Разкритите досиета

Когато има нерегламентирани боклуци или мнения трябва да се почиства-няма как...
Отговори
Потребителски аватар
Gab4o
Разбиращ
Мнения: 1810
Регистриран: пет юни 10, 2005 18:46
Местоположение: Around the World, Where the Heart Belongs, Venezia
Контакти:

Разкритите досиета

Мнение от Gab4o » пон май 29, 2006 21:16

Какво ще кажете по случая с разкритите досиета на агентите..коритаров и т.н
наистина ми е интересно да чуя мнението ви
Един проект от създателите на Your Crossroad of Hopes - http://Book.CrossroadBg.com/" rel="nofollow
Изображение
Изображение

Потребителски аватар
dream_live
Знаещ
Мнения: 295
Регистриран: пет яну 20, 2006 21:36
Местоположение: ... не си спомням ...
Контакти:

........................

Мнение от dream_live » пон май 29, 2006 21:24

Aз съм за разкриването на досиетата, поне ще разберем кой, кой е или какъв е бил преди. Абе политиката не ме интересува :x

Vassil
Администратор
Мнения: 1570
Регистриран: съб фев 14, 2004 0:54

Мнение от Vassil » пон май 29, 2006 22:48

Има положителни и отрицателни страни. Ще се разберат доносниците, но ще се отслаби държавната сигурност. За момента дори се говори, че това е "притискане на неудобни".

Vassil
Администратор
Мнения: 1570
Регистриран: съб фев 14, 2004 0:54

Мнение от Vassil » пет апр 06, 2007 13:48

Почти година по-късно отново се шуми около досиетата и това, че пак няма да бъдат отворени както му е реда. Не се учудвам. :smt124

Потребителски аватар
hotblooded
Знаещ
Мнения: 351
Регистриран: пон яну 22, 2007 8:16

Мнение от hotblooded » съб апр 07, 2007 19:21

Vassil написа:Почти година по-късно отново се шуми около досиетата и това, че пак няма да бъдат отворени както му е реда. Не се учудвам. :smt124
Поговорката "По-добре късно от колкото никога" не важи в този случай! Имаше достатъчно време, каквото трябва да се махне, и където каквото трябва да се "подпъхне", времето беше достатъчно и за тези на които това отваряне можеше да навреди преди 17 години - днес на повечето и дреме на половата шпага че имат досиета, и каква е тая комисия, кои я провери нея! Крадеца ще вика "дръжте крадеца"!
Когато си пожелаваш да живееш вечно, не забравяй да си пожелаеш и вечна младост!

Vassil
Администратор
Мнения: 1570
Регистриран: съб фев 14, 2004 0:54

Мнение от Vassil » нед апр 08, 2007 12:48

...Бе трябва да има такива новини. По-добре ли е от нямане на новини да вземат да им изваждат кирливите ризи на политиците което няма да стане с тия телевизии...

Потребителски аватар
talkinghead
Мярвал се
Мнения: 8
Регистриран: ср апр 25, 2007 12:02
Местоположение: Plovdiv

Re: Разкритите досиета

Мнение от talkinghead » чет апр 26, 2007 14:15

Gab4o написа:Какво ще кажете по случая с разкритите досиета на агентите..коритаров и т.н
наистина ми е интересно да чуя мнението ви

...........
За сега е само ТОТО-6/49 с жокер Гоце.

Потребителски аватар
talkinghead
Мярвал се
Мнения: 8
Регистриран: ср апр 25, 2007 12:02
Местоположение: Plovdiv

Мнение от talkinghead » чет апр 26, 2007 14:20

Без КГБ/КДС
и русофили
“Една власт не се е предала, докато не е предала своята агентура.” (Збигнев Бжежински)

Потребителски аватар
talkinghead
Мярвал се
Мнения: 8
Регистриран: ср апр 25, 2007 12:02
Местоположение: Plovdiv

