..................

Стихотворения,разкази,лирика,поезия,проза и други можете да "драснете" и тук
Отговори
Потребителски аватар
dream_live
Знаещ
Мнения: 295
Регистриран: пет яну 20, 2006 21:36
Местоположение: ... не си спомням ...
Контакти:

..................

Мнение от dream_live » нед авг 20, 2006 19:13

Сърце от камък имаш ти,
сърце от лед и мрак.
Душата ти от дявола пленена,
душа продадена, студена.
В очите ти блясък нямаш, там
чете се самота.
Ръцете ти студен камък, сковани са така, от
устните ти леден дъх излиза, сковава моята душа.
АЗ искам този лед да стопя, с любов да те създам.
Но този лед и мен сковава, угаси пламака в моята душа.
Сега сме двама ледени в ноща. Без жар,
без обич обвити в самота, студени статуи оставени така!

Потребителски аватар
Gab4o
Разбиращ
Мнения: 1810
Регистриран: пет юни 10, 2005 18:46
Местоположение: Around the World, Where the Heart Belongs, Venezia
Контакти:

Мнение от Gab4o » пон авг 21, 2006 14:03

звучи съвсем човешко..и страдалческо..ако това е написано по повод нещо изживяно значи доста си страдал :cry:
Един проект от създателите на Your Crossroad of Hopes - http://Book.CrossroadBg.com/
Изображение
Изображение

Потребителски аватар
dream_live
Знаещ
Мнения: 295
Регистриран: пет яну 20, 2006 21:36
Местоположение: ... не си спомням ...
Контакти:

.........................

Мнение от dream_live » пон авг 21, 2006 15:24

Написах го след раздялатами с ендо момиче, преди 5-6 месеца :cry:

Потребителски аватар
Gab4o
Разбиращ
Мнения: 1810
Регистриран: пет юни 10, 2005 18:46
Местоположение: Around the World, Where the Heart Belongs, Venezia
Контакти:

Re: .........................

Мнение от Gab4o » вт авг 22, 2006 10:36

dream_live написа:Написах го след раздялатами с ендо момиче, преди 5-6 месеца :cry:
да..личеше си по мненията ти във форума по това време. да се надяваме, че сега си по-добре и си се свестил от това, което си преживял.
Един проект от създателите на Your Crossroad of Hopes - http://Book.CrossroadBg.com/
Изображение
Изображение

Потребителски аватар
Tea
Знаещ
Мнения: 486
Регистриран: вт авг 23, 2005 9:11
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Tea » чет сеп 07, 2006 18:26

поздравления!


Поправка от Black^Dead^Empty^Soul
Моля пиши на кирилица
Ако си гледаш в краката, вървиш с наведена глава. Ако внимаваш във всичко, нищо не става както трябва. Ако нямаш нищо, нямаш какво да губиш. Ако имаш всичко нямаш за какво да живееш. Не преживявай - живей. There is no other way.

Потребителски аватар
dream_live
Знаещ
Мнения: 295
Регистриран: пет яну 20, 2006 21:36
Местоположение: ... не си спомням ...
Контакти:

.............

Мнение от dream_live » чет сеп 07, 2006 18:30

Мерси 8) Но във форума се пише на кирилица 8)

Vassil
Администратор
Мнения: 1570
Регистриран: съб фев 14, 2004 0:54

Бива, да!

Мнение от Vassil » пон сеп 11, 2006 23:16

Звучи като брак изчерпал се и хора загубули "пътищата" един към друг. Да, предполагам не е такава идеята. Лошото е и че това е част от живота и някои хора понякога сами се въвличат в "лоша въртележка" на типажи от хора които ги нараняват.
Просто си отворих приказката не визирам нищо спрямо тебе пич. Иначе си го бива, замислящо и разчусвтащо е.

Потребителски аватар
simona
Яко в играта
Мнения: 97
Регистриран: чет сеп 21, 2006 15:45

Мнение от simona » пет сеп 22, 2006 23:41

Ето какво реших. След като dream_live е писал тук стихотворение, ще го последвам. Пускам още нещо, за което да ви кажа честно се чудех, но защо пък не. Нали за това е форума.

Защо ............?

Искам да съм с ледено сърце,
да не чувствам и обичам никой!
В лъжа ме обвиняваш, не е вярно, не!
Ше настъпи ли в мен покой.

Думи, които раняват, болят,
а щом и приятел ги каже,
едва ли вече те ще зоват,
и човек иска от целия свят -
да се откаже.

Обиди безмислени, а пишехме
нежни слова ние двама,
радостта във себе си отнехме,
от любовта вече нищо не остана.

Открай време ти вярвах, но уви,
нападна ме с думи лоши и зли,
не искам да зная вече дали,
ти съществуваш и те отхвърлям
от моите мечти.

