ли е? аз ли съм глупава или не хващам връзката, кой да се обижда? смисъл?

Потребителски аватар
Sirius
Разбиращ
Мнения: 648
Регистриран: нед дек 16, 2007 18:22
Местоположение: Sliven
Контакти:

Мнение от Sirius » съб юни 07, 2008 12:05

А какво да кажем за ценноста - ВЯРНОСТ.
Да бъдеш верен на кауза, на себе си, на друг човек - това е едно качество, което до голяма степен определя ежедневието и живота ни.

Потребителски аватар
Камино
Търсещ
Мнения: 41
Регистриран: пон юли 23, 2007 19:34
Местоположение: 42° 40' /23° 18'
Контакти:

Мнение от Камино » нед авг 31, 2008 0:41

Sirius написа:Тук искам да вметна, че все пак принципите на даден човек са различно нещо от ценностната му система, защото принципите са онези правила които са подвластни на характер ни (индивидуални са за всеки по отделно), а ценностите са правилата, които дори и да не ни носят полза ги спазваме безрезервно.
Умишлено в моя пост смесих принципи и ценности. Стремя се принципите ми и ценностите ми да имат знак за равенство. Не винаги успявам. Какво значи, че ценностите са правила, които не ни носят полза, но спазваме безрезервно? Опитвам се да се избавя точно от това - ценности и правила, които трябва да се спазват без резерви и съмнения.

Потребителски аватар
Gab4o
Разбиращ
Мнения: 1810
Регистриран: пет юни 10, 2005 18:46
Местоположение: Around the World, Where the Heart Belongs, Venezia
Контакти:

Мнение от Gab4o » нед авг 31, 2008 22:10

Искам да ви попитам нещо.
Нека сравним кривите по праведния път с бургери, а ценностите с диета.
Трябва ли да живеем здравословно на диета и да няма нищо лошо да хапваме по някой ужасен мазен бургер и пак да си продължим или ако изядем бургера сме грешници завинаги?
Бе малко крайничко стана, но го писах на прима виста, че нямам време.
Аз ще се изкажа по-късно, както винаги имам готово мнение за всичко :D :twisted:

Потребителски аватар
Камино
Търсещ
Мнения: 41
Регистриран: пон юли 23, 2007 19:34
Местоположение: 42° 40' /23° 18'
Контакти:

Мнение от Камино » пон сеп 01, 2008 2:06

Ехааа много сладурско Габчо :) Никакви диети няма да ни направят праведни, нито пък ако хапваме и пийваме ще горим в адския огън. Макар, че там май не е зле, Макиавели е казал: „Искам да отида в ада, а не в рая. Там ще мога да се наслаждавам на обществото на папи, крале и херцози, докато раят е населен само с бедняци, монаси и апостоли.“
Ето как ценностите и принципите могат да вземат друг обрат.

А иначе исках да дам пример, за да се изясня как принципите и ценностите ми влизат в противоречие. Според езическите принципи Природата е живо създание, пред което се прекланям. Според обаче христянските ценности, в които съм надлежно възпитана и кръстена, природата е мъртъв обект създаден от негово величество бог, син и светия дух. Благодарение на тази христянска ценностна система през последните 2000 години експлоатираме "мъртвия обект" с невиждана жестокост.

Не търся теологични и религиозни спорове, само давам пример за това, че не винаги трябва да следваме ценностите си без резерви и да не се усъмняваме. А също и че е желателно принципи и ценности да са равнозначни.

Да хапнем пържени картофки с печено пиленце и биричка, че иначе рискуваме да не срещнем Макиавели и папите и херцозите в ада. :wink:

Потребителски аватар
Gab4o
Разбиращ
Мнения: 1810
Регистриран: пет юни 10, 2005 18:46
Местоположение: Around the World, Where the Heart Belongs, Venezia
Контакти:

Мнение от Gab4o » пон сеп 01, 2008 9:14

Камино написа:Ехааа много сладурско Габчо :) Никакви диети няма да ни направят праведни, нито пък ако хапваме и пийваме ще горим в адския огън. Макар, че там май не е зле, Макиавели е казал: „Искам да отида в ада, а не в рая. Там ще мога да се наслаждавам на обществото на папи, крале и херцози, докато раят е населен само с бедняци, монаси и апостоли.“
Ето как ценностите и принципите могат да вземат друг обрат.