Мнение от talkinghead » чет юли 05, 2007 12:28

Катарзис с досиетата? Днес е невъзможен*
дата: 03-07-2007
Иван Костов, “24 часа”
Решение № 4 от 21.06.2007 г. на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия разкрива важен факт за дейността на комунистическия репресивен апарат по време на прехода. Комисията обяви, че трима конституционни съдии, от състава, който препятства въвеждането в действие на Закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност през август 1997 г., са били доносници.
Този факт е полезно да го осмислят всички, които твърдяха, че „Костов не е отворил досиетата”. Един приет и повреден закон свидетелства, че през лятото на 1997 г. бе направен радикален опит да бъдат отворени документите на комунистическия репресивен апарат. Очевидно е вече, че в голяма степен този опит бе осуетен от организирана група на трима сътрудника на ДС в Конституционния съд. Няма да коментирам имената им. Ясно е, че те са укрили истината за себе си. Това е естественият инстинкт за самосъхранение на всеки доносник. Но имената далеч не са всичко – решението е важна и показателна следа за дейността на комунистическия репресивен апарат.
Групата на тримата успява да провали следните ключови текстове от закона: 1) премахва задължителната проверка на президента и вицепрезидента; 2) отменя дефиницията на „картотекираните сътрудници”; и, 3) фактически успява да укрие за повече от 10 години „колегите си” във Висшия съдебен съвет, във Върховния касационен и административен съд, в Главна прокуратура и в националното следствие.
Първата последица е, че секретният сътрудник на ПГУ на ДС Г. Първанов „Гоце” е втори мандат президент на България. През 2001 г. Комисията „Андреев” не изисква декларация за чисто минало от кандидата Първанов, защото според закона президентът не подлежи на проверка. Освен това, до собственото му публично признание, че е получавал хонорар за сътрудничеството си, Първанов има само „папка” на картотекиран, т.е. не подлежи на обявяване в Народното събрание както Ахмед Доган и компания. Както се вижда, “Гоце” бе грижливо предпазен от своите.
Втората последица е изключването на всички картотекирани, които са най-голямата група сътрудници на комунистическия репресивен апарат. Точно те, със своите унищожени досиета, са днешната скрита, но реално властваща олигархия в България или нейни преки опори в политиката, бизнеса, медиите и престъпността.
Третата последица е безнаказаността и спокойствието на организираната престъпност и “сенчестия бизнес”, гарантирана от многобройните „кукли на конци” в следствието, прокуратурата и съда. Няма защо да се питаме, защо в България няма правосъдие, но има политически съдебни процеси, поръчкови прокурорски преследвания и оклеветяване на истинските опозиционери от самите държавни институции.
Изводът е, че със сигурност през 1997 г. по времето на управлението на ОДС, комунистическият репресивен апарат е действал ефикасно и нещо повече, успял е да отвоюва чрез тогавашното решение на Конституционния съд поле за действие за още десет години.
Тук сигурно се появява въпросът, защо бившата комунистическа партия, която през 1997 година атакува непримиримо целия закон, днес прие да се отворят досиетата. Отговорът не е, защото НАТО и ЕС ги накараха, а защото НАТО и ЕС приеха доносниците и сътрудниците на ДС. Досиетата се отварят сега, защото съдържанието им вече няма политическо значение. Щом народът избра секретен сътрудник на ДС за президент, щом го прие Буш, всички вече са оневинени.
Това, което в България щеше да бъде катарзис и пречистване през лятото на 1997 г., десет години по-късно е досадна лятна жега и перчене на доносници.

* Заглавието е на редакцията на в. “24 часа”.
Без КГБ/КДС
и русофили
“Една власт не се е предала, докато не е предала своята агентура.” (Збигнев Бжежински)

Потребителски аватар
talkinghead
Мярвал се
Мнения: 8
Регистриран: ср апр 25, 2007 12:02
Местоположение: Plovdiv

Мнение от talkinghead » чет юли 26, 2007 11:12

Статията Хайнц Брам - Гоце вече е проблем за България.


Германски историк вижда сериозни последици за България от случая “Гоце”

Емигрантът, чиято книга Първанов редактирал, също бил агент на ДС
23 Юли 2007

Принадлежността на Георги Първанов към ДС ще създаде на България проблеми, а самият президент е изправен пред тежката задача да реши чии интереси са му по-важни – личните или на България. Това смята германският историк и политолог Хайнц Брам, който изучава отблизо съвременна България.

В интервю за радио Дойче веле Брам изразява дълбокото си разочарование от последните разкрития за агентурната принадлежност на българския президент и на хора от неговото обкръжение.

