lichno

Стихотворения,разкази,лирика,поезия,проза и други можете да "драснете" и тук
Отговори
Гост

lichno

Мнение от Гост » чет мар 18, 2004 20:43

:roll:

БЕЗ ДВЕ ЛИПИ ОТПРЕД


Бяла едноетажа къщукра, с таван и мазе.
Тук и там се мяркат отпечатъци оъ различно обувки ( човек винаги оставя по
нещо
от себе си- понякога светъл отпечатъкс ясно контури, понякога размазано тъмно
петно , а друг път и двете едновременно- кален отпечатък от обувка 42 номер)-
отпечатъците ясно се разпознават след продълйително вглеждане и многократно
спиране край тази къщичка... Бяла къщурка с много вътрешни и външни врати, но
само една главна.( Трудно е
да познаеш главната врата, трудно е да влезеш през нея.) На вратите стоят
незабележими фотоапарати. Те запаметяват всяко влизане-снимките се складират
на специално място на тавана и в една стаичка на единствения етаж на
къщурката.
Къщукрата е уютно обзаведена за посетители- има доста блещукащи вещи , но рядко
някой докосва най-ценните антики , а те са толкова красиви...!!! Копнеят за
нежния допир на една топла ръка! Страхуват се от прах и счупване..! Стари вещи,
нови вещи- има място за почти всичко..
Много дивани и кресла.. Много шкафове с много изненади -ключаза всеки един шкаф
е на вратичката му- само трябва да се завърти в правилната посока.
В средата на къщата има запалена свещ..
Различни хора влизат в тази къща..
Едни правят две-три крачки навътре от прага и, избърсват красивите си обувки и
напускат...
Свещта мъждука..
Втори влизат полусъбути, открадват по нещо, избягват...
Свещта мъждука..
Трети достигат до вътрешността, започват да я раглеждат, сядат по креслата,
усещат топлинка от свеща, но техният вятър на промени ги извежда навън..
Свешта светка..
Но има и такива, които веднъж влезли, успяват да се докоснат до антиките,
успяват да седнат в креслата без да намачкват ковертюрите безвъзвратно, да
разгледат снимкте и дори да открият ключа за мазето, да слязат по стълбите...
Свещта грее...
И нека този, който мине покрай бялата къщурка и погледне стаите и през двата
чисти прозореца( не е задължително да влезе и да остане за винаги..)... НЕКА НЕ
ОСТАВЯ ГРОЗНИ СЛЕДИ... МНОГО МОЛЯ!!!

reslickade
Търсещ
Мнения: 58
Регистриран: ср ное 23, 2005 1:19
Контакти:

Мнение от reslickade » чет ное 24, 2005 23:42

влязох в тази тема, прочетох това с внимание, и със страх да не обезпокоя самотният пламък който гори в съдържанието му. И не можах да не изкажа колко ме е впечатлил преди да напусна и да го оставя в монотонното му очакване на следващият читател.

Vassil
Администратор
Мнения: 1570
Регистриран: съб фев 14, 2004 0:54

Мнение от Vassil » пет ное 25, 2005 0:13

...и колко много от това което е заложено се крие между редовете, само автора може да знае всичко това което е заложил и чувствата които се крият зад тези може би много изстрадани думи.

Потребителски аватар
Gab4o
Разбиращ
Мнения: 1810
Регистриран: пет юни 10, 2005 18:46
Местоположение: Around the World, Where the Heart Belongs, Venezia
Контакти:

Мнение от Gab4o » пет ное 25, 2005 14:07

Vassil написа:...и колко много от това което е заложено се крие между редовете, само автора може да знае всичко това което е заложил и чувствата които се крият зад тези може би много изстрадани думи.
да, и на мен ми изглежда като някой мвого изстрадал човек..и май историята е реална..но можем само да гадаем..дано Гост влезе пак някой път
Един проект от създателите на Your Crossroad of Hopes - http://Book.CrossroadBg.com/" rel="nofollow
Изображение
Изображение

Willow
Знаещ
Мнения: 361
Регистриран: пон окт 31, 2005 14:43
Местоположение: In a world of nothingness

Мнение от Willow » съб ное 26, 2005 15:15

Да,можем да гадаем за историята на тези думи,но те пак са тъй смислени и без да знаем от какво са породени.Наистина много болка се съдържа в тях,но и много мъдрост.
Someone to face the day with, someone I'll always laugh with... Even at my worst I'm best with you...

Willow
Знаещ
Мнения: 361
Регистриран: пон окт 31, 2005 14:43
Местоположение: In a world of nothingness

Мнение от Willow » пон ное 28, 2005 15:26

Аз го тълкувам така(сигурно защото сум се чувствала по този начин):


Значи къща е самия човек,отпечатъците са спомените за накой(човек на когото си държал и когото си обичал),фотоапаратите са очите които помнят всеки болезнен спомен.А антиките са същността на човека която винаги остава неразбрана,никой не се е интересувал от нея.
Шкафовете са топлите чувства,душата на човека и можеш да ги "тключиш само с едно завъртане на клъча в правилната посока"
В средата на къщичката е сърцето,душата или както там го наричате(свещта),а силата на пламъка е радостта.
Има различни хора които се докосват до този човек.Някои влизат оставят малко "мръсотия"от себе си и излизат-свещтта мъждука(чувствата/радостта/удоволствието=свещта).
Някой влизат взимат кусче от душата и излизат без да оставят много "мръсотия"-свещта пак мъждука.
Някои влизат и опознават малко човека и това което виждат не им допада толкова затова просто излизат-свещта светка.
Но има някои които опознават човека и се докосват до неговото истинско аз,и остават завинаги до него-свещта грее.
И накрая молба дори да не останат,да не оставят хората "мръсотия" и болка.


Така си го талкувам аз,но какво има предвид автора само той си знае.
Someone to face the day with, someone I'll always laugh with... Even at my worst I'm best with you...

Отговори

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 0 госта