В мъглата

Стихотворения,разкази,лирика,поезия,проза и други можете да "драснете" и тук
Отговори
Потребителски аватар
prickly_rose
Тишина
Мнения: 1
Регистриран: чет сеп 06, 2007 15:55

В мъглата

Мнение от prickly_rose » чет сеп 06, 2007 16:26


Цялото човечество е погребано в сива мъгла.Има мъртвородено време и дни на жребий.Всеки малко или много носи тяхното бреме,в своя оскъден живот...
И ето уж е пролет,усмихнати хора си купуват бели цветя.Над вековните огради в сини облаци люляк цъфти,а старата зима те връхлита и руши с виелица зла обърканите човешки мечти.Но въпреки болката,прегърбен от дребните грижи,ти крачиш към своя дом където забравяш, че дните се нижат не от вчера и не от днес...
Сърцето отдавна не бие.Времето сякаш е спряло.Ти се давиш, човече,в злини и в снопчета жълти пламъци,като камък на твоята шия цялото човечество тежи...
А мъглата покрива твоите улици светли, безгрижни чувства ровят покоя и се питаш - "Защо от цялата вселена вее хлад?"...
Бил си влюбен,бил си обичан и е тъжно, защото е било някъде в минало забравено,а до него път няма.Само спомени,навяващи спомени..
Дали да се примирим с тези мъртви дни, които е родила земята или да създадем сами- наши живи дни ?! Въпрос с отворен отговор, стои пред човечеството....
"Ako ne mojesh da pobedish nqkogo, syuzi se s nego"

Отговори

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 0 госта