Самоубииство

Искате нещо да изкрещите пред света или просто да напишете...Може да го направите и тук
Потребителски аватар
Gab4o
Разбиращ
Мнения: 1810
Регистриран: пет юни 10, 2005 18:46
Местоположение: Around the World, Where the Heart Belongs, Venezia
Контакти:

Мнение от Gab4o » пет сеп 22, 2006 1:46

simona написа:Локи, ще започна с твоите думи: "Що за човек е този който не цени себе си и собственият си живот? А какво остава за живота на другите... "..... Самоубийството е понякога неконтролируем и неадекватен акт. Преживяла съм го, но ми носи доста страдания в живота. Но съм ви много благодарна за това което прочетох, защото е нещо което ми помага. Все се старая да не говоря или да не мисля, но ми е тормоз. Животът ми се промени цялостно и ми носи само мъки. Дано не се стига до там. Понякога даже човек е неспособен и да помисли за това което прави пред очите на околните. А след случилото се животът ти тотално се обърква. Колко много е необходимо, за да запазиш себе си от нападките и подхвърлянията на колните, за да оцелееш. Искам само да допълня, че не аз съм праавила такъв опит, но съм свидетел на това скъпоструващо несъзнателно отнемане на живот.
ако искаш виж темата във вашето творчество - промяната...тя е свързана с тази тема тук.
Един проект от създателите на Your Crossroad of Hopes - http://Book.CrossroadBg.com/
Изображение
Изображение

Потребителски аватар
gorski_
Разбиращ
Мнения: 536
Регистриран: вт дек 20, 2005 1:41
Местоположение: Avantasia

Мнение от gorski_ » ср юни 06, 2007 17:13

Преди около месец ми се случиха много кофти неща. Заради един инцидент целия бях облян в собствената си кръв и това ми разклати психиката до лудост. По-късно се бях хванал да взема решение да преспивам едно от животните ми защото е тежко болно. Родителите ми разказаха някои работи около раждането ми. Стрес в училище, несигурни чувства към определени личности, отчаяност. Всичко това ми дойде на главата за около 1 седмица навъднъж.

Една вечер както си пиехме компанията в морската градина, някой даде идеята да идем на Фара на пристана. Тръгнах с цел да гледам морето, спокойствието, красотата и да си подредя мислите защото имах нужда от това. Предните дни бях като бот - действах автоматично и почти не комуникирах и не разсъждавах. Е та отиваме аз и двама много близки приятели и вървим по стената на пристана. Аз вървах най-отпред и като стигнах до нещо като стълби тръгнах да се катеря много бързо. Единия приятел се стресна и извика какво правя. Аз се обърнах и му казах сбогом и побягнах нагоре, ама...ме настигнаха. Борих се и накрая се отказах. Започнаха се едни приказки едни работи...и те просто ми дадоха нов смисъл да живея. Много силни думи! А през целия път аз плаках и те го знаеха, но не подозираха какви ми бе в главата ...каква огромна каша.

Това е единствения ми опит, който се провали. Ако не бяха дошли с мен(в началото исках да съм сам ама те настояха да дойдат) щях да направя най-лошото.

Имах се за силен човек, имах се непукист, за индивид който винаги намира изход от проблемите си по смислен път. Но ето, ясен пример съм за слабостите на човешката психика и нейните предели. Много болка наведнъж разбива разсъдъка...не го пожелавам на никой.

В момента съм зарязал част от проблемите в миналото...нерешени, други се влошават. Взех да позабравям за онази случка абе...живея заради мисълта че ще се махна от града, от хората като цяло. Ника ми сам говори за плановете ми :Р

Приятелите ми са най-скъпото нещо което имам.
No faith, only the power of will
Изображение

tekito
Тишина
Мнения: 1
Регистриран: нед юни 01, 2008 18:54

Мнение от tekito » нед юни 01, 2008 18:57

dabih se samoubila az daje sam probvala.vedna6 predi 7 meseca glatnah 20 hab4eta s iztekal srok na godnost oba4e me zakaraha vednaga vbolnica(koeto ne trqbva6e da stava)i ojivqh.ama vsi4ki priqteli tolkova mnogome razo4arovat 4e skoro vreme moje pak daprobvam

Потребителски аватар
Gab4o
Разбиращ
Мнения: 1810
Регистриран: пет юни 10, 2005 18:46
Местоположение: Around the World, Where the Heart Belongs, Venezia
Контакти:

Мнение от Gab4o » нед юни 01, 2008 20:04

tekito написа:dabih se samoubila az daje sam probvala.vedna6 predi 7 meseca glatnah 20 hab4eta s iztekal srok na godnost oba4e me zakaraha vednaga vbolnica(koeto ne trqbva6e da stava)i ojivqh.ama vsi4ki priqteli tolkova mnogome razo4arovat 4e skoro vreme moje pak daprobvam

Здравей,
ще те помоля да пишеш на кирилица.

