Депресия

Искате нещо да изкрещите пред света или просто да напишете...Може да го направите и тук
Потребителски аватар
Tea
Знаещ
Мнения: 486
Регистриран: вт авг 23, 2005 9:11
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Tea » пет апр 14, 2006 13:04

Тъй... браво за темата:) Та значи моята скромна личност живее в постоянна депресия, която на моменти просто се задълбочава. Предизвикана е от хиляди глупости като всякакви видове външни обстоятелства, несигурност, страх, разбитити илиюзии, пропадане на разни идеали, мечти и всякакви други такива... На мен лично ми помага, така се чувствам най-жива. Така виждам нещата в истинските им цветове и оценявам хората около мен. Не ми пречи, защото в кратките мигове на анти-депресия се чувсвтам наистина щастлива, и то от малко. Нали знаеш, колко му трябва на човек...
Ако си гледаш в краката, вървиш с наведена глава. Ако внимаваш във всичко, нищо не става както трябва. Ако нямаш нищо, нямаш какво да губиш. Ако имаш всичко нямаш за какво да живееш. Не преживявай - живей. There is no other way.

Vassil
Администратор
Мнения: 1570
Регистриран: съб фев 14, 2004 0:54

Мнение от Vassil » нед апр 16, 2006 1:52

Природата ми е меланхолична, обаче смятам, че до голяма степен съм я победил и че за мен лично е по-добре и по-малко енергоемко да съм по-оптимистичен, а не да "дълбая дупки" в които не само, че няма да "победя", а и ще загубя ценно време. Време винаги се намира за да си "сговниш" сам нещата /да се самоомагйосаш/. :smt125

Willow
Знаещ
Мнения: 361
Регистриран: пон окт 31, 2005 14:43
Местоположение: In a world of nothingness

Мнение от Willow » нед апр 16, 2006 18:59

Всеки някога е бил в депресия и всеки някога е бил на върха на щастието...За да го има едното налага се да го има и другото...Аз имам свои си начини за да изляза от депресията...Например всяка събота имам среща с приятелите си и се събираме всички...Ако ми е кофти копувам цветя за всички или им рисувам разни нещица или правя нещо на което ще се зарадват...нямате си идея колко ме радват техните усмивки...
Друг метод ми е да си говоря с цветята или с морето...
Или да събирам мидички...
Много успокояващо ми действа да лежа на плажа и на някоя поляна с някоя приятелка или приятел и да си разказваме кой облак на какво ни прилича...
Когато ми е тъжно много ми помага да чета приказки на майка си( да точно така на майка си)или да си ги измислям,а също така и обратното,обичам да ми разказват или четат приказки...
Може и вие да опитате нещо от тези...Вярно всички сме различни,ама знаели човек...
Someone to face the day with, someone I'll always laugh with... Even at my worst I'm best with you...

Потребителски аватар
arlina
Намиращ
Мнения: 143
Регистриран: съб яну 20, 2007 2:12
Местоположение: Където ме отвее вятърът
Контакти:

Мнение от arlina » чет фев 01, 2007 0:44

А какво да направиш, когато всичко ти е гадно и отвратително ? Когато ти е никакво? Когато нямаш желание да виждаш никого, когато не искаш да си подадеш носа навън, когато постоянно ти се плаче, когато сърцето ти се е свило от болка, толкова се е свило, че е заприличало на малка точица болка? Когато се чувстваш нищо? Насред нищото... Не ти помагат нито цветя, нито цветни картинки, нито разговор с приятел, или приятеля просто си тръгва преди да е разбрал, или ти не си искал той да разбере, или по-скоро си искал, но си се надявал той сам да се досети... И си насред нищото... Какво да направим тогава?
Довиждане, мили, довиждане сладки, довиждане малки, зелени догадки! При мене и тихо, спокойно и тъмно, откъдето дойдох пак там ще се върна.

kkk
Знаещ
Мнения: 226
Регистриран: чет яну 11, 2007 13:50

Мнение от kkk » пет фев 02, 2007 22:58

Ами тогава нямаш друг избор. Насред нищото си и търсиш още по-голямо нищо в което да се потопиш, и така потъваш все по-дълбоко и по-дълбоко в нищото...Откъсваш се все повече и повече от приятелят който си е отишъл преди да разбере, че имаш нужда от него...вече нямаш нужда от него...нямаш нужда от никого и от нищо...имаш нужда само и единствено от СЕБЕ СИ. В най-дълбокото нищо няма начин да не откриеш най-същественото нещо вътре в себе си. И колкото по-голямо нищо има около тебе, толкова по-значимо е това, което откриваш вътре в себе си. И ставаш отново личност, започваш отново да живееш, с нов поглед, с ново усещане за приятелите, вече знаеш, че не си толкова слаба, вече знаеш, че не зависиш от другите, знаеш, че ако приятелят има нужда от помощ, ти ще усетиш и няма да си тръгнеш, защото си била в нищото, а то изостря сетивата...

