Как можем да превъзмогнем любовната мъка?

Потребителски аватар
dream_live
Знаещ
Мнения: 295
Регистриран: пет яну 20, 2006 21:36
Местоположение: ... не си спомням ...
Контакти:

........................

Мнение от dream_live » чет юни 01, 2006 15:30

Това е реалността и по никакъв начин немога да я променя.

Потребителски аватар
Gab4o
Разбиращ
Мнения: 1810
Регистриран: пет юни 10, 2005 18:46
Местоположение: Around the World, Where the Heart Belongs, Venezia
Контакти:

Re: ........................

Мнение от Gab4o » пет юни 02, 2006 9:18

dream_live написа:Това е реалността и по никакъв начин немога да я променя.
но можеш да проминиш начинът, по който я възприемаш
Един проект от създателите на Your Crossroad of Hopes - http://Book.CrossroadBg.com/
Изображение
Изображение

Потребителски аватар
dream_live
Знаещ
Мнения: 295
Регистриран: пет яну 20, 2006 21:36
Местоположение: ... не си спомням ...
Контакти:

......................

Мнение от dream_live » нед юни 04, 2006 16:26

А по какъв друг начин да я разглеждам?

Потребителски аватар
Gab4o
Разбиращ
Мнения: 1810
Регистриран: пет юни 10, 2005 18:46
Местоположение: Around the World, Where the Heart Belongs, Venezia
Контакти:

Re: ......................

Мнение от Gab4o » нед юни 04, 2006 20:13

dream_live написа:А по какъв друг начин да я разглеждам?
ти сам трябва да стигнеш до начина, не съм аз тази, която ще ти каже..
Един проект от създателите на Your Crossroad of Hopes - http://Book.CrossroadBg.com/
Изображение
Изображение

doom1_xm
Тишина
Мнения: 1
Регистриран: съб апр 11, 2009 15:15

Мнение от doom1_xm » съб апр 11, 2009 15:33

и аз съм в същото положение в момента...може би не сме на една възраст...и не знам дали мисля правилно...но ще си кажа мнението....живей си живота и гледай напред.....не се отчуждавай от нея, но и не я притискай...ако е писано да се съберете, ще стане....намери си други занимания и хобита.....аз например се разсейвам със спорт, книги, филми, компютърни игри и музика. Да, чувствата остават, но има и други неща които да те крепят...мен лично приятелите и гореиброените хобита ме поддържат...а и започни да се интересуваш от други момичета и не се ограничавай само с едно....това също помага :wink: това беше от мен и ако не съм прав не се сърдете...все пак съм само на 14 :)

Потребителски аватар
Chaoscore
Търсещ
Мнения: 31
Регистриран: пон апр 06, 2009 18:15
Местоположение: Белене
Контакти:

Мнение от Chaoscore » съб апр 11, 2009 17:51

Според мен няма нищо което да излекува болката от искрена любов. Но все пак и притъпяването на въпросната болка е нещо, все някога се стига до момента когато не ти прави чак такова впечетление. Моите препоръки са повече приятели, музика, и много време за хобита и работа. Ако не друго поне те разсейват и не мислиш за проблемите. И още нещо - изречения от сорта на: "Тя е единствената за мен" или " Не мога да обичам никоя друга" са достойни за смъртно наказание. Живота продължава, из тая планета има много народ, така че няма място за подобни думи.
We all feed on tragedy, It's like blood to a vampire...

Потребителски аватар
Gab4o
Разбиращ
Мнения: 1810
Регистриран: пет юни 10, 2005 18:46
Местоположение: Around the World, Where the Heart Belongs, Venezia
Контакти:

Мнение от Gab4o » съб апр 11, 2009 18:34

Chaoscore написа:Според мен няма нищо което да излекува болката от искрена любов. Но все пак и притъпяването на въпросната болка е нещо, все някога се стига до момента когато не ти прави чак такова впечетление. Моите препоръки са повече приятели, музика, и много време за хобита и работа. Ако не друго поне те разсейват и не мислиш за проблемите. И още нещо - изречения от сорта на: "Тя е единствената за мен" или " Не мога да обичам никоя друга" са достойни за смъртно наказание. Живота продължава, из тая планета има много народ, така че няма място за подобни думи.
Чак достойни за смъртно наказание...живота продължава, да, но ако си казваме така за всичко, след време се получава нещо като лъжливо успокоение и оправдание. Има любов, която е толкова силна и притегателна, единствена, че подобни изречения се повтарят дълго след това, а като спреш да ги говориш - ти си продължил да ги мислиш негласно. Аз смятам, че ако човека не е бил за теб и това не е била истинската ти любов, дори след много време, ти ще го превъзмогнеш. Но виж, ако това е било лицето Х в твоя живот - това ще остане като смъртна рана и той ще бъде ТОЙ цял живот.
А другия ти съвет - многото музика - добър е, но зависи от музиката. Ако си пуснеш балади и джаз май ще има обратният ефект :wink:
Един проект от създателите на Your Crossroad of Hopes - http://Book.CrossroadBg.com/
Изображение
Изображение

Потребителски аватар
Chaoscore
Търсещ
Мнения: 31
Регистриран: пон апр 06, 2009 18:15
Местоположение: Белене
Контакти:

Мнение от Chaoscore » съб апр 11, 2009 23:19

Относно въпросните думи аз съм на това мнение. Не намирам нищо хубаво постоянно да се връщаме в миналото и да преживяваме нещата причинявайки си още болка. Малко странно е че го казвам защото в момента и аз се мъча да преживея подобна стара любов. Но както и да е, това си е моето мнение. Колкото до музиката - вероятно не съм се уточнил, имам предвид нещо повдигащо настроението. Тук вече всичко е до личен вкус. Аз лично предпочитам песнички на Element Eighty, A perfect circle, често и tool, но те ми влиаят по много странен начин. И още подобни банди... Има и хора които музика като джаза ги оспокоява и им действа положително. Мам е ярък пример. Всичко е до човека. За всичко останало имаш право.
We all feed on tragedy, It's like blood to a vampire...