сподели още относно самоубииството. Какво те подтикна?

Потребителски аватар
чочосан
Мярвал се
Мнения: 9
Регистриран: съб май 24, 2008 12:20

Мнение от чочосан » вт юни 10, 2008 22:08

Не мисля ,че това е изход от каквато и да е ситуация.Но винаги съм се питала дали това може да го направи човек със стабилна психика,или е присъщо само на по слабите психически.Но всеки случаи мисля ,че е нужен много кураж за да прекъснеш собственият си живот.
А по някога се питам,защо се самоубиват делфините?Дали и при тях има някакви проблеми?
животът е песен,стига да можеш да пееш

Потребителски аватар
Sirius
Разбиращ
Мнения: 648
Регистриран: нед дек 16, 2007 18:22
Местоположение: Sliven
Контакти:

Мнение от Sirius » чет юни 12, 2008 18:13

За делфините не знам подробности, някъде съм чела, че цели стада излизат на плажовете и умират, нещо заради замърсената вода или липса на храна, но не знам дали е вярно - не съм зоолог, нито делфин. :D
За хората мисля, че такава ситуация е възможна при някои психически заболявания - шизофрения, циклофрения - такива болни имат склонност към самоубийство.
Мисля, че тези които се пристрастяват към алкохол, цигари или наркотици без да мислят за самоубийство го правят с всяка чаша алкохол, цигара или инжекция. Нищо, че не става от веднъж, пак си е един вид самоубийствен акт, съзнателно съкращаване на живота.
Разбира се има и друг вид - камикадзе, но пък там нещата са на основа съзнателно промиване на мозъци.

YuDJiTo
Тишина
Мнения: 1
Регистриран: ср юни 18, 2008 0:31

Мнение от YuDJiTo » ср юни 18, 2008 0:37

:( zdr na vsi4ki...o6te sym nov tuka no iskam da si spodelq si4ko s vas...nz kvo 6te pravq no mn sym zle..nqmam ve4e sili za ni6to..vsi4ko v tozi jivot me naranqva...amm prosto ne moa da si opi6a vsi4kite si 4uvstva no mislq 4e me razbirate pone myni4ko... :( off nz ve4e mislq 4e trqa da sloja to4ka na vsi4ko... :(

Добавено от Gab4o
Моля, пиши на кирилица и оправи мнението си!
Следващият път ще бъде изтривано без предупреждение!

Потребителски аватар
Sirius
Разбиращ
Мнения: 648
Регистриран: нед дек 16, 2007 18:22
Местоположение: Sliven
Контакти:

Мнение от Sirius » ср юни 18, 2008 19:34

Леле такъв песимизъм не е на добре.
Човече стегни се и се погледни отстрани. Живота никога не е лесен просто всеки трябва да си намери нещата които го водят напред. Не унивай толкоз много. :D

Потребителски аватар
Gab4o
Разбиращ
Мнения: 1810
Регистриран: пет юни 10, 2005 18:46
Местоположение: Around the World, Where the Heart Belongs, Venezia
Контакти:

Мнение от Gab4o » ср юни 18, 2008 21:26

ами човека мисли за самоубииство, очевидно не е на добре, сириус...
не е толко лесно..за човек в депресивно състояние и с мисли за самоубииство е лееееко трудно просто да каже майната му и да се усмихне..
по-късно ще пиша

Потребителски аватар
SnOoPy
Търсещ
Мнения: 33
Регистриран: ср окт 10, 2007 13:38

Мнение от SnOoPy » пет юни 20, 2008 21:21

Всеки човек е имал изключително тежки моменти, в които си казва "Писна ми от тоя скапан живот!". Често след тази част от монолога в главата нахлуват мисли за самоубийство. В повечето подобни случаи това е нещо моментно, спонтанно и човек единствено може да разчита да се осъзнаее навреме (преди да е посегнал на живота си).
Мен лично в трудности ме изпълва първо едно подтиснато усещане за слабост и след като то отмине се впускам в прескачане на летвите, предоставени ми от живота.
Да, преди време, когато бях по-наивна съм се замисляла за самоубийство и то поради някакви глупави причини, но за щастие ми липсваше смелост. А и нали знаете - самоубийците отиват в Ада. :D

Потребителски аватар
Sirius
Разбиращ
Мнения: 648
Регистриран: нед дек 16, 2007 18:22
Местоположение: Sliven
Контакти:

Мнение от Sirius » съб юни 21, 2008 0:54

Спомних си откъс от стихотворението на Ръдиард Киплинг - IF (Ако)
"....ако можеш да принудиш, сърце, нерви и мускули
да ти служат, след като отдавна са си отишли,
и така да се държиш, когато в тебе няма нищо,
освен Волята, която ти говори "Дръж се".
...
Ако можеш да изпълниш непрощаваща минута
с шейсет секунди спринт.
Твоя е земята и всичко по нея
и което е повече - ще си ЧОВЕК, сине мой!"

