Хрумна ми идейката, че може би тайната на щастието се крие в това, че ни изненадва, въпреки че сме очаквали нещо подобно и сме действали за да го постигнем, ама чак пък на толкоз много не сме се надявали.
Но пък ако си го анализираш по-късно с цел да ти стане готино пак на душата можеш да забележиш, че то си е било напълно закономерно и те е посетило защото ти самия си бил с нагласата точно такова събитие да те направи щастлив.
Много сухарско звучи и вероятно е далече от истината, но пък нали затова се е наложило като израз "тайна на щастието" и понякога човек си разсъждава по тази загадка с единствената цел да я разгадае или да си донагъне мозъчната кора и да се почувства пак щастлив.
Или пък нещо от разсъжденията на Щастливеца, извоювал си правото да бъде духовно свободен и независещ от никого, гледал на света и хората тъй, като че може да натъпче “милион Ротшилдовци и Вандербилтовци... в джеба на жилетката си“.
И това му изказване: “Че аз съм щастливец, това го знае цяла България... Вървя из улицата и погледът ми разсеяно се мята от фигура на фигура и всяка фигура още повече укрепява съзнанието ми, че аз съм щастливец... и като сравнявам с тези нещастници моето положение, аз отново давам подкрепа на убеждението си, че съм щастливец...“