“Постепенно започвам да губя вяра в България. Българите са хора, които много искат да се пише и говори само с добро за тяхната страна, но в повечето случаи фактите не са толкова радостни за тях. Още миналата година стана ясно, че Първанов е бил сътрудник на бившите тайни служби. Сега имаме черно на бяло докъде се е разпростирало това сътрудничество и към днешна дата не знаем колко още по този случай ще излезе на бял свят. Всичко това повдига много въпроси и аз съм убеден, че това няма да е последният скандал. В същото време не вярвам, че случаят "Първанов" ще бъде разнищен докрай и че българската общественост ще научи всичко за него”, казва историкът.

Според Хайнц Брам човек си задава въпроса защо малко преди края на комунизма Първанов е станал сътрудник на ДС. “Дали е вярвал до последно, пък и след това, в просъществуването на комунистическия режим?. Очевидно, че това е така. Сега става ясно, например, защо по време на войната в Косово Първанов написа онова писмо до Милошевич, т.е. той и тогава все още е вярвал, че комунизмът ще оцелее”, припомня историкът този момент от биографията на Първанов, когато все още бе лидер на БСП.

Според Хайнц Брам проблемът с присъствието на хора от бившата Държавна сигурност на възлови постове в държавния апарат ще постави България в много неприятно положение. “Може да се окаже, че България не трябва да се приема на сериозно, защото никой не знае доколко тези хора все още продължават да си сътрудничат и дали 18 години след падането на комунизма старите връзки са живи и задкулисно не продължават да управляват страната”, казва Брам.

“Аз се питам още каква ще бъде реакцията в Европа. Вероятно Брюксел ще трябва да запази дипломатичния си и вежлив тон или пък ще се дистанцира и въздържа от преки контакти с Първанов”, продължава ученият и задава риторичния въпрос: “Питам се още какво чувстват в момента германските социалдемократи в Берлин, които категорично се дистанцираха от ЩАЗИ и които досега наричаха Първанов "свой приятел". Каква ли ще бъде изненадата им сега, когато официално е потвърдено, че Първанов е бил агент на Държавна сигурност, макар и само като научен сътрудник”.

Според Брам трябва да има последици за самия президент от осветяването на досието “Гоце”. В противен случай това ще означава, че темата за престъпленията на бившия комунистически режим не се приема на сериозно в България и че хората са се примирили със съдбата си да живеят с тези остатъци от комунизма.

“Ако смятате, че на Балканите това е възможно, защото никой не се интересува какво точно става в страната, ще ви кажа, че това е напълно погрешно, защото България се наблюдава отвън”, казва още Брам. “Вероятно хората са прави да отказват участието си на избори, тъй като не виждат смисъл. Това е лошо и за младите, които ще загубят надежда. От тази гледна точка смятам, че нещо трябва да последва, защото и за самия президент Първанов би следвало да е важно страната, която той представлява, да се ръководи от чисти хора.”

ДС готвила Първанов за лидер на ВМРО?

В коментар пред БНР за случая “Гоце” ръководителят на бившата комисия по досиетата Методи Андреев каза, че е абсурдно историкът Първанов да е бил направен секретен сътрудник на ДС само заради редакцията на една книга. Той разви хипотезата, че в навечерието на промените през 1989 г. е твърде възможно Първанов да е бил готвен за лидер на една възкресена и контролирана от Държавна сигурност ВМРО.






Българският президент компрометира сътрудничеството с НАТО и ЕС



С публикуването на папката “Гоце” се цели пълното объркване на гражданите и жадуваната амнистия на ДС


Леа Коен, Посланик в Белгия, Люксембург, НАТО, ЕС, Швейцария и Лихтенщайн от 1991 до 2001
Монитор


“Нищо скрито няма да остане неразкрито, Узнаваемото ще бъде узнато”Библията, Матей 10:26


Сценаристите на сюжета “Гоце” изглежда не са чели тази глава от Новия Завет (Матей 10:26 за тяхно улеснение).


Разиграват го като активно мероприятие. Това АМ е замисляно отдавна (виж материалите от август 2006 г. в пресата и в медиите). Целта му е да се постигне пълно объркване на българските граждани, с което най-после да се осъществи жадуваната амнистия за ДС.

