Обида

[simona]

Да, Black^Dead^Empty^soul, има непростими обиди. В момента при мен е така и постоянно се питам дали да простя или не. Колкото и да ми се иска обаче в мен се надига вълна на недоволство защото когато самовлюбения в себе си човек не мисли за останалите, а само за собствения си живот, и на всичкото отгоре превръъща живота ти в ад, едва ли е възможно да прекрачиш границата на вътрешното си недоволство и да се усмихнеш щастливо. Това е според мен.

[amber]

аз пък никога не се сърдя за нещо много дълго. Според мен животът е прекалено кратък за да се сърдиме един на друг. Всеки прави грешки. Ако някой наистина прекали просто прекъсвам взаимоотношенията си с него.

[simona]

Не става въпрос да си сърдитко Амбър, а за това как са успели някои хора да разрушат крепостта ти. Обичал си, вярвал си, надявал си се, искал си да постигнеш повече, да бъдеш приятел със съдбата, но нейната превратност е неумолима. Не е задължително да бъдеш парвеню, а да осмислиш все пак своето благородство, какво е станало с гордостта на човека, как са потъпкали неговото достойнство. Защото е необходимо все пак да имаш и грам гордост, за да уважаваш себе си, след като други, даже и най-близкия ти човек не са е и опитал да направи това. Ако всеки би имал доблестта да си признае грешката нямаше да има толкова лоши хора. "Дребните души биватв наранявани от дребни неща. Възвишените духом виждат всичко и нищо не ги наранява. " Ларошфуко си знае мисията като мъдрец на този свят, но не е задължително да си съвсем безчувствен, и ненараним, защото тогава ставаш просто робот.

[Gab4o]

тъй като форума ми е по-личен и от дневник ще споделя, че имам понесена обида, която е непростима.става въпрос за една дългогодишна обида, верига от унижения и малтретиране, чиито връх бе преди 2 месеца. Тогава колкото и да прощавах във времето, нещо тотално се пречупи в мен и никога няма да простя.

[Willow]

Наистина значимите обиди, които те разтърсват и 15 мин след тях стоиш и мигаш (дори не можеш да заплачеш защото и сълзите не са достатъчни) ги причиняват хора които наистина са значими за мен,а на тях не мога да не им простя,всяка следваща радост която те ми носят е по-силна от всяка обида...Само една обида ме мъчи и не мога да я загърбя,но тя не е от ден,седмица или година и на моменти все едно душата ми го е забравила и е простила,но горчилката винаги е там.

[amber]

Като чета мненията ви се замислих че може би наистина има неща които са трудни за преглъщане. Радвам се че все още не съм се сблъсквала с тях надявам се и да не ми се случи скоро

[Vassil]

Ако иска човек може да не се обижда от нищо. Зависи от него, от неговото разбиране за света и т.н. Но от някои хора думите са по-нараняващи от колкото от други, защото сме ги допуснали до нас. Това е част от нашата социализация една част от цената. С две думи, лафя общи приказки.

[Gab4o]

Ако иска човек може да не се обижда от нищо. Зависи от него, от неговото разбиране за света и т.н. Но от някои хора думите са по-нараняващи от колкото от други, защото сме ги допуснали до нас. Това е част от нашата социализация една част от цената. С две думи, лафя общи приказки.

съвсем не са общи приказки, а има много вярно. защото от някой хора ще ни заболи повече, от други по-малко. може би имаме избор как да приемаме обидите, дали като такива или нещо друго.

[gorski_]

Много са ме обиждали, много се ме прецаквали и набутвали, но в крайна сметка аз не мога да мразя. Или спирам да поддържам връзки с човека, или просто го определям като жалко същество. Най-трайна обида която сега мога да се сетя е едни деяния на леля ми преди много години. Заради нейната лицемерност, арогантност, глупост, алчност аз от тогава не пожелах повече да ходя в Пловдив, защото все ми напомняше за това което направи. Постъпи много нередно спрямо кучето ми което вече го няма. Тя си буквално си измисли едни причини за да го държи на терасата или в колата на високи температури и бях пренуден цяла вечер да го слушам как скимнтеше и виеше. А аз го обичах повече от всичко, даже още си мисля за него, много често въпреки че минаха почти 3 години от загубата. Но това поросто беше капката с която преля чашата. Много други простотии са ставали около тази жена, но това засегна специално мен.

[amber]

Като чета мненията ви се замислих че може би наистина има неща които са трудни за преглъщане. Радвам се че все още не съм се сблъсквала с тях надявам се и да не ми се случи скоро

е вече и аз мога да си върна думите назад и аз се сблъсках с подобно разочарование и то от роднини, извода който си вадя е че човек трябва да се пази дори и от най близките си хора

[Vassil]

amber
amber написа:
Като чета мненията ви се замислих че може би наистина има неща които са трудни за преглъщане. Радвам се че все още не съм се сблъсквала с тях надявам се и да не ми се случи скоро


е вече и аз мога да си върна думите назад и аз се сблъсках с подобно разочарование и то от роднини, извода който си вадя е че човек трябва да се пази дори и от най близките си хора

"Господи пази ме от приятелите ми, и и сам мога да се пазя от враговете си." Най-боли от хора които са ти близки защото пред тях малко или много повече си се "открил".

[йорданка савова]

Сигурно човек се обижда когато е вярвал и са го предали,но аз винаги си казвам НЕ ОБИЖДАЙ И НЕ СЕ ОБИЖДАЙ !ако тенденциозно се стрямят да ме засегнат просто се дистанцирам и наблюдавам! Не се ядосвам, ако аз съм допуснала грешка се извинявам, ако са ме разбрали погрешно опитвам се да обясня ситуациата,без подигравателни жестове,мимики и думи и ако пак не съм разбрана казвам чао и всеки върви по своя път!

[^Loki^]

От опит съм забелязал, че хората най-често, и най-силно ти се обиждат, когато им кажеш истината в очите. Досега винаги когато някой ми се е обидил е било заради това че съм му казал истината.

Аз съм човек държащ на откровенните взаимоотношения, и е невъзможно някой да ме обиди по този начин.

Ако пък човекът отсреща цели именно да ме засегне или обиди - само "регистрирам" наличието на опит някой да ме накара да се почувствам кофти, и след това - ответен удар (99% индиректен, но болезнен).
Ударът е еднократен, без да се сещам никога повече за него - просто си жиевя живота и се радвам отвисоко на простичките хора, които се занимават с дребни интригантства...

А относно казването на истината в очите на някой близък приятел - обиди ли ти се, значи не ти е никакъв приятел. Излъжеш ли го с цел да не го обидиш - значи ти не си му никакъв приятел.

Няма средно положение, също както няма и благородни лъжи. Благородната лъжа е измислена от хората, на които не им стиска да кажат простата, и често болезнена за някои, истина.

И... накрая за финал: няма непростими обиди. Да си обиден на някой е най-тъпият начин да пилееш живота си. Защото, този някой може изобщо да не подозира че ти си му обиден, и да си живее спокойно и щастливо. А ти, същевременно, всеки път да спичаш като се сетиш как те е обидил...

Кой от двамата е победителя? Естествено че той.
Това е неприемливо за мен.

[tochica]

ами не мисля, не съм чак толкова горда или друго
А и като простиш се чувстваш по-добър човек

[gorski_]

То ако е бой, после ше има масакре:) Отмъщение.