А иначе исках да дам пример, за да се изясня как принципите и ценностите ми влизат в противоречие. Според езическите принципи Природата е живо създание, пред което се прекланям. Според обаче христянските ценности, в които съм надлежно възпитана и кръстена, природата е мъртъв обект създаден от негово величество бог, син и светия дух. Благодарение на тази христянска ценностна система през последните 2000 години експлоатираме "мъртвия обект" с невиждана жестокост.

Не търся теологични и религиозни спорове, само давам пример за това, че не винаги трябва да следваме ценностите си без резерви и да не се усъмняваме. А също и че е желателно принципи и ценности да са равнозначни.

Да хапнем пържени картофки с печено пиленце и биричка, че иначе рискуваме да не срещнем Макиавели и папите и херцозите в ада. :wink:


`Благодарение на тази христянска ценностна система през последните 2000 години експлоатираме "мъртвия обект" с невиждана жестокост.`

Направо съм потресена. Много лошо впечатление остави у мен с тези думи. Надали заради християнството и Бог (който си написала с малка буква) хората си изхвърлят презервативите през балкона и секат горите. Да не споменавам за вулгарността и богохулството, това си е твое мнение. Бог винаги е казвал, че не задължава никой да вярва в него. Но поне може да не хули това, което не уважава..аз съм върл защитник на подобни неща, Господ много ми е помагал и продължава да го прави.
Камино, ти имаш богата обща култура, което е много хубаво - задълбочена в някои сфери и т.н. Това е чудесно, но ми се струва, че досега не съм прочела едно мнение, в което да не даваш цитат от някой или пример от историята. И оттам идва въпроса в мен - нямаш ли свое мнение? Не ми се вярва да е така, но винаги цитираш някого и го даваш за пример..остави ги тия големци. Това, че са казали дадено нещо и е прието за велик израз не значи непременно, че е такъв. Ти оспорваш цяла религия, а пък вярваш безпрекословно на отново приети за даденост неща.
Преди имаше период във форума, когато и аз бях доста вулгарна като теб, но с друга цел. А ми се струва, че ти просто си си такава - твой избор, но те моля като модератор да спреш да се изразяваш обидно, целенасочено и нецензурно, както тук, така и в коментарите за сайта. Влиза някой на заглавната страница, чете си мисли, туй-онуй, и по едно време гледа долу псувни..еми..не е добре
може да ти изглежда остро мнението ми, но не е с лоши чувства към теб, дори не те познавам. С лоши чувства е към това, което каза за християнството и другото, което описах. Сега сигурно ще ме опровергаеш, че не съм те разбрала или си имала друго предвид, но така или иначе е хубаво да се знае мнението ми по тези въпроси. И пак повтарям - остър характер съм за тези неща, нищо лично към теб, даже е хубаво, че пишеш смислени и дълги мнения във форума, просто ако можеш малко повече да се абстрахираш от обидни изблици ще бъде по-готино и така. :wink: Пази си нервите за ада. :wink:


А по темата - аз съм от хората, които имат ценностите за даденост, винаги са ги следвали и придължали дори без някой да им го каже. Преди се възпламенявах като видя други, които не мислят като мен, но това беше страшно отдавна, почти като дете. Оттогава разбрах, че човек не можеш да го научиш на ценности - той или го носи в себе си или не.
Живота е труден. Понякога човек се пречупва временно и се променя. Но може би това е същината на ценностната система и принципите - дори за период от време да се изгубиш, все пак да съумееш да съхраниш най-основното в себе си и да продължиш напред.

Потребителски аватар
anahata
Намиращ
Мнения: 171
Регистриран: пон май 14, 2007 15:29

Мнение от anahata » пон сеп 01, 2008 10:02

Габчо написа: "Искам да ви попитам нещо.
Нека сравним кривите по праведния път с бургери, а ценностите с диета.
Трябва ли да живеем здравословно на диета и да няма нищо лошо да хапваме по някой ужасен мазен бургер и пак да си продължим или ако изядем бургера сме грешници завинаги?"

Така е. Много точно казано. Идеята за стерилен ценностен свят е неосъществима. Ако липсваше злото, как щяхме да познаем доброто. Същото е и с радостта. Светлина и мрак. Топло и студено. Любов и омраза. Те са общо взето в едно пространство, различни по степен на изява. Доброто за мен едва ли е добро за другия. И въобще, някак си не я виждам тази обща ценностна система, която подрежда нашия свят.

