Миг преди...

Стихотворения,разкази,лирика,поезия,проза и други можете да "драснете" и тук
Отговори
Потребителски аватар
Aspasia
Тишина
Мнения: 4
Регистриран: съб мар 24, 2007 15:26
Контакти:

Миг преди...

Мнение от Aspasia » съб мар 24, 2007 15:34

Слепите очи на пръстите ми
виждат невидимото в тебе.
Когато те докосват
по вените ми тече музика,
целият свят става далечен и дребен.
Искам като лекарство да се разтвориш
в чаша с вода, от която да те изпия,
миг преди вратата към рая да се затвори
и на прага му умирайки, като куче да завия.
Дори да изчезнеш, вътре в мен ще те има-
проекция на нещо мое неотразимо.
Смесвам в едно сезоните-
полупролет, полузима.
Усещането е неповторимо.

Потребителски аватар
Gab4o
Разбиращ
Мнения: 1810
Регистриран: пет юни 10, 2005 18:46
Местоположение: Around the World, Where the Heart Belongs, Venezia
Контакти:

Мнение от Gab4o » съб мар 31, 2007 14:09

много е поетично, Aspasia :D

Потребителски аватар
Tea
Знаещ
Мнения: 486
Регистриран: вт авг 23, 2005 9:11
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Tea » вт апр 24, 2007 11:18

Поздравления, страхотно е. Въздейства страшно много
Ако си гледаш в краката, вървиш с наведена глава. Ако внимаваш във всичко, нищо не става както трябва. Ако нямаш нищо, нямаш какво да губиш. Ако имаш всичко нямаш за какво да живееш. Не преживявай - живей. There is no other way.

kkk
Знаещ
Мнения: 226
Регистриран: чет яну 11, 2007 13:50

Мнение от kkk » ср юни 06, 2007 9:32

Безкрайното желание любимите хора да са вътре в нас, винаги с нас и дори когато сме сами, да ни спасяват от самотата...
Така го разбирам, така го чувствам. Благодаря за думите, които ме накараха да си спомня, че няма самота , ако в сърцето си носиш любим човек!

Vassil
Администратор
Мнения: 1570
Регистриран: съб фев 14, 2004 0:54

Мнение от Vassil » пон окт 01, 2007 15:38

Голяма част от красивото е невидимо за очите. Това произведение е пример за това. Сетивата ни показват части от това което ни раздира изоснови и преобръща светът ни.

Потребителски аватар
Aspasia
Тишина
Мнения: 4
Регистриран: съб мар 24, 2007 15:26
Контакти:

Мнение от Aspasia » нед яну 30, 2011 5:22

Благодаря :D

Целувам рамото ти, ех, не се мръщи

Какво държиш -
сърцето ми ли бледо
в жестоките си пръсти
с остри нокти?!
Това ли ти е
гордата победа,
та поглед впил си в мен,
през кални локви
минавайки
като насън?!
Прости ми,
но в мене празнотата
няма име
и взел си нещо
мъртво,
не боли ме -
парче от камъка
крайпътен си откъртил.
Поне иди при някой
майстор скулптор
да ти извае
мраморна камея
от този студ
във шепата ти хрупкав,
лицето ми да съхрани във нея.
Носи я в джоба,
може би ще пази
душата ти -
объркана и слаба,
когато пиеш
и когато любиш
и ще ти бъде талисман...
Почти до гроба.

Vassil
Администратор
Мнения: 1570
Регистриран: съб фев 14, 2004 0:54

Мнение от Vassil » вт фев 01, 2011 0:58

Не какво е искал да каже автора, а по-скоро какво е пробудил в мен персонално като въпроси:

Какво отнасяме с нас, след края на една любов, на едно приятелство?
Побеждава ли някой след като един мост е срутен? По-скоро какви са загубите на двата бряга които е свързвал?

Напомня ми за вграждането на сенки в сградите. Дали ние вграждаме сенките си в чужди сърца? Трудно се пише като въпрос, че като се замислиш каква отговорност имаме на плещите си, а и какво струва...

