Стихче+разказ

Стихотворения,разкази,лирика,поезия,проза и други можете да "драснете" и тук
Отговори
Потребителски аватар
spifo
Тишина
Мнения: 3
Регистриран: вт окт 03, 2006 0:54

Стихче+разказ

Мнение от spifo » вт окт 03, 2006 1:19

Това са стихче и едно разказче които писах преди 4-5 години. С което и оправдавам тяхната наивност и семплост ...

Сърцето ми сега кърви
за теб се то раздира
остАви там кървави следи
защо? нашата любов умира

Как ме озари тогава любов
Още помня погледа свенлив
усетих от теб чувстен зов
а се оказа отвътре звяр див

Бутна се в мен и се извини
Каза ми че съм красива
След което се представи ти
и ме покани на по бира

Беше мил с мен
говореше ми думи мили
бях в твой плен
от бири минахме на текили

Аз бях влюбена ти пян
после излязохме навън
на другия ден всичко бе блян
просто един хубав сън

Обичам те от тогава
все така несмирена
тъжната истина е такава
любовта често е несподелена.

А това е разказчето ...
"С просълзени очи гледах как делфините приближаваха кея. Усетили
сетния си час те бързаха, към мойта суша, към тяхната смърт. Измежду
телата на по-възрастните индивиди, докато изкачаха над вълните за да наберат скорост, се мяркаше малкото и невинно телце на новородено. Малкото не само щеше да стане свидетел на самоубийството, но щеше да вземе участие в това кърваво дело.

Усещах как парещите сълзи чертаеха линии по бузите ми. Колко тъжно, колко трагично. Не смеех да си ида, нито очи да затворя, защото знаех как моята фантазия щеше да ме мъчи дни и нощи с кърварви картини от този ден. По-добре да знам истината. Забелязах че на брега, който се наслаждаваше до момента единствено на мойто присъствие, заприиждаха хора. Надяваха се да спасят прекрасните невинни създания. Не разбират ли че това е тяхното желание. "Глупаци оставете ги на мира"- си помислих.
Какво можех да направя штияха да ме помислят за луд, ала какво могат да направят и те, та те са само хора. А междувременно делфините летяха с бясна скорост. С онези усмивки скриващи оган, живот и болка. С онези усмивки с които ги помнех и ще ги помня. Тези изящни ангели на синя бездънен рай. Господи защо трябва да умрат, защо това не е сън, защо трябва да гледаме или да знаем че се случва.
Хората простираха мрежи, но от ръба на скалата на която чаках този
съдбовен и непредодвратим миг, виждах как тези изкупителни жертви на природата заобикаляха сапсителните надежди на хората. Един от делфините избързваше още отначалото, сега вече бе взел преднина в
тази смъртна надпревара. Винаги ще помня плисъка на вълните, няма да го чуя вече. Тъй като този плисък беше примесен с болезнения писък на делфина срешнал плитчината. Той лежеше там, като кестен паднал при бурния полъх на есенния вятър. Мълчалив и неподвижен, сякаш замислен защо всичко бе така - той си отиваше. Водата се багреше в червено, вълните идваха и отнасяха навътре кръвта му, отнасяха и неговата душа, там където се бе родил. Наедно с него и моето сърце бе замръзнало, не усещах туптежа му, нито дъха си. Сякаш не бях жив, нито от този свят. Ала чувствах болката на умиращото създание. Не мърдаше ала сърцето му все още бавно туптеше. Сълзите отдавна бяха спряли да текат навън и се бяха превърнали във водопади от тъгa и мъка, вътре в мен. Но стига ... изживял си е живота, край естествен за един делфин. Не след дълго,
същата картина се преплетохо отново пред моите очи отново и отново.
Един по един неговите другари го следваха в смъртта. Освободиха се от телата си тези души, сега те принадлежат на морето. До трите големи индивида, лежеше едвам забележимо от мойта скала, малкото и нежно телце на бебето делфин. Явно бе решило че играта ще продължи на брега. Ала тя ще продължи, на място незнайно за нас ... Хората закъснели и натъжени, дойдоха и прибраха труповете."

Потребителски аватар
spifo
Тишина
Мнения: 3
Регистриран: вт окт 03, 2006 0:54

Мнение от spifo » чет сеп 06, 2007 13:35

Сега се загледах, че съм го сложил с много правописни грешки. Беше писано на маймуница и го преведох тогава с abv.bg преводача и много думи са си останали неправилни.

Предпочетох да напиша горните редове отколкото да го редактирам. Мързела е нещо невероятно, кара хората да правят глупости със своя живот, дори и с чуждия такъв. Изобретателите изобретяват. Глупаците затъпяват. Мързела е полезен, не само за дееволюцията.
The spirit never dies.

Отговори

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 0 госта