Какво ви липсва да ще щастливи?

Искате нещо да изкрещите пред света или просто да напишете...Може да го направите и тук
Vassil
Администратор
Мнения: 1570
Регистриран: съб фев 14, 2004 0:54

Какво ви липсва да ще щастливи?

Мнение от Vassil » нед юни 12, 2005 14:11

Дали липсата е материална или духовна(или и двете)? Нещо ви терзае или измъчва? Кога последно бяхте (или за радост в момента сте)? Вие сте на ход..!:-j

Потребителски аватар
Gab4o
Разбиращ
Мнения: 1810
Регистриран: пет юни 10, 2005 18:46
Местоположение: Around the World, Where the Heart Belongs, Venezia
Контакти:

Мнение от Gab4o » чет юни 16, 2005 20:58

`Много мъка има по тоя свят`
Всеки човек го измъчва нещо..някои са по-чувствителни, други не го вземат навътре..аз лично спадам към първите и колкото и да съм се старала да не взимам нещата присърце все така става...това изглежда си е до същност, до нещо в нас, което е непроменимо - има такива неща. Все пак от раждането до смъртта си ние минаваме през безброй метаморфози, за 1 година може толкова неща да се променят в нас, че да не се познаем..или дори 1 месец - обикновено нещата, които променят живота ни са към 2-3 дни от целия живот..но въпреки това нещо в нас си остава същото.Например предразположеността към определени състояния, определен потенциал и т.н Така че ако сме се родили свръх чувствителни и за разлика от някой непукис - гамен в автобуса ни прави впечатление, че някоя трудноподвижна баба или дядо на преклонна възраст седят прави заради някоя пикла на 13 години с цигара в ръка и това са хора, които цял живот са се бъхтили за 80лв пенсия..кучи живот..това би направило впечатление на чувствителните хора..колко пъти съм ронила горещи сълзи като видя моя съученик, страдащ от бъбречна недостатъчност как живее..ходи на хемодиализа по-често, отколкото на училище..даже за първи път дойде в 9ти клас, дотогава беше на домашно обучение.Горкия - забавил се е в развинието си и е с размерите на дете 3 ти клас, а е на 18 години..и само като видя той и неговото семейство какви неистови усилия полагат за да му помогнат, цепят стотинката на две..той буквално се бори за живот. Преди участвах в благотворителен концерт за събиране на средства за животоспасяващите ампули, които му бяха нужни и събрахме доста пари..но оттогава хората го забравят - сещат се само на празници и то ако класния ги накара насила да съберат пари за подарък. В клас никой не говори с него, само аз се опитвам от време на време. И като съпоставя това с факта как моето поколение се трови редовно с цигари, алкохол и наркотици и че развращението сред младежта е пълно просто всичко в мен се обръща.Вижте как съсипраме здравето си, а има хора като моя съученик, които със зъби и нокти воюват за още един ден живот.
Друго, което ме натъжава е отношението на хората като цяло един към друг; ценностната им система - изцяло деградирала и начина им на мислене - повърхностен и погрешен. Например откакто се помня съм пълна и съм понесла какви ли не подигравки от хора, които не познавам дори, които ме виждат на улицата ..на хората им е кеф да се чувстват всевластни и да мачкат по-слабите. Не че съм по-слаба като човек, но една мацка с мерки 90/60/90 би ме погледнала с насмешка и би се подиграла, защото се има за нещо повече. А аз не съм като нея и няма да й отвърна, че за сметка на това тя е еди каква си..мълча си..не знам дали това е правилната позиция, но мисълта ми (колкото и да е трудна за проследяване) е, че обществото тотално е заслепено от някакви измислени моди и временни неща и просто няма кой да им помогне да прогледнат.
Не е срамно да признаеш грешките си, даже е достойто за уважение.Нека бъдем себе си, но не се подиграваме на другите, не ги травмираме, защото някои елементарни неща за този, който травмира утре ще се окажат фатални за травмирания..
Афектирана съм от редица други неща..но смятам да ги напиша малко по-късно.