Защо така светът ми разпиля,
тръгвам си от тебе съвсем сама.
ОстАви мъка в мене безутешна,
аз исках любовта ти,тъй гореща!

Животът ми и той увисна,
облак небесен над мене надвисна....
Нима не те обичах чисто,лудо?
Готова бях за теб дори на чудо!

Защо в грях сега ме обвиняваш?
Защо разлъка мъчна пожелаваш?
Ако поискаш пак ме позови,
не кай се,топлината ми върни....

Едва ли ще се скрия аз от този свят,
далеч от земните човешки злини,
далеч от теб, за да те забравя,
без похотливи мисли и щастливи дни.

Няма те, но сбогом казвам ти и тръгвам,
телефонен звън звъни, но му обръщам гръб,
затварям външната врата и оставям,
стаята наша потънала в скръб.

А бяхме щастливи със земната радост,
отминаха дните на крехката младост,
оставям те с мъка, в мен има горест голяма,
защото прозрях твоята измама.
………….
Изгубено сърце

Къде отиде, защо те загубих,
избяга от мен, а дали заслужавам,
а може би аз се изпепелих,
всъщност на какво ли се надявам?

Любовта ми бе голяма,
към всеки в този свят,
не исках даже и слава,
само за нея копнях.

Но настъпи миг в който кътче всяко,
от душата моя бе разрушено,
сега отново съм на кръстопът,
и се надявам да намеря своя път.

Забулена съм в тайни и неверие,
но дали отново ще имам прозрение,
едва ли искам нечие благоволение,
по-добре далеч от всяко лицемерие.

Човек съм, с грешки и със прошки,
колко пъти казвах да и не,
но едва ли грешките са брошки,
а прошките едва ли са простени те.

Върни ми светлината ти сърце,
върни отново чувствата и радостта,
върни ми ти отново нежността,
и най-накрая ти се завърни.

Не ме оставяй сред мрак и тъмнина,
освети отново моята забулена душа,
нека лека и подвижна е отново мисълта,
и от радост тече поредната сълза.

Върни се, нека усетя пак щастие,
нека мига е в твоята власт,
не наранявай човека до мен,
живота отново с Любов да е скрепен.

Забрави жестокостите на съдбата,
обрулените и увехтели минали дни,
човек живее с бъдещи неясноти,
дързостта отново ти ми върни.

Искам пак да имам чувства,
към различните изкуства,
блянове сладки, даже и да се
превърна в дете,
ако ще и за миг поне.

А щом усетя лекия и галещ бриз,
ще изчезне завинаги и твоя каприз,
ще бъда пак лека и малка звезда,
и Луната пак ще огрее нощта.

Върни се, подари ми светлината,
нека пак да чуя песента на чучулига,
и накрая, да усетя полъха на Любовта,
не искам да осмислям даже и мига.

Ела, не искам да съм безразлична,
за всеки Любовта си е типична,
от чувствата не ме е страх,
върни ми моя искрен смях.

Не искам хората да наранявам,
напрежение и мъка да създавам,
жена съм аз, а тя е нежна,
за всеки е била винаги НАДЕЖДА.

………..
=====
Никога не предпочитай личната си глупост пред полезния съвет. - Сократ

Потребителски аватар
simona
Яко в играта
Мнения: 97
Регистриран: чет сеп 21, 2006 15:45

Мнение от simona » пон сеп 25, 2006 17:30

Не е мое, но ми харесва и дано и на вас да хареса.

“Добрите случайности са много,
А лошите не са случайности - те са живота.

Откраднат миг щастие е толкова малко,
Но да го няма изобщо ще е още по-жалко.

Сигурно е вярно, че радостта е измислена,
Но затова пък в тъгата намираш своята истина.

Хората казват: "Животът е кратък",
Но какво пък - умри и давай нататък.”
:D
=====
Никога не предпочитай личната си глупост пред полезния съвет. - Сократ

Потребителски аватар
dream_live
Знаещ
Мнения: 295
Регистриран: пет яну 20, 2006 21:36
Местоположение: ... не си спомням ...
Контакти:

Мнение от dream_live » пон сеп 25, 2006 17:37

Срашно много ми харесва :!: :P

Потребителски аватар
simona
Яко в играта
Мнения: 97
Регистриран: чет сеп 21, 2006 15:45

Мнение от simona » пон сеп 25, 2006 19:34

Твърде лично е, но ви ги подарявам от сърце. Прима-виста е, и не съм оправяла каквото и да било. Личен фолклор. :D

ЗВЕЗДИ /не гледайте към тях сами/

Нощем тихо зова те с надежда,
в тебе не една звезда се оглежда,
ти също ги гледаш, виждам и тръпна,
и ми се иска от небето да ги дръпна.