Тази идея онзи ден беше формулирана ясно от вътрешния министър, който арогантно попита : “Че какво лошо има в това при президента да има хора от ДС?”

Нищо, разбира се, за самия министър, след като и самият президент е от службите.

Тук трябва ясно да се каже за кой ли път: ДС е репресивна машина над българските граждани, която е работила срещу тях и срещу българската държава и НИЩО в нейната дейност не подлежи на амнистия, пък била тя и само морална.

От позицията си на бивш посланик в Белгия, НАТО и Швейцария бих желала да внеса някои скромни уточнения в доста объркващата фактология, изнесена в защита на президента Първанов по папката “Гоце”.

Президентът и неговият екип многократно твърдяха различни неща относно спецификата на неговото сътрудничество към ДС.

Той заяви:
Написал е рецензия към книга (в три последователни изявления президентът нарича себе си веднъж рецензент, втори път редактор и трети път научен консултант).
Книгата била научен труд.

Авторът бил, според самото определение на президента, “известен емигрант”, “най-голям родолюбец”, “голям българин”.

Държавният ни глава е пропуснал само да съобщи името на този човек, както и заглавието на “научния” му труд.

Запознах се внимателно с изнесените от самия президент в Интернет документи и бих желала да внеса в твърденията му някои корекции.

И така, става дума за емигранта в Белгия Методи Димов и за неговата книга “Габеро” - автобиографични спомени на македонска тема.

Книгата няма никаква научна стойност и едва ли е била необходима “научна намеса” за нейното издаване.

“Големият българин”

(да ме прости Господ, вече покойник, но истината ми е по-мила) е бил агент също на ДС под името „Комитата". И като такъв го заварих в Брюксел, когато отидох посланик там през пролетта на 1991 г. Самият Методи Димов стана изпълнител на активно мероприятие (АМ, както се казва в абравиатурата на ДС) на 24 май 1991 г., когато ДС се опитваше да компрометира всячески всички нови посланици. На този светъл празник в посолството в Брюксел за първи път бяха дошли емигранти, които не бяха имали нищо общо с комунистическата власт и с ДС. А една от задачите на новата дипломация (жестоко оплювана чрез хората и методите на ДС) бе именно да обедини българската диаспора.

Групата на Методи Димов направи нечуван публичен скандал в присъствие на белгийски журналисти, поканени от Димов. Стигна се до вадене на оръжие, като целта беше да се компрометира посолството и разбира се, новият посланик. Свидетел на това събитие е литературоведът Михаил Неделчев, поканен да произнесе реч по случай 24 май.

Естествено това стана причина да се запозная по-отблизо с дейността на Методи Димов.
Разбрах, че му е възложено (от ДС в България, както сам пояснява оперативният работник Цвятко Цветков) съчинението на книга с определени внушения, която да бъде разпространявана сред македонистките общности по света и в самата Македония. Методи Димов имаше лошо зрение, това е вярно. Но той бе и почти неграмотен и трудно би могъл да напише книга, още по-малко научен труд.

Както се разбира, за активното мероприятие (както го определя самият Цвятко Цветков) е бил необходим по-грамотен човек, какъвто ДС е намерила в лицето на настоящия президент.

Работата на Първанов по тази книга е започнала, както се вижда от побликуваните документи, още в началото на 1989 г. Това скромно се премълчаваше в публичните обяснения на президента. Той самият признава, че се е срещал с Методи Димов в присъствието на Цвятко Цветков. Но просто подценява интелигентността на българските граждани, смятайки че може да ги убеди, че не е знаел какво прави в онзи момент. Между впрочем, самият Методи Димов се хвалеше на всеослушание в Брюксел относно характера на връзките си с България и по-специално със “службите”.

Написването на книгата се е забавило, а междувременно настъпиха промени, не само вътрешно, но и външно-политически (разпадането на Югославия и отделянето на Македония). Една от първите стъпки на правителството на СДС (с премиер Филип Димитров) бе признаването на независимостта на Македония, горещо подкрепено от президента Желев. Това категорично не съвпадаше с политическите интереси на “македонистите” от типа на Методи Димов и неговия наставник Първанов. Поради закъснение и поради изменение на обстановката книгата на Димов (активно мероприятие на ДС) не е била издадена, както е било замислено първоначално, а

президентът е „изгубил интерес".

