Как се променят отношенията при съвместното съжителство?

Потребителски аватар
Tea
Знаещ
Мнения: 486
Регистриран: вт авг 23, 2005 9:11
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Tea » чет май 31, 2007 16:12

Колкото до съквартирантите категорично мога да ти кажа, че си е кофти работа. Особено ако спите в една стая. Всеки излиза от вкъщи с някакви навици и разни други такива, които той пренася на въпросния адрес за местожителство. Ти също пренасяш своите. Възможността да съвпаднат е нищожна. Аз издържах месец. Кофти работа.
Ако си гледаш в краката, вървиш с наведена глава. Ако внимаваш във всичко, нищо не става както трябва. Ако нямаш нищо, нямаш какво да губиш. Ако имаш всичко нямаш за какво да живееш. Не преживявай - живей. There is no other way.

Потребителски аватар
arlina
Намиращ
Мнения: 143
Регистриран: съб яну 20, 2007 2:12
Местоположение: Където ме отвее вятърът
Контакти:

Мнение от arlina » нед юни 03, 2007 3:39

Всъщност... истината е някъде по средата. Много е трудно да се каже какво би било, когато някой заживее с някой друг. Много зависи и от двамата (партньори, съквартиранти). Естествено, едно съвместно местодомуване е свързано с много компромиси и от двете страни, но нима не ги правим и без да живеем заедно?
Аз лично съм живяла с друг човек и като съквартирант, живяла съм и с човек, с който сме имали интимна връзка. В първия случай - бяхме още малки, беше голям купон, разбирахме се чудесно и всичко беше ок. Пътищата ни се разделиха - съответно спряхме да бъдем съквартиранти. С единствената ми съквартирантка (докато живеех на квартира в София) се разделихме след 3 месеца поради несходство в характерите. Разделихме се мирно и тихо. С бившия ми приятел в началото беше прекрасно да живеем заедно. Прекрасно беше и това, че заедно си оправяхме квартирата - така както си я искаме и двамата. Началото винаги е прекрасно. Докато не настъпи рутината. Но и тя не е задължителна. Познавам хора, на които и след 10 години съвместно съжителство им е толкова хубаво, колкото и в началото. Тъй че... върнете се на първото ми изречение.
Довиждане, мили, довиждане сладки, довиждане малки, зелени догадки! При мене и тихо, спокойно и тъмно, откъдето дойдох пак там ще се върна.

Отговори

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 1 гост