Напомня и за дупките в сърцата ни. Какво се случва с парчетата от тези дупки които са се откъснали? Каква е тяхната съдба?

Тук ще вкарам и опозицията за да я изпреваря. Опозицията на хората които не вкарват никакви чувства във връзките си с хората. Особено когато се отнася до такива съкорвенни отношения като в случая. Според тях откъснатите парчета оправдават останалото от разбирането ни на "сърце" в този му смисъл който вложих по-горе да стане камък. Каква е печалбата? Натрит нос на някой? Отмъщение на непознат? Не си ли прави лоша услуга именно на себе си...

Просто ме хвана в предварителен размисъл и тук е катализатор лек за тия писаници.

Потребителски аватар
Gab4o
Разбиращ
Мнения: 1810
Регистриран: пет юни 10, 2005 18:46
Местоположение: Around the World, Where the Heart Belongs, Venezia
Контакти:

Мнение от Gab4o » вт фев 01, 2011 1:38

Радвам се, че Аспасия пише отново. Васил постява интересни въпроси.
Един проект от създателите на Your Crossroad of Hopes - http://Book.CrossroadBg.com/" rel="nofollow
Изображение
Изображение

Потребителски аватар
Aspasia
Тишина
Мнения: 4
Регистриран: съб мар 24, 2007 15:26
Контакти:

Мнение от Aspasia » пон фев 21, 2011 1:24

Даммм, въпроси, въпроси :D
а отговорите май за всекиго са различни.
И сенки вграждаме, и парчета събираме ...
Печалба няма...

Не докосвай уморена птица - в бездната ще те завлече

Върви си по пътя -
там, където душите се
превръщат в камъни
има място за
още една душа.
Слаби са ръцете ми
и всуе всички напъни
в шепи човешки
светлината да задържа.
Умората ми е боса циганка,
с белязано от Времето лице,
седи край пътя и гадае бъдещето,
не спирай до нея,
сърцето ти ще окраде!
А с празно сърце
и с душа от камък
къде ще се скиташ,
нещастнико мой?!
Ще проклинаш Съдбата
и срещата си с неверница,
ще се давиш във вино,
незаслужил покой.
Върви си по пътя...
Ех, не давай на дявола
тази блещукаща
слабо в тебе душа,
сади карамфили,
/ако искаш/
в пустинята,
а аз на бирника
дълговете ни ще платя.

***************************
Tръстиката в хербарий се троши

Тръстика бях,
когато викаха лозите
в родилни мъки и
сълзеше гроздов сок
по листите ми -
жални и превити,
че вятър ги косеше -
зъл, жесток.
Зрънца от имел -
стреснати минути
търкаляха се в
ароматен дим и
смачкани се пукаха ...
Нечути
се давеха в блатата
Бог и син,
за да изплуват като
странни бели птици и
семената ми узрели
да кълват.
Души на блудници и вещици
свещици
в сумрака палеха.
Как този миг бе свят!
VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!

Потребителски аватар
Aspasia
Тишина
Мнения: 4
Регистриран: съб мар 24, 2007 15:26
Контакти:

Мнение от Aspasia » вт мар 29, 2011 22:43

Нишката на Ариадна молци прояждат в нощта

Аз мразя миналото
и не вярвам в бъдещето
Плъзгам се по коридорите
на лабиринта - Сега
Скелети на минотаври
стрило е на прах Времето
в хаванчето потъмняло
на неопитомена душа
и щипка ми слага
в питието от горест
Разбърквам го бавно
с лъжичка копнеж
Дали ще се изгубя
Дали ще намеря
Има ли нещо
по-студено от скреж
в прозорците на цитаделите
на ръба на Нищото
от които ме гледа
и изпраща Нощта
Обичам да скитам
но винаги се завръщам
Лабиринтът ме изхвърля
(не)винаги през точната врата
но желанията ми са камелии
в които жужат страховете ми
за да не заспивам и
да се връщам назад
Минало и Бъдеще
в пясъчните часовници
на тънка струйка
някак тъжно текат
VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!

Отговори

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 0 госта