Vassil
Администратор
Мнения: 1570
Регистриран: съб фев 14, 2004 0:54

Мнение от Vassil » съб апр 11, 2009 23:46

Джазът не е музика за всеки и си иска мислеща натура която да го поеме. Честно казано аз много рядко успявам да слушам тази музика. Тя си изисква и подходяща атмосфера. Така и любовната мъка е по-тъжна при определени обстоятелства и музика.
Някои неща се случват много рядко в живота. Като птичето на щастието кацнало на рамото на човек и тръгнало си защото нещо го е изплашило.

Потребителски аватар
Sirius
Разбиращ
Мнения: 648
Регистриран: нед дек 16, 2007 18:22
Местоположение: Sliven
Контакти:

Мнение от Sirius » нед апр 12, 2009 12:40

Любовната мъка е "болест" на душата и естествено може да се преодолее с време и "лекарства" за душата.
Времето е задължителния елемент, докато лекарствата може и да отсъстват, както настинката минава - с лекарства за 7 дни, без лекарства за седмица. :D :D
"Аз знам че нищо не знам, но има такива които и това не знаят." Аристотел

Потребителски аватар
Gab4o
Разбиращ
Мнения: 1810
Регистриран: пет юни 10, 2005 18:46
Местоположение: Around the World, Where the Heart Belongs, Venezia
Контакти:

Мнение от Gab4o » нед апр 12, 2009 18:38

Sirius написа:Любовната мъка е "болест" на душата и естествено може да се преодолее с време и "лекарства" за душата.
Времето е задължителния елемент, докато лекарствата може и да отсъстват, както настинката минава - с лекарства за 7 дни, без лекарства за седмица. :D :D
уау...а къде отиде роментиката...нем, сериозно - шокирана съм да чуя подобно изказване и то от жена.. :P
А към мойто мнение нямам какво да добавя.
Един проект от създателите на Your Crossroad of Hopes - http://Book.CrossroadBg.com/
Изображение
Изображение

Потребителски аватар
Sirius
Разбиращ
Мнения: 648
Регистриран: нед дек 16, 2007 18:22
Местоположение: Sliven
Контакти:

Мнение от Sirius » нед апр 12, 2009 21:58

Принципно романтиката отсъства при опитите да се преодолее любовната мъка. То си е мъка, която струи от този който я изпитва. Не му се слуша музика, не му се излиза с приятели, не му се чете и разни други не-та. Дори и да има романтика наоколо просто остава незабелязана.
Затова си мисля, че само времето и настойчивостта на истинските му приятели са това, което може да му помогне.
А направих сравнение с настинката, защото и при нея подсмърчането е външния показател, че я имаш - както е и за любовната мъка.
Така или иначе всеки има любими неща, които могат да му помогнат за да се справи с такава мъка и ги намира в себе си или в околните, но времето е най-сигурния лек, защото просто върви само в едната посока подобно на вълни образувани от цопнал камък по спокойна езерна повърхност-отдалечават се.
Може би защото с времето се привиква с новите обстоятелства.

Потребителски аватар
Tea
Знаещ
Мнения: 486
Регистриран: вт авг 23, 2005 9:11
Местоположение: София
Контакти:

Мнение от Tea » пон апр 13, 2009 10:45

Всъщност най-трудната стъпка при такова състояние е да осъзнаеш, че искаш да се бориш срещу него. Не зная дали сте забелязали, но това е едно от онези състояния, от които не ти се излиза. Има нещо много опияняващо и сладко, както е и с някои видове депресия. Изпадала съм в такава, от която и аз осезаемо не искам да излизам. Има някаква мазохистична природа в човека, която оценява плюсовете на всеки вид състояние. Когато все пак осъзнаеш, че искаш и трябва да излезеш, стъпките са няколко. Една от най-важните според мен е спирането на всякаква музика. Тя влияе страшно много и ако за две-три седмици я избягваш, нещата се подобряват. също на мен ми помогна захващането с нещо ново - музикален инструмент, хоби, работа. Но пак казвам - наистина трябва да го искаш, а не да се наслаждаваш на това колко си зле в момента.
Ако си гледаш в краката, вървиш с наведена глава. Ако внимаваш във всичко, нищо не става както трябва. Ако нямаш нищо, нямаш какво да губиш. Ако имаш всичко нямаш за какво да живееш. Не преживявай - живей. There is no other way.

Потребителски аватар
Sirius
Разбиращ
Мнения: 648
Регистриран: нед дек 16, 2007 18:22
Местоположение: Sliven
Контакти:

Мнение от Sirius » чет май 07, 2009 19:57

Да има музика, която не е добре да се слуша в такива моменти защото тази или онази песен ти напомня за определени събития свързани с човека за когото тъгуваш и става по-зле.
Но пък аз като искам да спра да мисля по даден проблем слушам Металика или Рамщайн и подобни - главата ми се изпразва от мисли и след невъобразимата шумотевица се чувствам много по-добре.

Отговори

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 1 гост