:(
Един проект от създателите на Your Crossroad of Hopes - http://Book.CrossroadBg.com/
Изображение
Изображение

Willow
Знаещ
Мнения: 361
Регистриран: пон окт 31, 2005 14:43
Местоположение: In a world of nothingness

Мнение от Willow » пон окт 31, 2005 16:01

Аз съм съгласна с Black^Dead^Empty^soul ,защото и аз не сам самото изящество и винаги ми е болно от коментарите на някои хората по мои адрес и колкото и да се старая да не се влияя от чуждото мнение аз се влияя и ако някои ми се присмее например на блузата едвали ще я нося.Знам,че е грешно и се старая да се променя,но не се получава.
Болно ми е и за това,че хората са забравили как да общуват с природата,та нали ние сме част от тази природа и тя е наш дом.Ние хората сме забравили и много други първични за нас неща погълнати от забързаното си ежедневие.Например кога последно погледна погледна небето и си каза "Колко е красиво!" Кога последно се спря и се огледа наоколо и това което видя те направи щастлив?Кога последно гледа звездите и мечта на воля? Замисли се дали си щастлив по начина по който живееш,и ако не си помисли какво би те карало да се чувстваш щастлив и отделяй малко време да го правиш.
Дразни ме и злобата която хората таят у себе си.В моя клас имаше едно момче което беше по-затворено и по-"отворените" решиха да го тормозят само за да покажат надмощието си.Това е нелепо защо ти е да вредиш на някого осебено след като той нищо не ти е сторил,нима това ще те накара да се чувстваш щастлив?И най-лошото е че почти никой не се намисаше,а напротив даже гледаха с задоволство.
Аз например се чуствам щастлива с моите приятели и винаги когато имаме възможност излизаме заедно и си прекарваме добре.Радвам се че имам такива приятели като моите защото ако не бяха те нямаше да съм това което съм в момента.Искам да им кажа"Благодаря ви че ви има!"
Someone to face the day with, someone I'll always laugh with... Even at my worst I'm best with you...

Vassil
Администратор
Мнения: 1570
Регистриран: съб фев 14, 2004 0:54

Мнение от Vassil » нед ное 20, 2005 19:00

Нека да си отговоря по въпросите-личният пример най-добър.
По първото въпросче- нищо
Втория- нищо
Третия- в момента съм
:D :-j
Твоа е относно личните ми мъки...

Потребителски аватар
Tea
Знаещ
Мнения: 486
Регистриран: вт авг 23, 2005 9:11
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Tea » пон ное 21, 2005 16:50

Хех, блазя ти, че нищо не ти липсва...В моя живот липсват някой нещица, той и по същество си е несъвършен, но винаги има какво още да се желае...Може би малко повече любов, топлина, още малко надежда... и вяра в утрешния ден. А всъщност да, била съм и щастлива някога. Само дето не помня кога беше...И може би отново ще бъда някой ден. И представа си нямам кога, но нали всички се стремим към това...все някой от нас ще го заслужи.
Ако си гледаш в краката, вървиш с наведена глава. Ако внимаваш във всичко, нищо не става както трябва. Ако нямаш нищо, нямаш какво да губиш. Ако имаш всичко нямаш за какво да живееш. Не преживявай - живей. There is no other way.

Потребителски аватар
Gab4o
Разбиращ
Мнения: 1810
Регистриран: пет юни 10, 2005 18:46
Местоположение: Around the World, Where the Heart Belongs, Venezia
Контакти:

Мнение от Gab4o » чет ное 24, 2005 13:16

All you need is love.mp3 :D
Един проект от създателите на Your Crossroad of Hopes - http://Book.CrossroadBg.com/
Изображение
Изображение

Willow
Знаещ
Мнения: 361
Регистриран: пон окт 31, 2005 14:43
Местоположение: In a world of nothingness

Мнение от Willow » чет ное 24, 2005 19:56

Е не мисля че само любов ни трябва...има и други неща :D
Someone to face the day with, someone I'll always laugh with... Even at my worst I'm best with you...

Willow
Знаещ
Мнения: 361
Регистриран: пон окт 31, 2005 14:43
Местоположение: In a world of nothingness

Мнение от Willow » чет ное 24, 2005 21:58

Да щастието е нагласа до голяма степен,но понякога колкото и да се опитваме да сме щастливи нещо ни липсва,така че щастието не е само нагласа. :D
Someone to face the day with, someone I'll always laugh with... Even at my worst I'm best with you...

Willow
Знаещ
Мнения: 361
Регистриран: пон окт 31, 2005 14:43
Местоположение: In a world of nothingness

Мнение от Willow » чет ное 24, 2005 23:08

Ами аз пък мисля че и най-върлия песимист да си пак ще си имаш мечти просто няма да вярваш,че някога ще станат реалност,за теб те ще са далечен блян(за песимиста говоря).Но все пак си остават мечти. :)
Someone to face the day with, someone I'll always laugh with... Even at my worst I'm best with you...

