Какво може да смрази сърцето ви?

Потребителски аватар
arlina
Намиращ
Мнения: 143
Регистриран: съб яну 20, 2007 2:12
Местоположение: Където ме отвее вятърът
Контакти:

Мнение от arlina » пет яну 26, 2007 1:46

Веднага ще споделя!
Чувството, което описваш, ми е много познато. Ще говоря в минало време, защото това е една част, от моето минало, минало, което вече е затворена книга.
Беше преди няколко години, всичко беше ужасно сиво и натрапчиво черно. Всичко, което ме заобикаляше. Бях се затворила в себе си, не можех никого да рабера и никой не можеше да ме разбере. Бяхме си сами - аз и другите в мен. Сам самички на този свят и на никого не му пукаше за нас. Ще си позволя да цитирам Нова Генерация. Този цитат най-точно отразва тогавашното ми състояние.
"Развей черен флаг, на който пише без думи "Мръсно ми е в душата ми!"
И така. Но това вече е минало. Питаш се как успях да се справя? Как се измъкнах от дъното? Избягах. Избягах надалеч. Избягах от всичко. Но не избягах от себе си. Отидох на друго място, с нови хора, където никой не ме познаваше и аз никого не познавах. И изведнъж всичко стана цветно. Слънцето отново изгря и ми се усмихна чаровно. И аз заобичах живота. Обичам го и сега.
Довиждане, мили, довиждане сладки, довиждане малки, зелени догадки! При мене и тихо, спокойно и тъмно, откъдето дойдох пак там ще се върна.

Потребителски аватар
arlina
Намиращ
Мнения: 143
Регистриран: съб яну 20, 2007 2:12
Местоположение: Където ме отвее вятърът
Контакти:

Мнение от arlina » пет яну 26, 2007 13:11

Аз разбирам и твоята гледна точка. Пишейки горното, не изпаднах в много подробности. Не беше заобикалящата ме среда проблема. Тя беше една частица от всичко. Но в момента, в който вече не виждах никакъв изход, освен да си тегля куршума, се появи възможността да се махна. В цялата горна ситуация несъмнено е имало и положителни емоции, но на фона на всичко останало....не можеха да доминират и да ми помогнат. Не знаех какво ще се случи, нямах никакви очаквания. Не ми беше лесно да предприема тази стъпка - жертвах една любов, която тъкмо се зараждаше... Не можех да зная дали е за добро или за лошо. Наречи ме късметлийка.
Знаеш какво е да се чувстваш не на мястото си, предполагам. Е, аз се чувствах по този начин. Града, в който живеех ме задушаваше. Всичко в него ме задушаваше. Намирах си отдушници, които всъщност бяха истинското бягство. Накрая реших, че това не е начина. Имах късмет, наистина. В този най-критичен момент, в който наистина не знаех какво да направя, се появи възможността да се махна. Появи се предложение за хубава работа в София и аз реших - нека опитам - тъй и тъй батак. Опитах и не сгреших. Малко по малко нещата започнаха да идват на местата си. Ако всичко беше станало наведнъж - нямаше да повярвам в него. Но то ставаше постепенно, ден след ден. Успях да прогледна. Успях да видя слънцето, успях отново да се усмихвам щастливо. Намерих нова любов.
В момента отново се намирам в онзи задушаващ ме град, но знам че е временно. Наложи ми се да се върна, но това не бе връщане към миналото. Макар че напоследък отново се задушавам. Просто мисля, че тогава успях да намеря мястото си, започнах да градя среда, която отговаря на мен и наистина там се чувствам на мястото си, там, където трябва да бъда. Там е моят дом. Сега жадувам за него, но малко остана да чакам и ще се върна. А той ме очаква с отворени обятия :)
Довиждане, мили, довиждане сладки, довиждане малки, зелени догадки! При мене и тихо, спокойно и тъмно, откъдето дойдох пак там ще се върна.

Потребителски аватар
arlina
Намиращ
Мнения: 143
Регистриран: съб яну 20, 2007 2:12
Местоположение: Където ме отвее вятърът
Контакти:

Мнение от arlina » пет яну 26, 2007 17:49

Това ще е последния ми коментар по темата, защото се получи малко като личен диалог. Нека и другите се включат.

