Самоубииство

Искате нещо да изкрещите пред света или просто да напишете...Може да го направите и тук
Vassil
Администратор
Мнения: 1570
Регистриран: съб фев 14, 2004 0:54

Мнение от Vassil » чет юли 13, 2006 23:36

Самоубийството или по-скоро говоренето за него - вероятен превод в голяма част от случаите:" Обърни ми внимание. Аз съм жертва. Аз съм безсилен...."
Все изречения започващи аз, тъй де един личен "интимен акт". За какво може да говори честото споменаване: комплекси, фрустрации...
За мен е интересен процента на самоубийците според това дали са споменавали дълго/късо време преди това за решението си.

Потребителски аватар
Gab4o
Разбиращ
Мнения: 1810
Регистриран: пет юни 10, 2005 18:46
Местоположение: Around the World, Where the Heart Belongs, Venezia
Контакти:

Мнение от Gab4o » пет юли 28, 2006 21:59

понякога го има и този момент, но смятам, че е на подсъзнателно ниво
Един проект от създателите на Your Crossroad of Hopes - http://Book.CrossroadBg.com/
Изображение
Изображение

Потребителски аватар
dream_live
Знаещ
Мнения: 295
Регистриран: пет яну 20, 2006 21:36
Местоположение: ... не си спомням ...
Контакти:

.............................

Мнение от dream_live » съб юли 29, 2006 11:36

Мисля че няма връзка между говоренето за самоубийсво и извършването на такова. Аз лично съм го казвал хиляди пъти, но не вярвам че някога ще го направя. Всичко е индивидуално :?

Потребителски аватар
Gab4o
Разбиращ
Мнения: 1810
Регистриран: пет юни 10, 2005 18:46
Местоположение: Around the World, Where the Heart Belongs, Venezia
Контакти:

Мнение от Gab4o » вт авг 01, 2006 20:44

Трябва да се борим, а не да се предаваме. Много хора се борят, макар привидно да нямат шанс, освен да стане чудо. А хора, които си имат всичко се предават и депресират от малки проблеми. И когато им се случат тежки такива, те виждат, че всичко досега е било дреболия и живота е борба. Господ е с нас, трябва да вярваме в него!
Един проект от създателите на Your Crossroad of Hopes - http://Book.CrossroadBg.com/
Изображение
Изображение

Потребителски аватар
dream_live
Знаещ
Мнения: 295
Регистриран: пет яну 20, 2006 21:36
Местоположение: ... не си спомням ...
Контакти:

...................

Мнение от dream_live » чет авг 03, 2006 17:43

Самоубийците са слаби хора които не са се научили да ценят живота.

Потребителски аватар
Gab4o
Разбиращ
Мнения: 1810
Регистриран: пет юни 10, 2005 18:46
Местоположение: Around the World, Where the Heart Belongs, Venezia
Контакти:

Re: ...................

Мнение от Gab4o » чет авг 03, 2006 20:04

dream_live написа:Самоубийците са слаби хора които не са се научили да ценят живота.

Не е сигурно, че са слаби хора. Може би са хора в лабилен момент, изплашени, с неправилни първи реакции към трудностите. Според мен те даже са силни хора, тъй като от толкова низша позиция, в която попадат и стават робове на мислите си, те соумяват да оцелеят и продължат. А това е много по-трудно от човек, който не е бил на дъното и продължава напред.
Един проект от създателите на Your Crossroad of Hopes - http://Book.CrossroadBg.com/
Изображение
Изображение

Willow
Знаещ
Мнения: 361
Регистриран: пон окт 31, 2005 14:43
Местоположение: In a world of nothingness

Мнение от Willow » съб авг 05, 2006 10:52

И аз мисля че се иска доста сила и решителност да отнемеш собствения си живвот...И разсъждавам така: щом имаш силата да сложиш край,защо да не използваш тази сила за да създадеш ново начало?
Someone to face the day with, someone I'll always laugh with... Even at my worst I'm best with you...

Vassil
Администратор
Мнения: 1570
Регистриран: съб фев 14, 2004 0:54

Мнение от Vassil » съб авг 05, 2006 12:35

Willow

И аз мисля че се иска доста сила и решителност да отнемеш собствения си живвот...И разсъждавам така: щом имаш силата да сложиш край,защо да не използваш тази сила за да създадеш ново начало?
На пръв поглед самоубийството е в резултат на психично разтройство. Погледнато в миналото има някои примери че е сила. Някои легенди като това, че девойките са си вързали косите и са скочили от брега в морето дори и други като някои диктатори говорят, че не може да се гледа така опростено върху този така да го нареча "проблем". Самоубийството се свързва и със сектите, свързва се с ритуали от така наречено "езическо" минало като самоубийсто на приближени след смърта на някой владетел.
Но въпреки това в настоящето положение е по-често признак на психологически проблеми, стрес, липса на себереализация, обезмислен живот и т.н.