Потребителски аватар
arlina
Намиращ
Мнения: 143
Регистриран: съб яну 20, 2007 2:12
Местоположение: Където ме отвее вятърът
Контакти:

Мнение от arlina » нед фев 04, 2007 2:47

Колко лесно било само! Как не съм се сетила досега?! Пфу!
Довиждане, мили, довиждане сладки, довиждане малки, зелени догадки! При мене и тихо, спокойно и тъмно, откъдето дойдох пак там ще се върна.

kkk
Знаещ
Мнения: 226
Регистриран: чет яну 11, 2007 13:50

Мнение от kkk » нед фев 04, 2007 9:16

Арлина, не си ме разбрала. Не казвам, че е лесно, просто исках да кажа, че когато нищо наоколо не ти помага, единствения начин е да се обърнеш към себе си. Изживяла съм го. И от опит знам, че когато оставиш всичко наоколо да изчезне напълно, тогава най-лесно намираш това, което търсиш в себе си.

Потребителски аватар
BLACK_VELVET
Тишина
Мнения: 2
Регистриран: чет мар 01, 2007 1:52

Мнение от BLACK_VELVET » чет мар 01, 2007 2:12

Депресията според мен/лично съм се обедила в това/е вид бягство от проблемите....АЗ съм изпадала , изпадам и ще продължавам да изпадам е депресия ....и то и по собствено желание,просто съм имала нуждата да се почуствам сама и изоставена и да се самосъжаляжам,да си казвам че само на мен ми се случват гадни неща че всичко все на мен и тн и тн.Както съм изпадала така и съм се връщала сама в релсите стига да съм го искала и вярвам че това е възможно за всеки човек..разбира се които не страда от други психични разтройства...
Не знам мисля си че това депресията си е чисто оправдание за нещо което не става по нашия начин или просто не можем да се спарвим с даден проблем!Аз препоръчвам на тези на които им е трудно да се спарвят с депресията да си повтарят по често че са силни че могат да преудолеят всичко....и едно от наи-вайните неща повтаряите по често АЗ !!!!!

Потребителски аватар
BLACK_VELVET
Тишина
Мнения: 2
Регистриран: чет мар 01, 2007 1:52

Мнение от BLACK_VELVET » чет мар 01, 2007 16:53

Да Gab4o и ти имаш право за някои неща...Но аз си мисля че това с детсвото и очилата не е съвсем така!Значи на човек който винаги мисли отрицателно няма да му се случат прекрасни неща...когато е забил нос в земята и не поглежда напред също....наистина не може непрекъснато да си повтаря, че той е наи-зле,че неговия живот е по-скапан от на другите..Може да съм малко крайна ,но за всяка болка си има лек ...това със самоубийството вече наистина е сериозна работа не отричам ....това си е болестно състояние ....и все пак си мисля че има начин с вътрешната си сила човек да види светлината в тунела...а съм песимист ,и все пак мисля по-оптимистично тожа е за сега от мен!

kkk
Знаещ
Мнения: 226
Регистриран: чет яну 11, 2007 13:50

Мнение от kkk » вт юли 03, 2007 23:26

Е, добре де, аз си знам, че съм в депресия, на лице са всички симптоми... въпросът е, че нямам желание да мръдна от това място - чувствам се по-сигурна на дъното на депресията си, от колкото по пътя на излизане - не веднъж опитах и все се сгромолясвах пак на дъното с много болка и още повече неверие. Сега ми е добре тук, на дъното, от където мисля си няма къде по-надолу да пропадам. И какво?! Да, понякога ми се иска да съм пак уверена, вървяща с бодра крачка през живота, но после се питам - струва ли си, и се отказвам. Но! Това е вътре в мен. Пред близките си и познатите си не показвам нищо от това. За да не вземат да ме дърпат и измъкват от това ми сигурно местенце, за да не вземат да ме учат какво трябва да правя сега, какво се очаквало от мене, как не можело и как можело, да ме следят, с цел да ми помагат, да се бъркат в душичката ми... Не им е работа, така че крия всичко в себе си. Наистина понякога ми е некомфортно, болката е постоянна, неизбежността тежи, животът е без посока, но пък е спокойно... тук на дъното на депресията.