Не става въпрос за оцеляване на всяка цена. В човешката природа са заложени любопитство, амбиция, желание за себеутвърждаване и куп други неща които могат да се постигнат единствено от жив човек.
Доброволния отказ от живота е аномалия. Този който прибягва до такава стъпка не разсъждава, не търси решение на проблемите, а ги оставя да бъдат решвни от други хора.
За България е доста висок процента на самоубийците, дори жервите са повече от загиналите в катастрофи, което говори за "нервната и депресивна" обстановка в държавата ни. :cry:
И без това българите сме на изчезване, безмислено е сами да се затриваме.

vera
Тишина
Мнения: 1
Регистриран: вт окт 19, 2010 18:22

Re: Самоубииство

Мнение от vera » вт окт 19, 2010 18:31

Да бих се самоубила.Единственото нещо ,което ме възпира е съпруга ми. Но в живота се чувствам пълна закръглена нула 00000000.НЕ мога повече и не знам какво да направя ,за да се чувствам по-добре.Няма как да стане. Живота ми е каша. Единственото хубава нещо е съпругът ми.Но до кога ли и той ще ме търпи толкова отчаяна и огорчена от всичко.Нямам работа.Не мога и да си намеря.А съм гражданка на тъпата София.Идилия:)))Каква ирония на съдбата.Ужасно е. Не го пожелавам на никой.Няма по-голя ужас от това да се чувстваш ненужен на тази скапана земя.Нямам приятели...хора самотата е ужасно нещо.

Husalen
Търсещ
Мнения: 31
Регистриран: пет сеп 17, 2010 23:18

Мнение от Husalen » вт окт 19, 2010 18:54

Незнам какво си изживяла, но недей така отачаяно да говориш де 
Имаш съпруга си.. няма ли как да погледнеш на него и като на приятел.
Ето открила си този форум.. сподели с нас щом нямаш приятели. Много хора нямат, но малко го съзнават.
Освен това няма значение дали ще си от София, Пловдив, Варна или Калугерово. Дори това, че сега нямаш работа и възможност да почнеш, не те прави ненужна и няма смисъл да се чувстваш така. Спри да гледаш поне за секунда лошото в живота си. Виж имаш съпруг, който явно се нуждае от теб. Това не ти ли е достатъчно, за да се усмихнеш и да си кажеш, че всъщност не си толкова ненужна за колкото се смяташ? Знаеш ли, колко хора в момента нямат нито истински приятели, нито човек до себе си.. нямат с кого да споделят, кой да ги разбере и изслуша дори!
Защо вместо да се вайкаш сега щом няма начин за промяна поне за работата.. започни да четеш книжки за самоусъвършенстване. Ще получиш възможност да погледнеш на живота си и от друг ъгъл. Нормално е да си отчаяна след като виждаш само лошото.
Щом нещо в живота ти се е развалило, значи има начин и да се оправи... и проблемът може би е в теб и мирогледът ти.

И за да поговоря и от свое име ще допълня, че няма начин да се самоубия. Не и със сегашното ми съзнание и начин на мислене. Това е глупаво, неразумно и егоистично.

Vassil
Администратор
Мнения: 1570
Регистриран: съб фев 14, 2004 0:54

Мнение от Vassil » вт окт 19, 2010 20:10

Желана си от съпруга си - това също не е малко. Факт е, че има хора които са по-добре от нас и много такива които са по-зле от нас. От друга страна много хора в момента са без работа, но не са изгубили надежда. За останалото подкрепям мнението на Husalen. Добре дошла си в форума.

P.S. Много велики са направени когато автора им е бил сам със себе си

vikoga
Мярвал се
Мнения: 8
Регистриран: съб дек 18, 2010 20:51
Местоположение: Варна

Мнение от vikoga » съб дек 18, 2010 21:30

Когато някой иска да изкрещи, че иска да се самоубие или поне да го сподели......обикновенно този човек търси помощ, търси някой да го спаси. Аз самата преди 25 години минах по този път и за радост бях спасена от брат си. Пожелавам на всеки, който е стигнал ръба на отчаянието да има близък приятел или роднина, за да му помогнат. Всеки един от нас е стигал поне един път през живота си до тази мисъл. Но винаги разумът е побеждавал. Хора огледай те се, животър е толкова хубав, след всеки дъжд пеква слънце. След всяка мъка идва радост. След всяко нещастие идва ред на щастието. Наскоро един приятел ми цитира мисля че /Айнщайн/ за това, че нама студ - има липса на топлина, няма тъмнина - има липса на светлина.Ако ги няма отрицателните явления,няма как да оценим положителните! Отнася се за всичко. На мен ми помогна, обърна мислите ми в положителна насока. За мен остана да открия топлината и светлината!Опитайте и вие!

Отговори

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 1 гост