^Loki^
Търсещ
Мнения: 56
Регистриран: чет мар 24, 2005 21:18

Мнение от ^Loki^ » вт сеп 05, 2006 9:37

Що за човек е този който не цени себе си и собственият си живот? А какво остава за живота на другите...
При всички случаи, за мен самоубийството е признак на психологически проблеми (меко казано). Нима ще си "нормален" ако извършиш ритуално самоубийство в името на някоя секта? И в миналото, а и сега, независимо от религии ритуали и т.н. самоубийството е признак, че нещо ти е мръднало, че не си нормален. Защото самоубийството е против природата. На земята няма друго животно което да се самоубива (става въпрос за по-висши животни, най-вече Гръбначни). Щом едно нещо е против природата, значи то не е нормално.
Единствено хората имат достатъчно развит мозък, за да страдат от сложни психологически разстройства, които да ги доведат до самоубийство.
И така, аз мога да кажа че НИКОГА не бих сложил край на живота си. Не ме е страх от смъртта повече от всеки един човек, просто не мисля че като се самоубия ще помогна на някого. Даже точно обратното. Нима вие бихте причинили нещо такова на близките си? Аз не.

Остава обаче още един въпрос - за неизлечимо болните. В този случай, аз одобрявам "асистираното самоубийство" или както там му се вика - когато лекари извършват контролиран край на живота. В много случаи е по добре да се сложи край на мъките на неизлечимо болният, отколкото да се поддържат, при положение че на всички е ясно че "няма да го бъде".
И затова, не случайно в някои от най развитите страни това нещо е законно. Не виждам нещо неморално в това да помогнеш на един човек да се избави от мъките си, след като и той го иска.
И пак повтарям, одобрявам това нещо САМО ако болният е наистина неизлечимо болен и умира.
Лично аз не бих се подложил на такова нещо, колкото и да съм зле, но мисля че има много хора които имат по-слаба воля, и биха били доволни.
Май си изписах писането този път.... (така е, след едно от последните ми "избухвания" в една друга тема, за което се извинявам, само си чешех езика ;) )

Потребителски аватар
simona
Яко в играта
Мнения: 97
Регистриран: чет сеп 21, 2006 15:45

Мнение от simona » чет сеп 21, 2006 16:22

Локи, ще започна с твоите думи: "Що за човек е този който не цени себе си и собственият си живот? А какво остава за живота на другите... "..... Самоубийството е понякога неконтролируем и неадекватен акт. Преживяла съм го, но ми носи доста страдания в живота. Но съм ви много благодарна за това което прочетох, защото е нещо което ми помага. Все се старая да не говоря или да не мисля, но ми е тормоз. Животът ми се промени цялостно и ми носи само мъки. Дано не се стига до там. Понякога даже човек е неспособен и да помисли за това което прави пред очите на околните. А след случилото се животът ти тотално се обърква. Колко много е необходимо, за да запазиш себе си от нападките и подхвърлянията на колните, за да оцелееш. Искам само да допълня, че не аз съм праавила такъв опит, но съм свидетел на това скъпоструващо несъзнателно отнемане на живот.
=====
Никога не предпочитай личната си глупост пред полезния съвет. - Сократ

Потребителски аватар
Gab4o
Разбиращ
Мнения: 1810
Регистриран: пет юни 10, 2005 18:46
Местоположение: Around the World, Where the Heart Belongs, Venezia
Контакти:

Мнение от Gab4o » пет сеп 22, 2006 1:46

simona написа:Локи, ще започна с твоите думи: "Що за човек е този който не цени себе си и собственият си живот? А какво остава за живота на другите... "..... Самоубийството е понякога неконтролируем и неадекватен акт. Преживяла съм го, но ми носи доста страдания в живота. Но съм ви много благодарна за това което прочетох, защото е нещо което ми помага. Все се старая да не говоря или да не мисля, но ми е тормоз. Животът ми се промени цялостно и ми носи само мъки. Дано не се стига до там. Понякога даже човек е неспособен и да помисли за това което прави пред очите на околните. А след случилото се животът ти тотално се обърква. Колко много е необходимо, за да запазиш себе си от нападките и подхвърлянията на колните, за да оцелееш. Искам само да допълня, че не аз съм праавила такъв опит, но съм свидетел на това скъпоструващо несъзнателно отнемане на живот.
ако искаш виж темата във вашето творчество - промяната...тя е свързана с тази тема тук.
Един проект от създателите на Your Crossroad of Hopes - http://Book.CrossroadBg.com/
Изображение
Изображение

