Оптимист VS Песимист

Стихотворения,разкази,лирика,поезия,проза и други можете да "драснете" и тук
Отговори
Willow
Знаещ
Мнения: 361
Регистриран: пон окт 31, 2005 14:43
Местоположение: In a world of nothingness

Мнение от Willow » нед апр 16, 2006 18:32

За мое съжаление колкото и да опитвам да открия себе си не мога...Един ден усмихната до уши,непоклатима,уверена в възможностите си,а на следващия се чудя кой ще ми направи услуга да ме убие,защото сама нямам смелост да го сторя.Толкова често си меня настроенията,че сама се обърквам(не знам другите как ме понасят)...И единствения отговор който мога да си дам на въпроса каква съм е "объркана"...
Но знаете ли това,че съм объркана не ми причинява толкова голяма болка...Някъде вътре в себе си аз знам че съм такава каквато съм...повече ме боли от факта ,че по тоя свят има толкова болка...Боли ме като видя как някой възрастен човек събира кашони за да си купи хляб...боли ме като видя някое детенце което 3 дена от седмицата е на хемодиализа,защото родителите му не могат да си позволят скъпата операция...боли ме като видя някой мъртво пиян тинейджър да лежи в някоя градинка...Ах онова познато чувство в стомаха...
И в заключение харесвам себе си (както вече Black^Dead^Empty^soul
каза не може да си само песимист или оптимист или каквото и да е ,ние сме уникална смесица от много неща)И се радвам че когато ми е тъжно ми е тъжно,а когато ми е весело ми е весело и не се правя на друга за пред хората...Но не харесвам света,не харесвам онова чувство в стомаха...
"Ех,лошо,
ех,лошо светът е устроен!
А може, по-иначе може..."
Someone to face the day with, someone I'll always laugh with... Even at my worst I'm best with you...

Willow
Знаещ
Мнения: 361
Регистриран: пон окт 31, 2005 14:43
Местоположение: In a world of nothingness

Мнение от Willow » вт апр 18, 2006 10:09

Black^Dead^Empty^soul написа:
Willow написа:За мое съжаление колкото и да опитвам да открия себе си не мога...Един ден усмихната до уши,непоклатима,уверена в възможностите си,а на следващия се чудя кой ще ми направи услуга да ме убие,защото сама нямам смелост да го сторя.Толкова често си меня настроенията,че сама се обърквам(не знам другите как ме понасят)...И единствения отговор който мога да си дам на въпроса каква съм е "объркана"...
Но знаете ли това,че съм объркана не ми причинява толкова голяма болка...Някъде вътре в себе си аз знам че съм такава каквато съм...повече ме боли от факта ,че по тоя свят има толкова болка...Боли ме като видя как някой възрастен човек събира кашони за да си купи хляб...боли ме като видя някое детенце което 3 дена от седмицата е на хемодиализа,защото родителите му не могат да си позволят скъпата операция...боли ме като видя някой мъртво пиян тинейджър да лежи в някоя градинка...Ах онова познато чувство в стомаха...
И в заключение харесвам себе си (както вече Black^Dead^Empty^soul
каза не може да си само песимист или оптимист или каквото и да е ,ние сме уникална смесица от много неща)И се радвам че когато ми е тъжно ми е тъжно,а когато ми е весело ми е весело и не се правя на друга за пред хората...Но не харесвам света,не харесвам онова чувство в стомаха...
"Ех,лошо,
ех,лошо светът е устроен!
А може, по-иначе може..."
Сигурно майка ти или други роднини винаги определят тази обърканост като пубертет. Прави ми впечатление, че възрастните винаги отдават промените в нас на пубертета :evil: мен много ме дразнеше това преди, идеше ми да ги убия :wink: но аз мисля, че те разбирам. Особено за това как в един момент си супер уверена в себе си, щастлива, а в следващия се смущаваш и ти иде да се килнеш. Това разбива адски много нервната ни система и накрая те избива нанякъде. Знаеш ли, че нервите са най-подлата `болест`, защото могат да покажат симптомите на много други болести и да се чудиш откъде ти е дошло. От нерви аз лично дори съм се разболявала като от грип. И други сценки, които предпочитам да не казвам за момента, че не ми се припомнят. вече не знам какво съм, но като че ли ще си остана повече песимист, отколкото нещо друго.
Дяволски си права...Някога(много отдавна),когато още споделях с майка си всеки мой проблем според нея беше дребен и незначителен и за него беше виновен пубертета...Преди това ме нервираше,ама сега вече не...Свикнах... :roll: ...И на мен ми се е случвало"да се разболея от нерви"Странното е че спомените ми за тази седмица(когато бях "болна")са като от сън, някак неясни,смътни...Все едно съм била в транс...
Обече тая пролет сякаш съм по-оптимист от всякога(не,че пак нямам лоши дни)...Не знам какво ми става(сигурно е пубертет :lol: )И друго което се появи,незнам дали се дължи на настроението ми...Пролеттта по принцип ме хващат алергиите(все подпухнала на пъпчици и кихаща),но сега няма такива работи...
А и не на последно място благодаря ти за разбирането,чувството че някой те разбира е невероятно :smt139
Someone to face the day with, someone I'll always laugh with... Even at my worst I'm best with you...