Vassil
Администратор
Мнения: 1570
Регистриран: съб фев 14, 2004 0:54

Мнение от Vassil » пон окт 22, 2007 16:07

Дали депресията не е просто една дума. Нищо повече от дума на сегашното време кръстена като болест, а всъщност глезене от много време и липса на война? Леко цинично, леко пиперливо, но какво мислите? Скочете над личните си заслепени чувства и оправданията и дайте обяснения според вас на тази провокация или дайте своя...

вельо
Търсещ
Мнения: 30
Регистриран: ср окт 17, 2007 0:32
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от вельо » вт окт 23, 2007 23:42

Депресията се получава когато в следствие на някаква тежка травма се пораждат лоши чувства. Тези чувства водят до отричане на това причинило травмата и до бягство от него ,но ако тези чувства натделеят над волята на индивида резултата е ,че той отрича и решението с което ще направи добро на себеси и ще излезе от тях ,като испада в безнадеждност и потъва в т.нар * безна * . Човек в такова състояние отрича доброто и хубавите неща и всичко за него е лошо ,обзет от постоянство в лошите си възприятия . Но човек е създаден да търси истината и тогава много често след много дълги периоди на депресия може да го обхване неконтролируем гняв и да направи големи глупости или абсолютна безнадеждност и това да го подтикне към опит да посегне на живота си . Затова депресията си е болест и не трябва да се взима така леко, а да се предприемат действия срещу нея (и не говоря само от болния,защото най често той би се отрекъл от възможноста да се откъсне от нея )!Трябва също така да допълня че травмата не е задължително да е тежка ..Може и да е вследствие на потдаването на лоши чувства предизвикани в ежедневието или най различни фактори които водят до обезценяването на индивида в перспектива на света и себеси .
Ето ви провокация - > Каква ли истина търсиме че случва да се загубиме толкова често в подобни лъжи ? И защо не я намираме там където я търсиме ? ( това може и да се постне като тема ама не съм сигорен )
^.^

Потребителски аватар
leather_bitch
Тишина
Мнения: 2
Регистриран: вт окт 16, 2007 21:46
Местоположение: Florida,Plovdiv
Контакти:

Мнение от leather_bitch » ср окт 24, 2007 20:11

имала съм много тежки депресии, но сега съм по-силна и по-калена от живота. Как съм се преборила с депресията ли - безразборен секс (знам, че ще ме осъдите), пиене и саморазрушение. Надали това е бил начина, обаче аз го намерих за удачен тогава.
i am the leather bitch! Do not mess with me!

Потребителски аватар
dream_live
Знаещ
Мнения: 295
Регистриран: пет яну 20, 2006 21:36
Местоположение: ... не си спомням ...
Контакти:

......................

Мнение от dream_live » чет окт 25, 2007 0:10

leather_bitch написа:имала съм много тежки депресии, но сега съм по-силна и по-калена от живота. Как съм се преборила с депресията ли - безразборен секс (знам, че ще ме осъдите), пиене и саморазрушение. Надали това е бил начина, обаче аз го намерих за удачен тогава.

В безразборния секс и пиенето няма нищо лошо , даже бих казал че те двете си вървят заедно , но по този начин няма как да пребориш депресия. Най-много да ти викат "общата" и да лепнеш спин.

Потребителски аватар
Sirius
Разбиращ
Мнения: 648
Регистриран: нед дек 16, 2007 18:22
Местоположение: Sliven
Контакти:

Мнение от Sirius » чет дек 20, 2007 22:23

Аз като изпаднах в депресия отидох при психоаналитик.
Те за това са учили и умеят да ни покзват посоката в която трябва да вървим, един вид като регулировчи на кръстопът, оставя те сам да избереш на къде да тръгнеш:
а/ към нормалния ден;
б/ към лудостта.

Така, че лично аз съм за връзката депресия - психоаналитик!
Сама, без помощ, не мисля, че бих се справила, защото депресията си е гадост - погледнато отвсякъде. Не ми харесва такова състояние, може би защото тогава те боли съзнанието, човешката ти същност, изобщо можеш да усетиш всяка молекула в организма си.
Последна промяна от Sirius на чет дек 20, 2007 22:33, променено общо 2 пъти.
"Аз знам че нищо не знам, но има такива които и това не знаят." Аристотел

Отговори

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 0 госта