Потребителски аватар
gorski_
Разбиращ
Мнения: 536
Регистриран: вт дек 20, 2005 1:41
Местоположение: Avantasia

Мнение от gorski_ » ср юни 06, 2007 17:13

Преди около месец ми се случиха много кофти неща. Заради един инцидент целия бях облян в собствената си кръв и това ми разклати психиката до лудост. По-късно се бях хванал да взема решение да преспивам едно от животните ми защото е тежко болно. Родителите ми разказаха някои работи около раждането ми. Стрес в училище, несигурни чувства към определени личности, отчаяност. Всичко това ми дойде на главата за около 1 седмица навъднъж.

Една вечер както си пиехме компанията в морската градина, някой даде идеята да идем на Фара на пристана. Тръгнах с цел да гледам морето, спокойствието, красотата и да си подредя мислите защото имах нужда от това. Предните дни бях като бот - действах автоматично и почти не комуникирах и не разсъждавах. Е та отиваме аз и двама много близки приятели и вървим по стената на пристана. Аз вървах най-отпред и като стигнах до нещо като стълби тръгнах да се катеря много бързо. Единия приятел се стресна и извика какво правя. Аз се обърнах и му казах сбогом и побягнах нагоре, ама...ме настигнаха. Борих се и накрая се отказах. Започнаха се едни приказки едни работи...и те просто ми дадоха нов смисъл да живея. Много силни думи! А през целия път аз плаках и те го знаеха, но не подозираха какви ми бе в главата ...каква огромна каша.

Това е единствения ми опит, който се провали. Ако не бяха дошли с мен(в началото исках да съм сам ама те настояха да дойдат) щях да направя най-лошото.

Имах се за силен човек, имах се непукист, за индивид който винаги намира изход от проблемите си по смислен път. Но ето, ясен пример съм за слабостите на човешката психика и нейните предели. Много болка наведнъж разбива разсъдъка...не го пожелавам на никой.

В момента съм зарязал част от проблемите в миналото...нерешени, други се влошават. Взех да позабравям за онази случка абе...живея заради мисълта че ще се махна от града, от хората като цяло. Ника ми сам говори за плановете ми :Р

Приятелите ми са най-скъпото нещо което имам.
No faith, only the power of will
Изображение

tekito
Тишина
Мнения: 1
Регистриран: нед юни 01, 2008 18:54

Мнение от tekito » нед юни 01, 2008 18:57

dabih se samoubila az daje sam probvala.vedna6 predi 7 meseca glatnah 20 hab4eta s iztekal srok na godnost oba4e me zakaraha vednaga vbolnica(koeto ne trqbva6e da stava)i ojivqh.ama vsi4ki priqteli tolkova mnogome razo4arovat 4e skoro vreme moje pak daprobvam

Потребителски аватар
Gab4o
Разбиращ
Мнения: 1810
Регистриран: пет юни 10, 2005 18:46
Местоположение: Around the World, Where the Heart Belongs, Venezia
Контакти:

Мнение от Gab4o » нед юни 01, 2008 20:04

tekito написа:dabih se samoubila az daje sam probvala.vedna6 predi 7 meseca glatnah 20 hab4eta s iztekal srok na godnost oba4e me zakaraha vednaga vbolnica(koeto ne trqbva6e da stava)i ojivqh.ama vsi4ki priqteli tolkova mnogome razo4arovat 4e skoro vreme moje pak daprobvam

Здравей,
ще те помоля да пишеш на кирилица.

сподели още относно самоубииството. Какво те подтикна?

Потребителски аватар
чочосан
Мярвал се
Мнения: 9
Регистриран: съб май 24, 2008 12:20

Мнение от чочосан » вт юни 10, 2008 22:08

Не мисля ,че това е изход от каквато и да е ситуация.Но винаги съм се питала дали това може да го направи човек със стабилна психика,или е присъщо само на по слабите психически.Но всеки случаи мисля ,че е нужен много кураж за да прекъснеш собственият си живот.
А по някога се питам,защо се самоубиват делфините?Дали и при тях има някакви проблеми?
животът е песен,стига да можеш да пееш

Отговори

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 1 гост