От фактите става ясно, че Георги Първанов е участвал в поне едно АМ от голям мащаб ( справката на Цвятко Цветков от 30.03.1989) и в още едно АМ (упоменато в документите на ДС от 18.09.1989), като е написал статия за канадското издание на македонистите “Македонска трибуна” в Торонто, намиращо се в много тесни връзки със самия Димов). Тя е трябвало да излезе като “редакционна”, т.е. без името на автора.

Методи Димов е останал доста разочарован от неиздаването на книгата му (както му е било обещано) и я е публикувал сам в стотина екземпляра в една книжарница- печатница в Льовен. Подобно публикуване струваше през онези години в Белгия около 3000 белгийски франка = на 100 щатски долара.
За да се узнае цялата истина за дейността на президента по АМ на ДС по македонски въпроси, е необходимо нещо много просто. Да се публикува досието на агент “Комитата”, за когото всъщност Първанов е работил под опеката на ръководещия го офицер Цвятко Цветков. Любопитна подробност, разказана от самия Цветков е, че той е кандидатствал за работа в президентството (като съветник навярно). Работата му е била обещана, но в последния момент - отказана. Вероятно след намеса на някой
друг президентски съветник. Гарван гарвану око не вади, но и агент - агента не храни.

Провалената операция “Гласност”

Президентът Първанов с дейността си по прикриване на агенти на ДС в собствената си администрация компрометира един от принципите за сътрудничество с НАТО и с ЕС, а именно задължението, което България пое още през 1991-1992 г. за прочистване на дипломатическите служби от тези агенти.

Че такава задача съществува, твърдя в качеството си на бивш посланик в Белгия и в НАТО и като участник в организираната от тях операция “Гласност” през 1993 - 1994 г.

Операцията бе ръководена от белгийските служби за сигурност. Причините бяха следните:

Посолствата и търговските служби на всички бивши комунистически страни се бяха очистили от агенти под дипломатическо прикритие с изключение на 2 държави - България и Румъния. Те, както се оказа, притежаваха пропорционално най-голям брой агенти.

Беше ни даден срок от няколко месеца, определен като приятелски, през който посолството и търговските служби да отзоват тези агенти. Може без преувеличение да се каже, че това засягаше около 80% от наличния състав. Операцията бе мъчителна, с много съпротива (дори след като се оказа, че някои от агентите продължаваха да бъдат действащи и след 1993 г.) В София се водеше борба срещу посланиците, назначени от президента Желев, за да се спрат процесите. Агентите получаваха мощно подкрепление от свои колеги в МВнР и извън него. Понякога се стигаше дори до крайности.

С цел сплашване два пъти бе стреляно

срещу резиденцията в Брюксел. Като посланик бях предупредена, че се готви организирано покушение срещу мен.

Операция “Гласност” бе “огласена” в Белгия , но НИКОГА в България.

Част от отзованите агенти минаха години по-късно през администрацията на президента Първанов или през МВнР, където се завърнаха. И сега са отново изпратени от бившия съветник на президента Калфин като посланици и висши дипломати на централни места по света. Доколкото ми е известно - всички по предложение на самия президент или на неговия министър. Никой не бе пропуснат, всички бяха обезвъзмездени, нито един от тях не получи поне морален укор за дейността си в системата на най-отвратителната институция на миналото - ДС.

Това обстгоятелство не може да няма морални последици върху имиджа на България, която за пореден път показва, че не е способна да се отърси от позорното си минало, за да запази интересите на група хора, вкопчени във властта и свързаните с нея облаги.

Но да се върнем към началото.

Бих искала да припомня често цитираната мисъл на Абрахам Линкълн:

“Известно време могат да бъдат лъгани всички.
Някои могат да бъдат лъгани винаги.
Но не е възможно винаги да бъдат лъгани всички”.

Моментът, избран да бъде огласено досието “Гоце”, не е случаен. Той е поредното АМ. “Първа” новина за медиите са медицинските сестри в Либия. Следва топлото (време) и Топлото, горещините размекват мозъците и не предразполагат към демонстрации. Ако това АМ мине сполучливо, въпросът с агентите ще бъде погребан завинаги, те ще имат за свой покровител не друг, а самият държавен глава. Престижно ли е за външния облик на страната президентът да замени петима агенти на ДС от бившия си екип (понастоящем посланици на възлови места) с нови шестима, които сигурно вече също стягат дипломатически куфарчета?