Понякога именно смяната на местожителството е решението. Хубаво, оставаш, стискаш зъби и си мъченик. Това ли е смисълът? Цял живот да бъдем мъченици? Защо, след като сме открили друг начин да намерим щастие?

Трудно е да ме разбереш. Ти не си живяла извън големия град. Хорицата от село или от по-малките градове непременно ли трябва да си седят там, само защото тяхното излизане от там би било разтълкувано като бягство?
Последна промяна от arlina на нед яну 28, 2007 16:00, променено общо 1 път.
Довиждане, мили, довиждане сладки, довиждане малки, зелени догадки! При мене и тихо, спокойно и тъмно, откъдето дойдох пак там ще се върна.

Потребителски аватар
hotblooded
Знаещ
Мнения: 351
Регистриран: пон яну 22, 2007 8:16

Мнение от hotblooded » пон яну 29, 2007 0:29

И на мен ми се е случвало! Не виждах смисъл да обичам, питах се къде сбърках (макар че след време си отговорих сам) пропих се - пиех като казак, станах циник! Спрях да ходя в университета - за малко не ме изхвърлиха! Стаята ми заприлича на кочина... Цял ден висях в интернет или играех карти, вечер изпивах дежурната бутилка водка! Литрова! Не знам колко още можех да пропадна! Но попаднах на хора и се спрях оправих се почти напълно! Почти! Една жена вече 3 год. се бори с цинизма ми като дон Кихот с вятърните мелници......
Когато си пожелаваш да живееш вечно, не забравяй да си пожелаеш и вечна младост!

Willow
Знаещ
Мнения: 361
Регистриран: пон окт 31, 2005 14:43
Местоположение: In a world of nothingness

Мнение от Willow » ср яну 31, 2007 21:20

До скоро се чувствах като мекотело, правех всичко механично, защо трябва да е свършено или просто по навик...В един момент толкова свикваш с болката, че дори не ти прави впечатление, но всичко се трупа и трупа и в един момент те изпълва, тогава нямаш избор освен да избухнеш(като стигнеш дъното, можеш да тръгнеш само нагоре), изказваш всичко,изплакваш всичко и знаеш че по-зле няма да стане.И наистина вече го няма.Идва момента в който се чувстваш празен всичко онова което те е изпълвало го няма,дори малко ти липсва и когато си готов отново да потънеш осъзнаваш че винаги си можел да плуваш....
Someone to face the day with, someone I'll always laugh with... Even at my worst I'm best with you...

kkk
Знаещ
Мнения: 226
Регистриран: чет яну 11, 2007 13:50

Мнение от kkk » пет юни 29, 2007 21:17

Самотата може да смрази сърцето ми.
"У дома да се връщаш, да се връщаш бездомен"...

Потребителски аватар
amber
Намиращ
Мнения: 100
Регистриран: нед сеп 03, 2006 20:44
Местоположение: Берлин
Контакти:

Мнение от amber » пон юли 02, 2007 23:03

Интересна тема, поне за себе си знам, че единственото нещо което може да смрази сърцето ми е да изгубя най добрите си приятели. През последните месеци успях сама да се убедя че приятелите са много ценно нещо и мисля че тяхната загуба наи много би ме наранила. Смятам че всичко останало е преходно и че приятелите ( истинските) и семейетвото на първо място са нещо което човек най много трябва да цени. :)
Съдбата обича смелите.

Потребителски аватар
hotblooded
Знаещ
Мнения: 351
Регистриран: пон яну 22, 2007 8:16

Мнение от hotblooded » пет юли 06, 2007 18:13

До съвсем скоро не бях си припомнял "Свой сред чужди - чужд сред свой" Сега ми се изсипва с пълна сила на главата............
Когато си пожелаваш да живееш вечно, не забравяй да си пожелаеш и вечна младост!