Vassil
Администратор
Мнения: 1570
Регистриран: съб фев 14, 2004 0:54

Вяра

Мнение от Vassil » чет ное 24, 2005 23:14

Трябва и да си повярваме за да сме щастливи.
Последна промяна от Vassil на чет ное 24, 2005 23:31, променено общо 1 път.

Vassil
Администратор
Мнения: 1570
Регистриран: съб фев 14, 2004 0:54

Кръстопът

Мнение от Vassil » чет ное 24, 2005 23:35

Но без сам да си направил нещо по въпроса, човека до тебе какъвто и да е може понякога и да е тежест. Трябва и сам да можеш да се облягаш на себе си, като не изключваме и останалите взаимовръзки с останалите хора разбира се. Пътя напред има и кръстопъти и изборът предвещава твоят избор колкото и малки да са нещата.

reslickade
Търсещ
Мнения: 58
Регистриран: ср ное 23, 2005 1:19
Контакти:

Мнение от reslickade » пет ное 25, 2005 0:02

връшам се към началото на темата
това че хората са озлобени и дистанцирани
околната ни среда и условията в които живеем, цялата ожесточена борба на ежедневието ни като цяло няма как да не се отразяват на нас самите. Признавам че не винаги успяпявам да се абстрахирам от това когато съм със близки хора, и се ислучва да им предавам част от тази негатовност при взаимоотношенията си с тях. старая се да ни допускам това да се случва
също съм се чудил защо когато групичка хора, повечето от които са приятни и добронемирини почват да се държат егоистично и нетолерантно, и не просто можеш да достигмеш до умовете им с това което се опитваш да им кажеш. Отрязват те и се държат грубо с теб, като нагбедно изпитват удоволствие
а когато си сам с някой от тази групичка и разговаряш с него, шой не се опитма да изтъкне целенасочено грешките в това което казваш, разговора ти с него е по лесен и по отворен. Човека става по достъпен
Защо когато сме в група изключваме идентичността си?

Vassil
Администратор
Мнения: 1570
Регистриран: съб фев 14, 2004 0:54

Мнение от Vassil » пет ное 25, 2005 0:06

reslickade виж Психология на тълпата- Зигмунд Фройд както и други мнения на психолози. Това може да ти даде известна представа

Потребителски аватар
Gab4o
Разбиращ
Мнения: 1810
Регистриран: пет юни 10, 2005 18:46
Местоположение: Around the World, Where the Heart Belongs, Venezia
Контакти:

Мнение от Gab4o » пет ное 25, 2005 0:42

anton написа:Не мога да не се съглася. Нещата зависят от теб, но понякога са и въпрос на случайност, на късмет дори.
Когато казах, че е важно да можеш да се довериш и на още някого нямах предвид, че това е задължително или винаги възможно. В някои случаи може да имаш насреща си много ценен и добър човек, но въпреки това да не можеш да му се довериш.
Да намериш сродна душа е рядкост и късмет, който пожелавам на всеки в този форум, а и извън него.
аз като намерила вече такава душа, се присъединявам към пожеланието към тези, които още не са :D
Един проект от създателите на Your Crossroad of Hopes - http://Book.CrossroadBg.com/
Изображение
Изображение

Потребителски аватар
Gab4o
Разбиращ
Мнения: 1810
Регистриран: пет юни 10, 2005 18:46
Местоположение: Around the World, Where the Heart Belongs, Venezia
Контакти:

Мнение от Gab4o » пет ное 25, 2005 0:43

anton написа:По мои наблюдения поведението, което описваш е характерно повече за момчетата в глупа. Предполагам, че тази дистанцираност се дължи на стремежа им да се доказват един на друг вътре в групата, като в същото време се опитват да бъдат нещо като затворено общество. Нямам представа на какво се дължи това, но със сигурност не е прецедент и според мен попадането в такава група може да е вредно за индивидуалността на човека и умението му да общува.
аз сам си избрах тази съдба - вечната черна овсъ :D
да, най-добре да изявяваме своята индивидуалност
Един проект от създателите на Your Crossroad of Hopes - http://Book.CrossroadBg.com/
Изображение
Изображение

Отговори

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 0 госта