Теоретично е възможен и друг сценарий.

Държавният глава не може да уволни 6 души свои сътрудници поради принадлежност към ДС (след като той самият спада към нея), нито да отзове около 20 посланици (включително на най-възлови места в Европа) заради същото. Тогава той би могъл да постъпи другояче, ако желае да остане с име на държавник в историята, на която се е посветил.

Да подаде оставка самият той.

Един американски президент го направи и остана в историята.














Комисията по досиетата потвърди принадлежността на Георги Първанов към бившата ДС

Евтим Костадинов: Някой е ровил в папката "Гоце"

Bulgarian Post
24.07.2007 г.
"Смути ме това, че на 27 март 2007 г. някой е пипал в папка "Гоце". След като бе приет законът през декември 2006 г. тя е собственост на комисията по досиетата и не може да бъде пипана", това заяве за сутрешния блок на bТВ председателят на комисията по досиетата Евтим Костадинов.
В предаването „Тази сутрин” Костадинов каза още, че е притеснително това, че на последната страница пише "23 юни", като дата на която тази папка е била събрана, но годината не е написана. Според Костадинов специалистите по архиви твърдят, че номерирането не трябва да следва по този начин.

„Няколкото номерации в горния десен ъгъл казват, че от папката са вадени листове, но не може да се каже нито кой, нито кога е правил това. До настоящия момент установяването на принадлежност и липсата на страници и листове няма да попречи да си свършим работата", каза още Костадинов.

Той добави, че службите вече нямат право да боравят с архива на бившата ДС. Това според него означава, че ако към папката на Георги Първанов е имало не само лично, но и работно дeло, което не е предадено на комисията, то съответната служба е нарушила закона.






