Tea - malyk ne6tasten opit za optimizam
Tea - malyk ne6tasten opit za optimizam
Благословен да е проклетия ни живот....Толкова красив и толкова нещастен. Толкова неочакван и така предсказуем. Толкова истински и... невероятно кратък. Нима не ни дава всичко? Нима не ни позволява всеки ден да изпитваме всичко, да се веселим, да плачем, да се гневим и срамуваме, да обичаме и да се страхуваме, да се усмихваме... Само в един едничък ден... Но защо, нали винаги има утре? Защо не оставим сълзите за утре и смехът за вдругиден? Защото не ни е позволено. Защото не можем да сме безразлични. Защото трябва да живеем днес. На максимални обороти. На предела между гениалността и лудостта, на границата на възможното и на възможностите. Защото днес е деня. Сега.
Какво, цял ден ли ще плачеш??? Не можеш да си го позволиш! Дъждовния ден често се прояснява по залез. Вселената дори не може да ти го позволи. Магията, която витае и ни направлява, още в следвашия миг ще ти поднесе малко красиво цвете, на което да се усмихнеш. И птичка някоя ще запее, и слънцето уморено ще те погали, и след това ще си отиде.
Цял живот ли ще се страхуваш? За себе си, за приятелите, за любимия, за работата и децата си? А защо? Всичко ни е писано. Всичко ще се случи, независимо дали се страхуваш. Усмихни се. И страхът засрамено ще се увие в черния си плащ, изплетен от хиляди човешки умове, и ще си тръгне веднага. Видя ли колко е лесно? Просто с усмивка.
Сгрешил си? Ще се поправиш. Закъснял си? Ще върнеш времето назад! Загубил си вяра? А колко души вярват в теб? Уморен си? Ще почиваш само когато Тя дойде с лъскавата си коса и ти позволи вечна почивка....Нямаш време сега. Безумно кратко си тук. Не знаеш колко малко време всъщност имаш. Невинаги има утре. Не винаги го има „сигурния” следващ миг. Затова се усмихни. Живей. Направи нещо за себе си. За другите. На максимални обороти. Сега!
Какво, цял ден ли ще плачеш??? Не можеш да си го позволиш! Дъждовния ден често се прояснява по залез. Вселената дори не може да ти го позволи. Магията, която витае и ни направлява, още в следвашия миг ще ти поднесе малко красиво цвете, на което да се усмихнеш. И птичка някоя ще запее, и слънцето уморено ще те погали, и след това ще си отиде.
Цял живот ли ще се страхуваш? За себе си, за приятелите, за любимия, за работата и децата си? А защо? Всичко ни е писано. Всичко ще се случи, независимо дали се страхуваш. Усмихни се. И страхът засрамено ще се увие в черния си плащ, изплетен от хиляди човешки умове, и ще си тръгне веднага. Видя ли колко е лесно? Просто с усмивка.
Сгрешил си? Ще се поправиш. Закъснял си? Ще върнеш времето назад! Загубил си вяра? А колко души вярват в теб? Уморен си? Ще почиваш само когато Тя дойде с лъскавата си коса и ти позволи вечна почивка....Нямаш време сега. Безумно кратко си тук. Не знаеш колко малко време всъщност имаш. Невинаги има утре. Не винаги го има „сигурния” следващ миг. Затова се усмихни. Живей. Направи нещо за себе си. За другите. На максимални обороти. Сега!
Ако си гледаш в краката, вървиш с наведена глава. Ако внимаваш във всичко, нищо не става както трябва. Ако нямаш нищо, нямаш какво да губиш. Ако имаш всичко нямаш за какво да живееш. Не преживявай - живей. There is no other way.
Оптимистично
Ако си мислиш, че бъдещето е добро- може би ти се лъжеш
Ако си мислиш, че бъдещето е лошо - може би ти се лъжеш
Избери сам!
Tea думите сами по себе си нямат значение дали ще го прочете в Блъг, дали ще го прочете в мисъл, или било да го види в нещо... И когато това било казано, било разбрано дори след хиляди повтаряния значи има нужда. Има нужда човек да си припомни някои неща, да научи сам, защото хората имат нужда сами да поискат това да стане истина. А, колко елементарно всъщност става после. Но, дотогава то е трудно.
Така, че опитът ти никак не е нещастен. Не може да се каже, че видите ли само тук ние сме правите, но можем да си покзваме гледните точки по един или друг начин защо не дори взаимно помагайки си. С аргументи с индукции, дедукции и т.н. тезите са хубаво нещо особено знаеки какво ти носи и другата. Напред!
Ако си мислиш, че бъдещето е лошо - може би ти се лъжеш

Tea думите сами по себе си нямат значение дали ще го прочете в Блъг, дали ще го прочете в мисъл, или било да го види в нещо... И когато това било казано, било разбрано дори след хиляди повтаряния значи има нужда. Има нужда човек да си припомни някои неща, да научи сам, защото хората имат нужда сами да поискат това да стане истина. А, колко елементарно всъщност става после. Но, дотогава то е трудно.
Така, че опитът ти никак не е нещастен. Не може да се каже, че видите ли само тук ние сме правите, но можем да си покзваме гледните точки по един или друг начин защо не дори взаимно помагайки си. С аргументи с индукции, дедукции и т.н. тезите са хубаво нещо особено знаеки какво ти носи и другата. Напред!
Willow, аз ти благодаря двойно:) А колкото до бъдещето...то си е бъдеще. Не можеш да знаеш какво ще е, не трябва да знаеш. Иначе се губи смисъла. Но все пак имаш правото да вярваш, че предстои по-хубавото. Ако вярваш в обратното, тогава пак се губи въпросния смисъл. Е, аз живея за смисъла и не смятам да го губя. Това е. Иначе мерси, и то пак двойно, и на теб, велики Site Admin!!!:)
Ако си гледаш в краката, вървиш с наведена глава. Ако внимаваш във всичко, нищо не става както трябва. Ако нямаш нищо, нямаш какво да губиш. Ако имаш всичко нямаш за какво да живееш. Не преживявай - живей. There is no other way.
-
- Знаещ
- Мнения: 361
- Регистриран: пон окт 31, 2005 14:43
- Местоположение: In a world of nothingness

Живота е хубав и интересен точно защото не знаем какво ни чака зад ъгъла ,а ако знаехме, права си,какъв е смисъла изобщо.Но всеки предпочита да вярва че там, зад ъгъла,го очаква нещо по добро и тази вяра ни дава сили да продължим напред по пътя си.
Someone to face the day with, someone I'll always laugh with... Even at my worst I'm best with you...
-
- Търсещ
- Мнения: 58
- Регистриран: ср ное 23, 2005 1:19
- Контакти:
за съжаление, така е. Понякога се инатсовам с песимизма си. съзнателно ли не приемам това което някой ми казва, с чел да повдигмне духа ми в даден момент? Това което са получава е че отчаивам себе си, както и човека насрища ми. Дори го ядосвамр нолното и да не искам това да се случва. затова избягвам такива въпроси, от сорта на "как си"
Кой е на линия
Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 0 госта