Да ги скрия в земната пръст
от теб, или ги заключа някъде с мъст,
но са хиляди, милиони, безброй,
като врабчета накацали рой.

Усмивка цъфти на устата ми днес,
та те са там, горе, а не в горския лес,
да ги докоснеш не можеш и знам,
че мой ще останеш в земния храм.
…..
Любов ли….?

А уж не искаше да пишеш за любов,
защо я върна питам, но е ясно,
всеки търси я като изгубен зов,
без нея се чувстваш натясно.

Виждаш живота как бързо минава,
като на длан той отшумява,
два бряга трудно се събират,
но и разделени, те трудно умират.

На парченца е счупена душата,
и нова надежда ти дава покой,
уж лепиш ги едно по едно,
живота ти прави пак завой.

Смутен си от стария спомен,
чувстваш се измамен от любов,
все още си от нея сломен,
независимо, че си свободен.

На гости отново е нежния плам,
с доверие подаваш своята длан,
виждаш в другите очи изгубената си душа,
пак питаш “Дали това е Любовта?”

И двоумиш се, да дам ли доверие,
или да остана със своето неверие,
дали на риска отново да заложа,
или в самота живота си да вложа?

Всичко беше, отлетя безследно,
годините и преживяното в тях,
спомените в теб остават нагледно,
и напълно незаглъхналия смях.

Но дойде ли любов в нечакан час,
с човека отново става промяна,
дружелюбен и по-топъл е неговия глас,
и виждаш лице с усмивка засияла.

Блуждаеща до вчера търсеща съдба,
днес минава дръзко през входната врата,
спокойно дишаш, даже без уплаха,
зачеркваш празните дни които отшумяха.

Амур лети в твоята посока,
лика си виждаш нов и променен,
и нощта ти не е наранена,
а мисълта отново осенена.

Виждаш двама ти на небосклона,
нима това е твоята мечта?
Тя е друга, Тя е твоята нова икона,
и клонки весело клати есенна бреза.

Заключено сърце не се отключва лесно,
ако приказка това е, би било добре,
но едва ли между хората все пак е честно,
да се отнасяш с тяхното доверие тъй зле.

И все пак, когато дойде посрещни Я,
подай и своята ръка и дари и твоето сърце,
човек се оценява по достойно чувство,
а не с лъжливи думи и премерено изкуство.

Изворче малко през гората самотно минава,
среща по пътя си друго и се сливат двама,
изминали заедно дългия път радостта им е голяма,
и чуваш нежния ромон в тихата горска дъбрава.
…………….
Къде си ти любов?

Не съм забравила писмата твои,
игривия и топъл глас ехти,
нима отписа нашите мечти,
да се видим двама – АЗ и ТИ?!

Опустя душата ми, ти вече ме изтри,
от паметта, едва ли пак ще имаме мечти,
един път само позвъни,
отново да бъдем – АЗ и ТИ!

Не ме напускай с омраза, помисли,
последно сбогом в очите ми кажи,
моята надежда ти стопи,
но вярвам ще постъпиш честно ТИ ?!

Писах ти, но няма твои дири,
да знаеш само как боли,
все пак надежда АЗ не губя,
че ще те видя в бъдните си дни ?!

Любовта напусна ме, уви,
ТИ забули в мъка мойте мисли,,
но приказка ще ти разкажа аз една,
чуй истината от моята уста…….
………….
НОЩ

В тъмната стая изгаря свещта,
цигара догаря , пуши едва,
дали ще познаеш, къде си сега,
по кой ли се рее мисълта ми в нощта?

Поглеждам навън и гледам небето,
там е Луната, звездите блестят,
и тебе те виждам, далеч си от мен,
в сърцето грееш и правиш нощта ми ден!

Будна съм още, гори в мен искра,
в мислите мои ти си сега,
мечтая с усмивка, гледам нощта,
”Лека нощ” скъпи, тихо в мрака мълвя.

Смях весел се чува в таз тишина,
гледам със завист, върни се, ела,
мисълта ми е с теб, нощ е сега,
и шепна с устни “Дойде Любовта”!

Падна звездица – пожелах си едно,
падна втора – пожелах си две,
желания мои – за тебе са те,
ще свърши нощта, Слънце ще грейне!

Умореното тяло търси легло,
сърцето влюбено иска едно,
да бъде дарено от новия ден,
с грам щастие за ТЕБ и за МЕН !!!

Какво е вълната без лекия бриз?
Какво е душата без капка любов?
Какво е жената без мъжкия зов?
Какво е живота без благослов?

Искам да бъда любима сега,
не, това не е моята мечта,
не искам лесна любов, тя е тъма,
а истинска, която те издига в небето
като ЗВЕЗДА !
=====
Никога не предпочитай личната си глупост пред полезния съвет. - Сократ

Отговори

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 0 госта