Германски историк вижда сериозни последици за България от случая “Гоце”
Емигрантът, чиято книга Първанов редактирал, също бил агент на ДС
23 Юли 2007
Принадлежността на Георги Първанов към ДС ще създаде на България проблеми, а самият президент е изправен пред тежката задача да реши чии интереси са му по-важни – личните или на България. Това смята германският историк и политолог Хайнц Брам, който изучава отблизо съвременна България.
В интервю за радио Дойче веле Брам изразява дълбокото си разочарование от последните разкрития за агентурната принадлежност на българския президент и на хора от неговото обкръжение.
“Постепенно започвам да губя вяра в България. Българите са хора, които много искат да се пише и говори само с добро за тяхната страна, но в повечето случаи фактите не са толкова радостни за тях. Още миналата година стана ясно, че Първанов е бил сътрудник на бившите тайни служби. Сега имаме черно на бяло докъде се е разпростирало това сътрудничество и към днешна дата не знаем колко още по този случай ще излезе на бял свят. Всичко това повдига много въпроси и аз съм убеден, че това няма да е последният скандал. В същото време не вярвам, че случаят "Първанов" ще бъде разнищен докрай и че българската общественост ще научи всичко за него”, казва историкът.
Според Хайнц Брам човек си задава въпроса защо малко преди края на комунизма Първанов е станал сътрудник на ДС. “Дали е вярвал до последно, пък и след това, в просъществуването на комунистическия режим?. Очевидно, че това е така. Сега става ясно, например, защо по време на войната в Косово Първанов написа онова писмо до Милошевич, т.е. той и тогава все още е вярвал, че комунизмът ще оцелее”, припомня историкът този момент от биографията на Първанов, когато все още бе лидер на БСП.
Според Хайнц Брам проблемът с присъствието на хора от бившата Държавна сигурност на възлови постове в държавния апарат ще постави България в много неприятно положение. “Може да се окаже, че България не трябва да се приема насериозно, защото никой не знае доколко тези хора все още продължават да си сътрудничат и дали 18 години след падането на комунизма старите връзки са живи и задкулисно не продължават да управляват страната”, казва Брам.
“Аз се питам още каква ще бъде реакцията в Европа. Вероятно Брюксел ще трябва да запази дипломатичния си и вежлив тон или пък ще се дистанцира и въздържа от преки контакти с Първанов”, продължава ученият и задава риторичния въпрос: “Питам се още какво чувстват в момента германските социалдемократи в Берлин, които категорично се дистанцираха от ЩАЗИ и които досега наричаха Първанов "свой приятел". Каква ли ще бъде изненадата им сега, когато официално е потвърдено, че Първанов е бил агент на Държавна сигурност, макар и само като научен сътрудник”.
Според Брам трябва да има последици за самия президент от осветяването на досието “Гоце”. В противен случай това ще означава, че темата за престъпленията на бившия комунистически режим не се приема насериозно в България и че хората са се примирили със съдбата си да живеят с тези остатъци от комунизма.
“Ако смятате, че на Балканите това е възможно, защото никой не се интересува какво точно става в страната, ще ви кажа, че това е напълно погрешно, защото България се наблюдава отвън”, казва още Брам. “Вероятно хората са прави да отказват участието си на избори, тъй като не виждат смисъл. Това е лошо и за младите, които ще загубят надежда. От тази гледна точка смятам, че нещо трябва да последва, защото и за самия президент Първанов би следвало да е важно страната, която той представлява, да се ръководи от чисти хора.”
ДС готвила Първанов за лидер на ВМРО?
В коментар пред БНР за случая “Гоце” ръководителят на бившата комисия по досиетата Методи Андреев каза, че е абсурдно историкът Първанов да е бил направен секретен сътрудник на ДС само заради редакцията на една книга. Той разви хипотезата, че в навечерието на промените през 1989 г. е твърде възможно Първанов да е бил готвен за лидер на една възкресена и контролирана от Държавна сигурност ВМРО. Развитието на събитията обаче е изпреварило замисъла на ДС, но не е отървало “героите”, готвени за участие в определени сценарии, от зависимостта им от службите.
За да разберем за Гоце, трябва да се отвори досието на Комитата
Междувременно български дипломат обяви, че емигрантът от македонски произход Методи Димов, чийто спомени са били първопричината научният работник и сегашен президент Георги Първанов да бъде вербуван за секретен сътрудник на ДС, също е бил агент на Държавна сигурност. Той е носел псевдонима “Комитата”. Това разказва пред вестник “Монитор” Леа Коен, бивш посланик на България в Белгия, Люксембург, НАТО, Швейцария и Лихтенщайн от 1991 до 2001 г. Според Коен, която познава Димов от времето, когато е била посланик в Белгия, емигрантът не само не е криел близостта си с ДС, но и обичал да се хвали с нея.
Бившата посланичка твърди още, че самият Димов е бил малограмотен, трудно е виждал и книгата със спомените му “Габеро” била на такова ниско ниво, че трудно се е нуждаела от научна редакция. Тогава, пише тя, изниква въпросът каква е ролята на Първанов в “редактирането” на този труд.
Обяснението й е, че както Методи Димов, така и Първанов са били участници в голямо активно мероприятие на ДС по т.нар. македонски въпрос. Според нея, видно и от публичните изявления на оперативния работник от ДС, който е контактувал с Първанов – Цвятко Цветков, Димов е получил задачата да разработи книга с определени внушения, която да бъде разпространена сред македонистко настроени общности по света. И понеже Димов не е можел да напише исканото, с тази задача е бил натоварен Първанов като историк и запознат с македонската тема.
“За да се узнае цялата истина за дейността на президента по активното мероприятие на ДС по македонски въпроси, е необходимо да се публикува досието на агент “Комитата”, за когото всъщност Първанов е работил под опеката на офицера Цвятко Цветков”, казва Леа Коен.
Бившата посланичка разказва и за проведената в българските мисии в ЕС акция за прочистването им от агенти на бившите комунистически тайни служби под изричния натиск на НАТО. Операцията се е наричала “Гласност”, провела се е през 1993-1994 г. и е била ръководена от белгийските служби за сигурност. Съпротивата на българското МВнР тогава е била неимоверна, а по-късно освободените поради принадлежност към ДС български служители са намерили отново работа както във Външно министерство, така и в президентството при Първанов.
След време отзованите отново се върнаха на дипломатически постове, назначени от президента, казва Коен и припомня, че за операция “Гласност” в България никога не се е говорило.
Без КГБ/КДС
и русофили
“Една власт не се е предала, докато не е предала своята агентура.” (Збигнев Бжежински)

Отговори

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 0 госта