Най-големите заблуди родители спрямо деца?

Искате нещо да изкрещите пред света или просто да напишете...Може да го направите и тук
test
Намиращ
Мнения: 106
Регистриран: ср ное 02, 2005 16:49
Контакти:

Мнение от test » нед мар 12, 2006 15:34

разбира се, че е проблем това как самите родители са били гледани като деца, но според мен най-големи проблеми възникват тогава, когато родителите и децата са коренно различни като хора. когато мислят по различен начин. това понякога се случва.
wb

Потребителски аватар
dream_live
Знаещ
Мнения: 295
Регистриран: пет яну 20, 2006 21:36
Местоположение: ... не си спомням ...
Контакти:

..................

Мнение от dream_live » нед мар 12, 2006 20:03

Различни хора, различни идеали!

Потребителски аватар
dream_live
Знаещ
Мнения: 295
Регистриран: пет яну 20, 2006 21:36
Местоположение: ... не си спомням ...
Контакти:

.........................

Мнение от dream_live » ср юли 26, 2006 18:18

100% се е случвало на всеки :lol: :lol: :lol:

Vassil
Администратор
Мнения: 1570
Регистриран: съб фев 14, 2004 0:54

Мнение от Vassil » пет юли 28, 2006 22:49

Лошо е ако детето е малко, или ако ги хване "накуп" не излязат както трябжа от ситуацията.

Willow
Знаещ
Мнения: 361
Регистриран: пон окт 31, 2005 14:43
Местоположение: In a world of nothingness

Мнение от Willow » съб авг 05, 2006 11:48

А какво за заблудите деца спрямо родители?
Someone to face the day with, someone I'll always laugh with... Even at my worst I'm best with you...

Vassil
Администратор
Мнения: 1570
Регистриран: съб фев 14, 2004 0:54

Мнение от Vassil » съб авг 05, 2006 12:55

Първи мит според мен която бързо се стопява...
"Родителите са богове".
Ако има и други мнения смятам да "заформим" една отделна тема относно това, което също е интересно.

Потребителски аватар
dream_live
Знаещ
Мнения: 295
Регистриран: пет яну 20, 2006 21:36
Местоположение: ... не си спомням ...
Контакти:

...................

Мнение от dream_live » съб авг 19, 2006 19:59

Като си дете просто няма начин да не ги мислиш за богове, те са единственото нещо с което се срещаш, личния пример и т.н. Тогава просто няма с кого да ги сравниш. Първото нещо което ти отваря очите е телевизията, след това срещата с повече хора, започваш да размишляваш за неща за който не си се замислял и всичко си идва на мястото :wink:

Потребителски аватар
dream_live
Знаещ
Мнения: 295
Регистриран: пет яну 20, 2006 21:36
Местоположение: ... не си спомням ...
Контакти:

..................

Мнение от dream_live » пон сеп 04, 2006 19:17

Заблуди е имало и ще има, защото каквото и да си говорим, не можеш да кажеш в очите на едно дете, как стоят нещата от живота 8)

Vassil
Администратор
Мнения: 1570
Регистриран: съб фев 14, 2004 0:54

Мнение от Vassil » съб сеп 30, 2006 19:59

Gab4o

dream_live написа:
Заблуди е имало и ще има, защото каквото и да си говорим, не можеш да кажеш в очите на едно дете, как стоят нещата от живота Cool


така е, нещата трябва да се поднасят на дози, а това ме подсеща за децата, които са ощетени от съдбата - без родители, с лоши родители, без дом и т.н.. те разбират `нещата от живота` доста рано и по запомнящ се начин. И как така се получава тази огромна разлика - сякаш едните са пораснали преждевременно, с проблеми като възрастните, а другите в сравнение с тях едва ли не лигави..чудя се дали в детския свят не присъстват твърде много лъжи, за облекчаване на болката от житейските истини, и дали ако нещата им се представят в малко по-реален план няма да е по-добре за тях - така ще се приземят в реалността по-лесно.
Но любовта която им е липсвала си указва влияние върху по нататъшният живот. Това детство преживяно в страх и други "приятни" емоции води после до нерешителност, неврози и тем подобни също "приятни" неща. Това също е една заблуда, че детето няма нужда от любов и внимание-разбира се не разглезване.