La-la
Тишина
Мнения: 1
Регистриран: пет апр 28, 2006 15:44

:)

Мнение от La-la » пет апр 28, 2006 15:53

Slu4aino vidqh va6ata tema. I bih iskala da dobavq, moqta gledna to4ka, koqto e razli4na ot va6ata za6toto az sum golqm optimist, e haide da ne kazvam 4ak golqm, no... sum. Xxixi, ama kakvo da vi kaja, i na men mi se slu4va, da sum super vkisnata i v gadno nastroenie, ama gledma burzo da si vuzvurna usmivkata (horata kazvat, 4e ne mogat da me vuzpriemat bez neq ), puk i za6to trqbva da se cupq i po tozi na4in da vkisvam i drugite, svetut i bez tova e dostatu4no gadno mqsto. Prosto edna usmivka zna4i mnogo, no v nikakuv slu4ai ne kazvam, 4e trqbva da se usmihva6 nasila (li4i sii i to mnogo). E ari kato mi 6tukne ne6to drugo 6te vi go spodelq.

Добавено от Gab4o
Моля пиши на кирилица
"Запази едно зелено дърво в душата си и може би там ще зачурулика птичка."

Потребителски аватар
dream_live
Знаещ
Мнения: 295
Регистриран: пет яну 20, 2006 21:36
Местоположение: ... не си спомням ...
Контакти:

.......................

Мнение от dream_live » вт май 02, 2006 16:19

Усмихвай се, утре ще е по-лошо!

Vassil
Администратор
Мнения: 1570
Регистриран: съб фев 14, 2004 0:54

Мнение от Vassil » ср май 03, 2006 2:28

Оптимистите живеят повече от песимистите
-|----|-----| по-малко боледуват и по-бързо оздравяват

Песимистите правят и сами живота си по-лош като не намират неща на които да се радват.

....
....
Това какви сте не зависи само от вашата природа, а и от това какви искате да бъдете.
Така мисля аз и никой не обвързвам с моето мнение

Willow
Знаещ
Мнения: 361
Регистриран: пон окт 31, 2005 14:43
Местоположение: In a world of nothingness

Мнение от Willow » чет май 04, 2006 9:14

Много съм съгласна с Vassil...Силата на мисълта е зашеметяваща...Когато мислиш лошо не очаквай да се случи нещо хубаво...Но колкото и да се стараем да мислим положително понякога просто не се получава...Аз попринцим вярвам,че само с мисълта си можем да постигнем много неща, но не отдавна наистина се изомих от силата на мисълта...Беше ми се появило нещо като брадавица само че доста голямо...казаха че е доброкачествено и ще може да се изреже без проблем,ама мен ме хвана шубето...Вечерта като си легнах около половин ча си представях как бавно този израстък се смалява и изчезва и се молих на Боговете да го няма....На сутринта беше изчезнал...От тогава започнах да правя наблюдение до каква степен мисълта ми се проявява на физическо ниво и открих колко много може да се постигне само с мислене...Та извода е колкото по-големи песимисти сме толкова по-тръден си правим живота...
Someone to face the day with, someone I'll always laugh with... Even at my worst I'm best with you...