Мисля, че в живота всеки решава своите си задачки, ако може, разбира се. И пътува. Целта е осъзнаването. Ако се получи, добре - значи грешките са разбрани и уроците по безболезнени. Ако ли не, ще се сблъскаме със старите проблеми, и то много по-драстично. Съдбата на никого не прощава, още по-малко на "лошите" учениците.

Потребителски аватар
Sirius
Разбиращ
Мнения: 648
Регистриран: нед дек 16, 2007 18:22
Местоположение: Sliven
Контакти:

Мнение от Sirius » пон сеп 01, 2008 19:40

Gab4o написа:Искам да ви попитам нещо.
Нека сравним кривите по праведния път с бургери, а ценностите с диета.
Трябва ли да живеем здравословно на диета и да няма нищо лошо да хапваме по някой ужасен мазен бургер и пак да си продължим или ако изядем бургера сме грешници завинаги?
Бе малко крайничко стана, но го писах на прима виста, че нямам време.
Аз ще се изкажа по-късно, както винаги имам готово мнение за всичко :D :twisted:
Или диета или бургери, поне за нен е така.
Не е добре щом си взел решение да спазваш диета да си позволяваш да шикалкавиш и да я нарушаваш. Човек трябва да си държи на думата, а щом не може да се удържа да не взема крайни решения. :smt018

Потребителски аватар
anahata
Намиращ
Мнения: 171
Регистриран: пон май 14, 2007 15:29

самопознание

Мнение от anahata » чет сеп 04, 2008 12:01

Или - или. Двете крайности. И изборът. А той може да бъде [b]и - и[/b], а не [b]или[/b]. Всеки от нас е изправен пред това, да вземе решение и да действа съобразно своя избор. И във всички случаи го прави воден от собствените си представи и ценностна система. С натрупания опит започваме да се променяме, днес не съм това, което съм била вчера. А защо да не изям един бургер например? Нима това би ме провалило? Мазният бургер би променил и навярно обогатил вкусовите ми представи и усещания. Това наричам опит. Може никога повече да не посегна към него, но мога и да повторя. Със сигурност обаче ще науча нещо повече за себе си. НИКОГА, ТРЯБВА и ЗАВИНАГИ са думи, с които не съм се "сприятелила". Предпочитам да съм себе си, тласкана от желаЕнето на ПРОМЯНА. Да зная КОЯ СЪМ, КЪДЕ СЪМ и ЗАЩО СЪМ.

Потребителски аватар
Sirius
Разбиращ
Мнения: 648
Регистриран: нед дек 16, 2007 18:22
Местоположение: Sliven
Контакти:

Мнение от Sirius » чет сеп 04, 2008 18:29

Когато става дума за диета=ценност и бургер=погазване на ценност - не съм съгласна да е "и", значи "Абе аз не крада, ама от време на време може да открадна нещо или вегетарианка съм и съм против убиството на животни, ама еленско задушено ще си хапна!"
Какво правим тогава?
Да всеки може да иска да е "И", ама когато имаш два пътя не можеш едновременно да вървиш и по двата, тогава е "ИЛИ". :D :wink:
Всеки сам решава дали да си спазва ценностна система и какво ще спечели или загуби или промени. :!:

Vassil
Администратор
Мнения: 1570
Регистриран: съб фев 14, 2004 0:54

Мнение от Vassil » чет сеп 04, 2008 20:03

Спрямо съответният пример. Аз не предпочитам месото и го отбягвам. Старая се да го има доколкото да си набавям хранителни вещества които трудно се набавят без него(не искам да споря по това може или не може само с вегетарианство или не може-пускайте го като отделна тема ако е на зор). А следвам един прост принцип. Ям каквото ми се яде. По някакъв невероятен начин, това което е полезно според настоящата наука за това съвпада с моите предпочитания. Има пъти когато ми се яде и мазният бургер - купувам си го, но това става много много рядко и в останалото време не ми е приятен.
Увличат ни с опаковки и вкусове, но следейки как реагира организъма на нещо просто разбирате ще го бъде или не това в бъдеще. Някаква странна интуиция. Така е и с ценностната ни система. Следвайки вътрешното ни чувство, а не натрапеното ние можем да решим.
Тук идва въпроса:
Ценностите ни придобиват ли се(от родители, учители приятели...), развиват ли се(те са или в ДНК или от самото ни раждане...) и защо мислите така?
Чакам идеите ви. :D
Последна промяна от Vassil на ср сеп 24, 2008 15:43, променено общо 1 път.