Потребителски аватар
gorski_
Разбиращ
Мнения: 536
Регистриран: вт дек 20, 2005 1:41
Местоположение: Avantasia

Мнение от gorski_ » съб юли 07, 2007 12:36

Смъртта на близък, агонията на природата...Па и загубата на приятел.
No faith, only the power of will
Изображение

Потребителски аватар
Eternal Dreamer
Яко в играта
Мнения: 69
Регистриран: ср окт 03, 2007 13:29
Местоположение: Neverland

Мнение от Eternal Dreamer » ср окт 03, 2007 21:33

Безразличието... Студеното, презрително, режещо безразличие. Изживявала съм го върху себе си, болката е необятна. Може би защото аз никога не съм безразлична, винаги чувствам... И за мен безразличието е убийствено, страшно мълчание, празна бездна. Мъртви очи. Гърди, които не се повдигат. Ръка без пулс. Ето това е безразличието, смразяващо и бездиханно.
И препълнена със лято, през стъкло от лято гледам,
за да видя как топи се като синя свещ нощта.
За да видя сън от лято, през стъкло от лято гледам,
за да видя невидени досега неща.

Потребителски аватар
SnOoPy
Търсещ
Мнения: 33
Регистриран: ср окт 10, 2007 13:38

Мнение от SnOoPy » ср окт 10, 2007 15:09

ПРЕДАТЕЛСТВОТО!!! ПО-ЛОШО НЕЩО ОТ ИЗМЯНАТА НА БЛИЗЪК И ЦЕНЕН ЧОВЕК НЯМА...
ОСТАВА БЕЛЕГ ЗА ЦЯЛ ЖИВОТ...
ИЗГРАЖДА СЕ ЕДНО СПЕЦИФИЧНО ЧУВСТВО ЗА САМОСЪХРАНЕНИЕ, КОЕТО СЛАГА ТРУДНО РАЗРУШИМА ПРЕГРАДА МЕЖДУ ТЕБ И НОВИТЕ ХОРА В ЖИВОТА ТИ...
ГЛЕДАШ СЪС СТРАХ ХОРАТА И НЕ МОЖЕШ ДА ИМ СЕ ДОВЕРИШ ПО НИКАКЪВ НАЧИН...

:idea: :idea: :idea:
:arrow: ТОВА НАИСТИНА Е СМРАЗЯВАЩО ЗА СЪРЦЕТО :!: :!: :!:
:idea: :idea: :idea:

Потребителски аватар
Sirius
Разбиращ
Мнения: 648
Регистриран: нед дек 16, 2007 18:22
Местоположение: Sliven
Контакти:

Мнение от Sirius » съб дек 22, 2007 17:16

Лично мен може да ми се смрази сърцето от БЕЗСИЛИЕТО.
Да виждаш в нечии очи болка, която не можеш да премахнеш или надежда която да не можеш да оправдаеш. :(

Потребителски аватар
anahata
Намиращ
Мнения: 171
Регистриран: пон май 14, 2007 15:29

Мнение от anahata » ср яну 09, 2008 10:31

Отприщената жестокост и безсърдечие. Предателството.

Потребителски аватар
Gab4o
Разбиращ
Мнения: 1810
Регистриран: пет юни 10, 2005 18:46
Местоположение: Around the World, Where the Heart Belongs, Venezia
Контакти:

Мнение от Gab4o » чет яну 10, 2008 15:55

Vassil написа:Разочарование с човек на който съм имал огромно доверие.
моето сърце може да бъде сразено от същото, което каза Васил Ако някой, на когото съм се доверила, ме разочарова
Един проект от създателите на Your Crossroad of Hopes - http://Book.CrossroadBg.com/
Изображение
Изображение

Потребителски аватар
Sirius
Разбиращ
Мнения: 648
Регистриран: нед дек 16, 2007 18:22
Местоположение: Sliven
Контакти:

Мнение от Sirius » чет яну 10, 2008 19:32

Разочарованието си е просто едно стъпало към следващи грешки. Разочароваме се защото някой не е оправдал доверието ни.
Ами другите живеят по собствените си разбирания. Не затуй, че сме им гласували доверие.
Ами ако самите ние не оправдаем доверието което сме си гласували. Какво тогава? Казваме си "Писна ми" или пък "Не ми пука", но не е така. Сам себе си ако излъжеш тогава какво? Или пък си казваш "Голам праз никой не знае". Но аз не харесвам да е така. Не ми е комфортно. :)

Отговори

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 1 гост