Vassil
Администратор
Мнения: 1570
Регистриран: съб фев 14, 2004 0:54

Мнение от Vassil » чет май 11, 2006 16:35

Но не и дотолкова, че да имаме право да се оправдаваме с това. Ако искаме ще направим дори и малката крачка напред е по-добре от нищо. Да тя е най-трудната, но почнеш ли веднъж нещата се виждат различни.

Потребителски аватар
dream_live
Знаещ
Мнения: 295
Регистриран: пет яну 20, 2006 21:36
Местоположение: ... не си спомням ...
Контакти:

....................

Мнение от dream_live » пет май 26, 2006 6:35

Някои хора са получили някаква психическа травма като деца и това ги кара да бъдат песимисти. :!:

Потребителски аватар
dream_live
Знаещ
Мнения: 295
Регистриран: пет яну 20, 2006 21:36
Местоположение: ... не си спомням ...
Контакти:

......................

Мнение от dream_live » пет май 26, 2006 21:07

Визирам себе си.

Vassil
Администратор
Мнения: 1570
Регистриран: съб фев 14, 2004 0:54

Мнение от Vassil » съб май 27, 2006 5:39

Човек може да направи нещо и по-късно в живота си спрямо травми, а не да ги визира като единствена причина да бъде такъв. Те са част от живота травмите.

Потребителски аватар
dream_live
Знаещ
Мнения: 295
Регистриран: пет яну 20, 2006 21:36
Местоположение: ... не си спомням ...
Контакти:

..........................

Мнение от dream_live » ср май 31, 2006 22:06

Други ме определят като - краен реалист.

Потребителски аватар
simona
Яко в играта
Мнения: 97
Регистриран: чет сеп 21, 2006 15:45

Мнение от simona » пет сеп 22, 2006 23:59

Оптимистът е песимист, който гледа ползотворно на живота и не потъва от собствените си недоимъци и случващи се отрицателни явления. Не е задължително да се луташ в лабиринта на един въпрос на който не можеш да намериш отговор. Трябва да си много прям спрямо себе си, за да определиш света като нещо вечно, а твоя живот като кратък миг от вечността. Кога порастваме всъщност? Все още си задавам този въпрос. Дали ще си отговоря? Не съм открила отговора. Може би, някой ден..............
=====
Никога не предпочитай личната си глупост пред полезния съвет. - Сократ

Vassil
Администратор
Мнения: 1570
Регистриран: съб фев 14, 2004 0:54

Мнение от Vassil » съб сеп 23, 2006 15:20

Ако не си разбрал отрицателното няма да оцениш добре и положителното. Те не са различни - те са едно цяло. Те са различна субективна гледна точка.
Рядко дори и субективно те са просто бели или черни те са различни цветове, оттенъци и светлосенки. Не може да се каже дори от икономическа гледна точка кои са по-добри защото и двете са нужни на една фирма едните да открият най-лошите моменти, а другите доброто продължение. Често ние си слагаме дори "шапки" между които са "оптимистичната" и "песимистичната" за да преценим нашето минало, настояще и бъдеще.

Потребителски аватар
simona
Яко в играта
Мнения: 97
Регистриран: чет сеп 21, 2006 15:45

Мнение от simona » съб сеп 23, 2006 18:24

Определено ми хареса това, че няма само бяло и само черно. Различните оттенъци и светлосенките ни правят да погледнем по-рационално на това което ни заобикаля. Единствената разлика между песимиста и оптимиста е тази, че единия си задава въпроса "защо", а другия му отговаря "откъде накъде". Оптимиста се внедрява, а песимиста е сложил ръцете си на слепоочията и мисли та мисли. Съвсем не съм против мисленето, щото това ни различава от животните в крайна сметка и не сме роботи, но мисли положително. Който го може все пак. Действията ни карат да бъдем целеустремени и колкото повече сме мотивирани, толкова по-добре. Бездействието ни руши, осакатява. Била съм действена и бездействена. Изпадала съм в крайност - оптимизъм-песимизъм и обратно. Зависи от това което ти се случва и как ще го продолееш.
=====
Никога не предпочитай личната си глупост пред полезния съвет. - Сократ

Отговори

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 0 госта