Потребителски аватар
anahata
Намиращ
Мнения: 171
Регистриран: пон май 14, 2007 15:29

Мнение от anahata » пет сеп 05, 2008 9:56

Ценностната система е нещото, което не може да се натрапи, защото е неотелимо от самопознанието. Нейното съдържание е нашият резонанс/подобното/, т. е нашето съответствие: опит; онова, което сме съхранили в свещеното пространство на сърцето.

Ето защо много често сравнявам живота си с пътуването. И говоря за нещата, до които лично съм се докоснала. Мисля си, че вечността е положена в сърцето на всеки един от нас и в нея трябва да се вслушваме. То и спасението е част от личната ни опитност, защото ни променя и трансформира. Символично изкачваме Планината на Преображението, за да видим величието на Живота.

Обикновено виждаме само това, което имаме. Не можем да бъдем други. Като в огледало - зрими сме единствено за собствените си отражения.

Потребителски аватар
Sirius
Разбиращ
Мнения: 648
Регистриран: нед дек 16, 2007 18:22
Местоположение: Sliven
Контакти:

Мнение от Sirius » пет сеп 05, 2008 16:17

Това с гените много не го разбирам, но определено тяхната подредба в ДНК оказва влияние не само на биологичната ни същност, но и на това доколко ще развием предадените ни по наследство таланти.
Не мисля, че в гените са кодирани набор от ценности за всеки по отделно или всичките на куп.
По вероятно ми се струва, че ценностите се придобиват, добават се с възпитание, с опит, с развиване на мисленето и с осъзнаването им, дори и с други случайни неща.
Просто накак ми се натрапва мисълта, че дори и родените със "синя кръв" или пък примерно папите се възпитават в това да защитават ценностите и да се съобразяват с тях.
Гените носят наследствеността, но общуването с другите хора прибавя ценностите у всеки човек. :D

Потребителски аватар
dream_live
Знаещ
Мнения: 295
Регистриран: пет яну 20, 2006 21:36
Местоположение: ... не си спомням ...
Контакти:

.............................

Мнение от dream_live » нед сеп 14, 2008 21:49

Имам чувството че когато хората говорят за ценности си мислят че тяхната ценностна система е най-великата на света , но когато ти дойде нещо много сериозно до главата я пращаш подяволите.

Потребителски аватар
anahata
Намиращ
Мнения: 171
Регистриран: пон май 14, 2007 15:29

Re: .............................

Мнение от anahata » вт сеп 23, 2008 10:44

Drem_live написа: "Имам чувството че когато хората говорят за ценности си мислят че тяхната ценностна система е най-великата на света , но когато ти дойде нещо много сериозно до главата я пращаш подяволите."

Може би става дума за универсални представи и за личностни модели на ценностна система. Универсалната е пожелателна, общовалидна и отнасяща се да такива въпроси като доброто и злото, истината и лъжата и др. И личностната - вписана в реалността на всеки от нас, неговия житейски опит, нагласи, очаквания и всичко, отнасящо се до конкретния човек. Тук бих вметнала, че възпитанието на личността е от основно значение: вътрешната култура и развиването на личността.

Човекът със своята уникалност изгражда и специфична ценностна система, има си своите предпочитания, които се проявяват в ежедневието. Какво се получава на практика: обществото ни е задало някакъв набор от ценности, мислим си, че можем да ги спазваме или поне да се съобразяваме с тях. А това съвсем не е така. Я, засегни интересите на някого, и ще видиш истинската му ценностна система: какво харесва и не харесва, какво одобрява и не одобрява.

Обикновено искаме да се докажем като по-добри от другите. Това обаче ни ограничава и пречи да се съгласим с гледната точка на другия. Ето защо, бих казала, че има безкрайно проявление на личности, всеки е поел своята посока и се проявява различно. Мислим и действаме по различен начин...Така че ценностната система съответства на проявената личност.

Отговори

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 0 госта