Потребителски аватар
simona
Яко в играта
Мнения: 97
Регистриран: чет сеп 21, 2006 15:45

Мнение от simona » нед окт 01, 2006 1:16

Абсолютно съм категорична в това, че едно дете трява да усеща любовта на родителя към него. До сега поне съм била много искрена и пряма с децата си. Но те вече почти пораснаха. Растат пред очите ми. С всеки изминал ден се променят. А с тях и аз. Не мога вече да се отнасям като с малки деца. В повечето случаи ги оставям да решават сами, а ако е необходимо, а то е, се допитват и сондират мнение. Взаимоотношенията са добри ако имаме обща основа която ни сближава, а тя се създава още от тяхното раждане. Надявам се на бъдещи добри обноски между нас и съответно доверието един към друг да не се губи.
=====
Никога не предпочитай личната си глупост пред полезния съвет. - Сократ

Vassil
Администратор
Мнения: 1570
Регистриран: съб фев 14, 2004 0:54

Мнение от Vassil » вт окт 03, 2006 15:26

Заблуди са също:
"Казва ми всичко"
"Ние сме приятели всичко си споделяме с моето дете"
"Знам къде ходи"
Идва моменти когато самостоятелноста добива "големи" размери и някои неща започват да се пропускат(примълчават) и колкото повече настоява родителя (особено ако е коренно различно разбирането му за живота).

Потребителски аватар
simona
Яко в играта
Мнения: 97
Регистриран: чет сеп 21, 2006 15:45

Мнение от simona » ср окт 04, 2006 0:29

Много пъти големите забравят, че са били на възрастта на техните деца. Напъълно е възможна една лъжа, стига да не стане навик. Споделянето не е лошо, но зависи по какъв начин пита родителя. Ами ако детето неиска да сподели? Трябва ли да сме настоятелни в желанието си да разберем и най-малките тайни? И ние сме ги имали.
=====
Никога не предпочитай личната си глупост пред полезния съвет. - Сократ

Потребителски аватар
arlina
Намиращ
Мнения: 143
Регистриран: съб яну 20, 2007 2:12
Местоположение: Където ме отвее вятърът
Контакти:

Мнение от arlina » вт яну 30, 2007 18:48

Ние винаги ще бъдем деца - на нашите родители. А те също от своя страна са деца - на своите родители. Да се научиш да бъдеш добър родител е също толкова тежка задача колкото и да бъдеш добро дете. Когато станем малко по-големи и започнем да виждаме грешките на родителите си, ние започваме да си мислим какви не бихме били ние като родители. Твърде често се случва така, че родителите знаят какво е най-добро за тяхното дете. Да, абсолютно съгласна. Според тях това е най-доброто. Но дали това най-добро е най-правилното за детето? Стигнала съм именно до този извод - че много често бъркаме най-доброто с най-правилното.
Преди време бях пуснала на нашите една песен на Диана Експрес - "Песен за родителите и децата". Песен, която те много добре знаят, но скоро не бяха слушали. Ще я напиша и тук. И съм си обещала когато и аз стана родител да си я пускам по-често. Защото не мога да обещая, че след като съм видяла грешките на моите родители, то аз ще бъда префектният родител. Приятно четене.

Песен за родителите и децата

Нищо, че ги носим в сърцата си
и мечтаем да ги видим хора.
Трудно се разбираме с децата си,
даже и когато си говорим.

За тях ежедневно, за тях ежечасно
се грижим, но нещичко все не достига
А всичко е толкова просто и ясно,
спомнете си какви сме били дечурлига.

Хвалим ги и съдим прибързано,
мъчим ги в нашите калъпи,
Към себе си държим ги вързани,
казвайки че много са ни скъпи.
Довиждане, мили, довиждане сладки, довиждане малки, зелени догадки! При мене и тихо, спокойно и тъмно, откъдето дойдох пак там ще се върна.

марги
Тишина
Мнения: 4
Регистриран: чет ное 06, 2008 18:48

Мнение от марги » пет ное 07, 2008 21:13

За мен голяма заблуда е ,че мерките,начините или вариантите /както искате ги наречете/,по които са ни възпитавали нас ,могат да се приложат в пълна сила във възпитаването на нашите деца./Дано се изразих правилно/.Също смятам ,че е много важно човек да помни детските си години. :wink:

Потребителски аватар
hotblooded
Знаещ
Мнения: 351
Регистриран: пон яну 22, 2007 8:16

Мнение от hotblooded » съб ное 08, 2008 15:03

Mарги, права си че методите с които сме възпитавани ние не са напълно приложими на нашите деца, просто всичко се променя, трябва и методите да се променят
Когато си пожелаваш да живееш вечно, не забравяй да си пожелаеш и вечна младост!

Отговори

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 0 госта